— Ха, само виж какво стана. Десет човека не можеш да оправиш. Излага тебе като вожд. Това е лошото.
— Излез и кажи да накладат голям огън.
— Какво си решил?
— И аз не зная още, но ще трябва да ги накажа.
Пеа се измъкна тихо от колибата.
Когато замириса на печено месо Као отиде при Гато и му каза:
— Реших да оставя Поо на другия бряг, Сома на нашия до следващото пълнолуние.
— Защо? — попита Гато. — За да оставиш Хара на брат си ли?
— Това не го решавам аз, а Хара. Тя иска да се върне в селото като ходим на празника на слънцето, а брат ми остава тук.
— Ти си вожда и решението ти е мъдро.
— Лишавам Поо и Сома от правото да посрещнат Слънцето, а ти ще ги лишиш от благодатта на Боговете още тази нощ.
Когато се наядоха до насита, Као застана прав до огъня и обяви решението си, после накара Гато да изпее възхвала на боговете. Естествено Поо и Сома не бяха споменати. Още сутринта закара двамата на двата различни бряга на реката.
Когато дойде време да се ходи на празника Хара не се чувстваше добре и не дойде до селото, а остана на острова с Гато и двете старици.
В селото никой не го попита нищо за никого. Бяха се отчуждили или бяха научили каквото ги интересуваше от другаде. Понеже Хара остана на острова, Као се опита да остави брат си в селото.
— Кръвта на вода не става — сряза го баща му Баку. — Той е ти е най-сигурния човек. Брат ти е. Дори жена си можеш да смениш, но брата си остава брат. По-добре да е с теб.
— Много лошо се получи, татко.
— Ако си беше затварял очите, нямаше да стане по-добре. При тебе му е мястото.
На връщане видяха от далеч Сома с трите й деца и Поо на другия бряг на реката. Поо бе намерил начин да я пренесе при себе си. Отдалече, изправен до Сома му се видя още по-едър отколкото си беше.Това вече значеше нещо. Сома дори нагло им помаха с ръка.
Като се прибраха имаше поне една добра новина. Хара нямаше да има бебе от Поо. Женски им работи. Пак са направили нещо много скришно, за което естествено научиха всички.
Пролетната риба
Тази риба не бе за изстърване, голяма, тлъста и едра. Всяка година идваше от морето и плуваше нагоре по реката. Когато излизаха по реката за пролетна риба Као често се заглеждаше в тънката струйка дим, която сочеше мястото на другия бряг, където живееха Поо и Сома. Тази струйка бе особена и неудържимо привличаше Као. Поо правеше нещо особено, ако съдеше по дима, правеше нещо бавно и упорито.
Един ден със Зак ги наближиха лодката от клони и кожа. Куай бе застанал на носа на лодката душеше упорито.
Видяха нанизи от съхнеща риба и само до брега самия Поо качен върху един могъщ ствол на дърво и от самия ствол се издигаше пушека. Защо Поо палеше огън върху дърво?
— Как си Поо? — извика Зак.
— А, добре. Добре сме си тук.
На Као не му трябваше много за да разбере, че Поо прави лодка. Голяма лодка, много голяма. С огън я бе оформил отвън и сега с огън я прогаряше отвътре.
— Зак, ти можеш ли да направиш такава лодка? — съвсем тихо попита Као.
— Не, за пръв път виждам такова нещо, но съм чувал, че така са правили докато са живеели край морето.
— Интересно, и моето племе е живеело край морето, но от какво са избягали навътре в сушата.
— Някои са ни нападали с такива лодки. Поне така съм чувал.
— Поо, да дойдем ли при теб? — попита Као, изгарящ от любопитство.
— На брега има място за всички. — кратко отговори Поо.
Као се възползва максимално да поогледа, докато Сома му дърдореше за всичко за което се сети.
— Поо, аз те наказах леко. В замяна искам да видя лодката когато я завършиш.
— О, със сигурност ще мина край острова ти.
— Не, искам да я видя отблизо и да разбера как я правиш.
— Ако искаш идвай всеки ден, докато я правя. — На Поо му беше ясно, че не може да го спре да гледа, но направеше ли лодката веднага щеше да замине надолу по реката. Нагоре нито имаше какво да търси, нито искаше да се връща.
Као се замисли: „Дали да не го нападнем точно преди да е готова и да му я вземем? Той ще си направи друга. — но веднага му проблесна — И да му я вземем, след година или две ще изгние. После кой ще ни направи друга? Трябва ние да се научим да правим такива лодки. Зак е добър по душа и Мата здраво го държи при себе си, но и той е млад ловец и явно не знае много неща. Ще гледаме колкото можем — реши Као.“
От тогава всеки ден заедно със Зак навестяваха Поо.
Разбраха как Поо контролира къде и колко да гори огъня. Просто поливаше с вода, това което не биваше да гори.
В най-решаващия момент на завършването на лодката Пеа роди момиченце и Гато го кръсти Лора — речна богиня, понеже бе първото дете родено на остров в прегръдките на Ло.
Два дни Као се мота около в колибата на Пеа и с много радост опече една коза, но жените му показаха за миг детето, Пеа въобще не видя и двете старици настоятелно му обясниха, че Пеа не за гледане, нито бебето и той няма работа наоколо.
Као с радост се върна към наблюденията над лодката на Поо.
Когато пак се появи лодката бе вече на вода и Зак му обясни, че Поо я е пуснал да се плъзне във водата по две други дървета. Као ги помнеше, стояха отдолу през цялото време. Почти опираха водата, а другия им край зад лодката бе много дълъг.
Сега Поо върза по средата високо стройно дърво и Као попиваше всяко възелче от три ръце разстояние. Поо работеше бързо без да го погледне. Няколко пъти изкачи по въже една греда до върха на мачтата и пак я спусна. Това пък за какво беше? Острия поглед на Као прецени, че рогозката която беше по-широка от колибата им е с размерите на гредата.
Прибраха се привечер почти без улов и дори Куай ги гледаше неодобрително.
На другия ден лодката я нямаше. Поо и Сома с трите й деца също.
Сега вече Као се завъртя около Пеа. Тя отново бе хубава и слаба, а Малката Лора от ден на ден заприличваше на бебе. Сега вече жените го оставяха да й се радва повече.
Као реши да използва лятото за лов на кози, а да прави лодка през зимата. На острова бяха само трима ловци и нямаше време за губене.
В края на края на лятото брат му Вава се премести при Хара. Не знаеше дали това ще излезе на добре, но за всеки случай Гато им пя за дълъг живот и много деца.
Есента на Бика
Неочаквано се появи лодката на Поо. Спря за малко. Платното й бе прокъсано на места, дори една стрела още висеше забита в него. Поо също бе превързан.
— Какво стана Поо?
— Надолу по реката, до морето ни подгониха. Като се стъмни им избягах в тъмнината. лодката ми е празна и лека, а вятъра духаше от морето.
— Кой те подгони?
— Войници. Същите които отвлякоха семействата ни за роби.
— Чакай, чакай. Нали семействата ви са измрели от болест.
