на слънцето. До тогава можеш да показваш без да пипаш. Видях как хвърляте стрели. Това служи за лов. Ти с какво ще ловуваш или си кандидат за козар. До другата зима ще имаш дете от жена от нашето племе и ще си част от нас. Тези оръжия ми трябват за лов преди всичко, защото трябва да доживеем до другата зима. Между другото, нали с брадва сякохте клоните които набихте в земята, или това не беше оръжие? Щеше да е оръжие, ако с брадвата заплашиш някой от нас.
Пленниците се спогледаха.
— А ти? — обърна се Као към първия пленник — Зак.
— Ще ти направя оръжия, — Каза той с готовност. — но и аз ще искам разрешение от вожда в селото.
— Тогава направете нещо което го няма тук и не е оръжие, но да е полезно поне за храна.
Поо взе един няколко ремъка и един чепат клон. Заплете ремъците и натопи клона в реката. Всички с учудване гледаха и не виждаха смисъл в това, докато над съоръжението не мина една едра риба. Тогава Поо с едно движение изхвърли рибата на брега.
— Ето това исках. — Каза му Као.
Зак започна да учи децата да хвърлят камък с прашка. Поодариха се някои, но едно от децата дори успя да улучи птица.
В това време Поо измоли няколко кози кожи и започна да шие дреха на жена си. Као и жените го гледаха с изумление. До сега през зимата връзваха кожи, за да се стоплят. Поо поставяше кожата върху камък и чукваше отгоре с друг камък. После провираше тънък ремък през дупката и го връзваше. С такава дреха вятъра не беше страшен.
Као се зае да повтори наученото, но Поо го спря.
— Остави това на жените, вожде. Те го могат по-добре.
Као изви един дебел клон и отчупи една права пръчка.
— Това ме интересува най-много. Какво се прави?
— Постави пръчката по средата на лъка. Опъни и пусни.
Пръчката отлетя на двадесетина крачки.
— Така. Пробвай пак.
— Направи ми истинска стрела.
Поо дълго избира пръчка и доста време я оправя. Пече я на огън и я огъва. Накрая разцепи предния й край и с тънко ремъче завърза на върха й един кремък, както се вързва на върха на копие.
Као внимателно повтори всичко. На другия ден след много опити простреля птица. Беше толкова горд от себе си и нареди всички ловци и момчета веднага да и направят лъкове и стрели. Нищо, че Поо не одобряваше дървото на лъковете. Нека тренират с тези лъкове които имат сега и с прашки.
Пак се загледа в кратунката, която се люлееше върху глинената купа изпечена от баща му. Едва докосваше водата и като пусна няколко камъчета потъна съвсем малко. Ако се направи голяма кратуна, вътре и човек може да плува, но такива големи кратуни няма. Кратуната беше съвсем тънка, като кожа … Кожа. Као подскочи. Утре! Само да съмне. Жена му се свря до него на топло. Нея я вълнуваха други мисли.
Още сутринта започна да плете голям кош, като този с който носеше листа и трева на козите, но много по-голям и издължен като дънера. Сега имаше доста хора да се грижат за дреболиите от живота и той реши да се възползва от положението си на вожд. започваше да му харесва. До обяд облече коша с кожи съшити както Поо му показа и го сложи в реката. Също като кратуната едва докосваше водата и се килна на една страна. Као се качи. Коша се обърна и той и пльосна във водата. Мислеше, че никой не го гледа унесен в работата, но избухна дружен детски смях.
Отърси се и измъкна коша от реката. На всичко отгоре коша пропускаше вода, а кратуната не пропускаше. Жена му го гледаше укорително.
— Пропуска вода.
— Подсуши се за да не изпусна тебе. Детето има нужда от баща. Добре, че другите ги няма, за да не ти се смеят и те.
— Кожите пропускат през шевовете. — продължи той настървено. — Докато се обърне направо църкаше по краката ми.
— Като се обърна ти се видя още вода. Ло ти прости и този път. Водата бяга само от мас и лой.
Поо беше прав, жените се справят по-добре с тези неща. Обърна коша. Загря козя лой и внимателно заля всеки шев.
Усещайки намерението му да пробва пак жена му се възпротиви:
— Не се качвай! Сложи коза или камъни. Козата ще прежаля, но детето ми има нужда от баща.
Као пак я послуша. сложи в коша камъни колкото тежи той. Нагази в реката. за негово учудване коша потъна съвсем малко и само тук таме просълзяваше вода. Събра кураж и той стъпи вътре. коша потъна още съвсем малко, залюля се и заплува. Као трудно пазеше равновесие, а и вятъра се засили, затова седна. Изведнъж лодката стана стабилна. Бодна няколко пъти с дръжката на греблото което бе направил от чепат клон и парче кожа. Лодката се плъзгаше леко по водата.
Загреба няколко пъти и тя се завъртя. Задника му започна да се мокри. Докато се връщаше към брега усети как да гребе. Или малко настрани, или веднъж от едната страна, веднъж от другата. Изправи се на коляно и извика силно на жена си. Бе доволен от себе си.
Вятъра го тласкаше в гърдите. Жена му го гледаше и пищеше от ужас.
Као забеляза, че се движи срещу течението. Жена му се молеше на Ло за живота му, но Ло си бе наумил друго и му откри още една тайна. Као се приведе и лодката тръгна надолу. Изправи се и лодката първо спря, после тръгна съвсем слабо нагоре. Вятъра! Велики са тайните на Ло и той бе неговия любимец, затова само на него ги откриваше. Сега бе време за връщане, защото в коша се плискаше педя вода, а Као знаеше какво става, когато кратунката прелее.
Вечерта децата разказаха как Као без да мръдне е тръгнал срещу течението по волята на Ло. Такова чудо и възрастните не бяха виждали. Гледаха на Као с надежда и увереност. Той бе избран от Ло.
Няколко дни ходи на лов, но мисълта за лодката не му даваше покой. Наклепа я с лой още по-добре и си спомни за големия клон който стабилизираше дънера по време на първото му плаване. Привърза солидно парче дърво с дълъг клон към лодката и се качи смело. Това вече бе друго нещо, а и лодката не сълзеше. Качи вътре кучето си и младия пленник. За жалост нямаше вятър, но за сметка на това хванаха толкова много риба с греблото с мрежа, колкото не можеха да изядат. На следващия ден подухваше вятър, но колкото и да стоеше прав, дори и двамата с пленника да са прави, не стигаше лодката да тръгне срещу течението. Наловиха риба и се върнаха още преди пладне. Жена му тъкмо чистеше колибата и изтръскваше рогозката когато вятъра я поде и отвя боклука. Вятъра! Ло му говореше и чрез жена му. Взе рогозката и я помъкна към лодката. Всички знаеха че е обсебен от Ло, но Ло чрез него щедро им даваше храна и му прощаваха. Набързо я върза за един клон и се качи в лодката. Разпери рогозката и лодката тръгна нагоре. Сви я и лодката тръгна надолу. Върна рогозката на жена си, която видимо съжаляваше, че се е хванала да живее с него, поне за пред хората. След пладне наловиха още риба и с пленниците и се отправиха към селото. При пристигането си обаче лодката се наниза на един клон. Добре, че това стана на самия бряг.
Там много им се изненадаха, още повече се изненадаха на многото риба, която им даде. Као поиска от вожда да позволи на пленниците да носят оръжие за лов.
— Не! — вожда бе категоричен. — В селото няма да носят оръжие, докато не им се роди дете. При тебе ти решаваш, ти си вожд, да носят каквото искат, но дойдат ли в селото с оръжие ще ги убия.
Као и на това бе благодарен. Те бяха свободни от думата си извън селото.
Наложи се да кърпят лодката и да изгребват вода, но се върнаха на острова по смрачаване, порядъчно изплашили всички. Као обаче бе доволен, защото имаше двама пълноценни ловци, а и на всеослушание бе признат за вожд. За толкова риба дори шамана му пя благословия за успешен лов и дълъг живот. Дори баща му не го паргоса по врата.
Ло ти прости и този път. Водата бяга само от мас и лой.
