на писалката и отново ги прибра в джоба си.
— Готова ли си? — обърна се той към Лора.
— За какво?
— Ти каза, че ти е неудобно да живееш на наш гръб. Отсега нататък сама ще печелиш пари за престоя си тук. Назначавам те на работа.
— Каква работа? — попита Лора.
— Ще бъдеш моя помощничка и секретарка в компанията.
Питър се задави с кафето си и Джесика услужливо го потупа по гърба.
След като Адам и Лора излязоха, Джесика погледна Питър и се усмихна лукаво.
— Това момиче прави чудеса с моя волен и безгрижен внук. — Очите й заблестяха. — Не съм ли права, Питър?
— Ще видим, бабо — изгледа я внимателно той.
— Добро утро, Елън — каза весело Адам, минавайки покрай рецепцията.
— Казвам се Джойс — рече младата елегантна брюнетка.
— Точно така. Джойс. — Той й се усмихна, а после се обърна към Лора. — Предишната администраторка се казваше Елън.
— Не, господин Форчън. Казваше се Керъл — поправи го Джойс.
Адам припряно поведе Лора и махна на трима мъже, застанали до машината за сода.
— Добро утро на всички — извика той.
И тримата го изгледаха озадачено. Адам намигна на Лора.
— Друг път ще те запозная с тях.
Докато вървяха по дългия коридор, в който бяха разположени повечето кабинети, Адам продължи да поздравява и всеки път получаваше в отговор втрещени погледи. Лора се приближи плътно до него и тихо попита:
— Какво им става?
— Защо мислиш, че им става нещо?
— Не мислиш ли, че всички се държат малко… странно?
— О, просто не са очаквали, че ще се върна преди понеделник. След като миналия петък се справих със стачката, реших да си почина една седмица. Пит цяла година ме увещава да си взема малко отпуск. Знаеш какво е. Работата се трупа, напрежението е огромно. Даваш всичко от себе си и в същото време се стремиш да не припадаш от преумора. Но човек не може непрекъснато да играе голф и тенис…
Лора се усмихна.
— Май съм си изградила съвсем погрешна представа за теб, Адам. Бях решила, че си…
— Глупак? — ухили се той.
— Е, това е малко…
— Меко казано?
Тя се засмя.
— Този твой маниер да завършваш изреченията ми може да се превърне в…
— Навик?
Погледите им се срещнаха.
— Приятен навик — завърши Лора.
Той отвори вратата на приемната за директорските кабинети и я покани да влезе. Когато минаваше покрай него, той каза:
— Необузданият плейбой е само поза. Дълбоко в себе си крия много…
— Чувства?
— Взе ми думата от устата, мила — засмя се той.
Госпожа Сондърс — невероятно способната главна секретарка — стоеше притеснено в центъра на просторния, но явно отдавна неизползван, кабинет на Адам Форчън.
— Ние… Не ви… очаквахме, господин Форчън — заекна тя.
— Реших да се върна по-рано, госпожо… — Той не можа да си спомни името й и се закашля, за да прикрие незнанието си.
— Може би отново ще искате да използвате кабинета на брат си, господин Форчън. Опасявам се, че тук е малко прашно. — Госпожа Сондърс притеснено погледна Адам.
— Прахът се трупа невероятно бързо — каза Адам, отиде до прозореца и се опита да го отвори.
— Не се отварят, господин Форчън. Централна климатична инсталация.
— Зная. Просто… Проверявах дали…
— Дали не става течение? — предположи Лора. Адам кимна и чукна леко по рамката. След това извади бележника си и бързо го прегледа.
— И така… — Той се обърна към Лора. — Първа точка за днес е твоето настаняване в съседната стая. — После продължи към госпожа Сондърс. — Изчистете праха, донесете свежи цветя и се погрижете да сменят стола в съседната стая с по-удобен.
— Мисля, че там няма стол, господин Форчън. Съседната стая е само…
Адам прегърна госпожа Сондърс през раменете.
— Ще се справите, нали? Искам следобед кабинетът на Лора да бъде тип-топ. Разбирате ли? Искам също така да прегледате графика ми и да отмените всички сутрешни срещи.
— Графикът ви?
Адам изпрати госпожа Сондърс до вратата.
— Това е всичко. Засега.
Когато госпожа Сондърс излезе от кабинета на Адам Форчън, около бюрото й се бяха събрали десетина служители на компанията.
— Какво прави тук? — попита Мили от счетоводството.
— Нямам представа — сви рамене госпожа Сондърс. — Като че ли е откачил. „Отменете всичките ми сутрешни срещи“! Така ми каза.
— Да ги отмениш? Какви срещи? — промърмори Гари от личен състав.
— Може би с неговия букмейкър? — предположи секретарката Лин.
— Глупости — каза най-сериозно госпожа Сондърс. — Чувала съм какви ли не слухове за най-големия от братята Форчън, но не и за хазарт. А дори да залага, със сигурност няма да го прави оттук. О, Питър Форчън не би го понесъл.
— Може да организира нов прием — подхвърли друга служителка.
— При положение, че Питър Форчън е тук? Тази сутрин ми се обади, за да ми съобщи, че ще дойде към обяд — каза Ронда, личната секретарка на президента.
— Аз мисля, колкото и невероятно да ви изглежда, че е тук, за да… работи — рече госпожа Сондърс.
— Да работи?! — извикаха всички в един глас.
— Имаше дори бележник — добави главната секретарка.
— А красавицата, която дойде с него? — попита Гари.
— Тя е новата му помощничка — докладва госпожа Сондърс.
— Ив какво ще му помага? — подхвърли Гари.
Чу се сподавен кикот.
— Струва ми се позната — замисли се Мили.
— Разбира се, че изглежда позната — каза госпожа Сондърс и се изсмя сухо.
— Сетих се. — Гари щракна с пръсти. — Не е ли скитницата, която нощният пазач откри в пробната на седмия етаж миналия петък?
— Точно тя е — каза Мили. — Момичето, страдащо от амнезия. Интересно, коя ли е всъщност?
Госпожа Сондърс седна зад бюрото си и погледна замислено събралите се.
— Да, интересно. В нея има нещо… Нещо смътно познато. — Тя поклати глава. — Е, сигурна съм, че
