Празника на слънцето
Празника на слънцето наближаваше, но на острова на Као се случи голям проблем. Поо бе видян от брат му Вава с вдовицата Сома да се търкалят в сеното на козарника. Това бе следващото голямо изпитание на Као като вожд. Брат му първо каза на него, но така или иначе това не можеше да се крие дълго. По традиция прелюбодейците се наказваха, но с какво? Възрастните уреждаха тези неща без много приказки пред малките. Дали трябваше да ги прогонят или да ги убият с камъни?
„Ами ако брат ми клевети пленника и няма нищо такова? Не, най-вероятно е истина. Сома също е жена. Аз, Као може и да не я забелязвам, но вожда Као трябва да вижда тези неща.“ — такива мисли се въртяха в главата му. — „Не бива да ги убиваме, достатъчно кръв се проля вече. Ако ги прогоня, Хара остава без мъж и Пеа ще ми издере очите. Мога да върна Сома в селото, но това не решава въпроса. Какво да правя? Това едва ли ще е последния подобен случай и не бива да се насърчава разврата. Докато Сома е без мъж, утре някой друг ще й налети. Въпроса не е само в нея. Утре някой друг ще налети на някоя друга, нямаше сила която да спре това, независимо какви са наказанията. Нима самия той и Пеа не знаеха какво е наказанието? Това спря ли ги?“
Писъкът на Хара му подсказа, че слухът е стигнал и до нея. В общност от петнадесетина човека не можеш да скриеш нищо.
Као отиде до най-стария от старците Гато и се благодареше, че ги е взел.
— Бъди здрав Гато. — поздрави Као.
— Де го здравето, де го, всичко ме боли. Този вятър дъжд ще докара. Ти как се сети за мен?
— Този вятър вече докара тъмни облаци и вече се чуват писъци.
— Тънки работи са това, а и аз не чувам добре. — отговори Гато, който се сви неестествено и почернялото му сбръчкано лице се разля в усмивка, в която всяка бръчка бе една болест — Млад съм, затова дойдох при тебе.
— Преди да цопаш във водата обаче не дойде. Ако бях по-млад сигурно и аз щях да цопам с тебе, като знам колко ми беше акъла на твоите години. Добре, че си дошъл, ама се сети чак когато имаш нужда и не знаеш какво да правиш.
— Така е, Гато, не знам какво да правя.
— За такова нещо е редно да ги убием с камъни.
— Зная, но не бива да стигаме до там. — отговори Као.
— Ти си вожда, ти решаваш. Много ти се иска да си вожд, ама не е лесна работа.
— Вожда не е лошо да е млад и силен, ама трябва да има и някой стар и мъдър.
— Хе, стар не значи мъдър. Искаш да избягаш от отговорност и да се скриеш зад мен, като детенце зад майка си.
— Не, Гато! Искам само мъдър съвет, а аз ще реша и ще поема отговорност.
— Хара не е за Поо. Момиче беше, а той е доста по-голям от нея. Прибързала е, уплашила се е да не остане без мъж. Сома по си е за него, а и брат ти Вава може да е заглеждал Хара и сега да й мъти живота. Тя е почти колкото него. Помня аз.
— Какво да правя?
— Изчакай три дни. каквото и да направиш, само те си знаят какво е било. То си е тяхна работа.
— Когато нещата стигнат до мен, ще стане моя работа. Между другото, ти нали знаеш ритуалните песни на шамана.
— Че кой не ги знае, обаче аз не съм шаман.
Као замълча.
Проблема стигна до него чак на следващия ден вечерта. Караха се, викаха и се проклинаха. Заклеваха се и се заплашваха. Пеа му изгриза ушите да се намеси, но Као ги изчака да дойдат при него.
Естествено първа дойде Хара. Тънката й фигура бе повяхнала и се носеше като привидение в мъглата.
— Веднага искам да си отида в селото.
— Добре. — съгласи се Као.
— Ти нищо не правиш. Убийте го с камъни. Никаквец. Преди три месеца момиче отидох при него, а той тръгна след баба ми. — сега Хара се сви като куче, готово да се защитава и Као дори изпод кожите се вгледа в пречупващите й се коси, които описваха бюста й.
— Това са само приказки Хара. — Као се усети, че не бива така нахално да зяпа Хара. Как не я е забелязал до сега. Наистина си беше бледа и това я правеше още по-красива. Поо наистина е глупак да я изгуби. Вдовицата бе суха, но деформирана. Као чак сега направи разликата. Загледа се в кучето си започна да го гали.
— Не го искам. Искам да си отида в селото.
— На празника на слънцето ще отидем.
— Аз тръгвам веднага и ще кажа на Додо какви ги вършите тук.
— Сама ли ще тръгнеш? Хара, изчакай да се запълни месеца и ще отидем всички.
— Няма да чакам … — Хара се разрида и пеа изскочи да я прегръща и утешава.
Као побърза да се измъкне. Отиде при Сома.
— Сома, срещу теб има тежки обвинения.
— Е и? Аз ли да й пазя мъжа, като тя не си го пази. За всяко нещо мене вдовицата обвиняват. Помниш ли кога загина мъжа ми? Едва ли помниш. Аз също съм жена. Какво толкова е станало. Голямо чудо? На нея й го подариха, а за мен никой не помисли. Дори не ме повикаха, а той е вече е бил женен, и той е вдовец.
— Значи е вярно?
— Брат ти пресилва нещата. Той още в селото заглеждаше Хара, ама тя не го виждаше.
— Твърдиш, че брат ми Вава лъже?
— Да! Бях с Поо в козарника и той ме задяваше, ама толкова. Кой не го е правил с мен или другите вдовици. Кой от къде ни види, все ни се предлага. Какво съм тръгнала да се обяснявам на келеш като тебе.
— Као е келеш, Сома. Вожда не е келеш. Сега те пита вожда.
Сома също се разплака за тежката си съдба и разговора приключи.
Дойде ред да приказва с Поо.
— Поо, аз съм вожда Као и съм дошъл да те питам.
— Зная кой си. — мрачно отвърна Поо.
— Защо го направи Поо?
— Какво толкова съм направил, само я поопипах.
— Друго чух.
— Нямам какво повече да кажа. — отговори Поо. — Сам ли трябва да си тръгна или ще ме изпъдиш официално?
— Не съм решил още. — отвърна Као. — Най-вероятно Хара ще го реши. Ако тя те приеме отново, оставаш.
Као намери Вава да събира сухи дърва край реката.
— Ти ме излъга братко. Защо?
— Не съм те лъгал бате. Видях ги и казах каквото съм видял.
— Съзнаваш ли какво причини на Хара. Казват, че си харесвал Хара и нарочно си засилил нещата. Ти си опасност за всички тук.
— Хара осъзнава ли какво ми причини? Скочи на първия срещнат, а мен не поглеждаше. Сега какво искаш от мен? Трябваше ли да си замълча?
Този разговор също приключи.
Као разказа всичко подробно на Пеа и отиде на лов на другия бряг с Зак за три дни.
На третия ден се прибра привечер с добра плячка. От Пеа научи, че Хара и Поо не са се сдобрили. Сега трябваше да вземе решение.
— Пеа, ти какво мислиш?
— Брат ти е гадина. Развали живота на Хара. Това мисля.
— Той не е задирял никоя. — Као защити Вава.
