остроумия и клюки се бяха изтъркали, или винаги са били такива, ала досега не му е правило впечатление? Но най-силно усещаше настойчивото движение на ръката по бедрото му, от което кожата му настръхваше.
Той настръхна още повече, когато Айона го побутна и каза:
— Охо, вижте кого довя вятърът.
Всички се обърнаха да проследят погледа й и видяха двойката на входа.
— Великолепна рокля — промърмори Саманта и погледна Адам. — Няма съмнение, че е от „Форчън“.
— Е, ако не друго, то поне Лора Ашли Втора се е справила доста добре с избора на дрехите си — отбеляза Айона.
— Кой е мъжът с нея? — попита Бет и присви очи, защото бе забравила да си сложи контактните лещи.
— Питър Форчън — осведоми я Айона. — Не е ли приятно да видиш Питър с красива млада жена под ръка, вместо със скучен черен чадър?
— Много е хубава — с не скрита завист рече Картър, новият приятел на Бет. — Все пак, коя е?
— Точно там е въпросът — отвърна Саманта. — Изглежда никой не знае. Включително и тя самата.
— Шегуваш ли се? — попита Картър.
Айона наблюдаваше как Адам следи с поглед Лора.
— Не. Говоря напълно сериозно.
По време на обяда Адам полагаше големи усилия, за да не поглежда към масата на Лора и Пит, които бяха само на няколко метра от него. При влизането си и двамата му бяха отправили по една приятелска усмивка, а след това като че ли бяха изцяло погълнати от разговора си. Погледът на Адам обаче неволно се насочваше към тях. Днес Лора бе особено очарователна. Пак беше облякла зелената лятна рокля, която той лично бе избрал. Обзе го раздразнение и обида, че я носеше, за да обядва с друг.
— Ще си поръчаш ли десерт, скъпи? — попита Саманта. — Келнерът чака.
Адам се закашля.
— Десерт ли? Да. С удоволствие.
— Какво ще обичате, сър? — запита учтиво келнерът.
— Ами… Не зная. Какво ще ми предложите?
— Специалитетът на заведението е ябълков пай. Горещо ви го препоръчвам.
Погледът на Адам се стрелна към Лора, която се смееше на някаква фраза на Пит. Изведнъж мрачният и надут Пит се бе превърнал в сладкодумен кавалер. И дори имаше нахалството да прегърне Лора. Е, всъщност, облегалката на стола й.
— Ябълков пай ли? Разбира се. Обичам ябълков пай. И то с колкото може повече ябълки.
Седма глава
Лора се смееше, но дълбоко в себе си плачеше. И Питър го знаеше. Той хвърли бърз поглед към масата на Адам.
— Приготвят се да тръгват — промърмори съчувствено.
С широка изкуствена усмивка Лора кимна облекчено.
— О — възкликна Питър и се наведе към нея, — идват насам.
Групата приближи до тяхната маса. Погледът на Адам се спря за миг на Лора. Изражението му бе също толкова весело и изкуствено, колкото и нейното. После се обърна към брат си.
— Внимавай, Пит. Мисля, че Лора е омагьосала и теб. О, значи не си просто в обедна почивка, след като си с къси панталони.
— Никога не си носил къси панталони, нали, Пит? — изсмя се пискливо Айона.
— Защо не? — обади се Бет, винаги готова за нови завоевания. — Краката му са стройни.
— Прекрасна рокля. Да не е случайно от колекцията на Лора Ашли? — обърна се Саманта към Лора.
— Не съм поглеждала етикета — усмихна се невинно Лора. — Може би Адам знае. Той ми я избра.
Саманта трепна от острия отговор, но реши да заеме по-изгодна позиция — хвана Адам под ръка и се притисна към него.
— Трябва да побързаме, Адам. Ще закъснеем за коктейла у семейство Гибсън.
Адам кимна, но погледът му остана прикован в Лора. Тя опита да го погледне в очите, но не издържа, грабна чантичката си, промърмори някакво извинение, че трябва да пооправи грима си и се насочи към тоалетната.
Пиколото докара бялото спортно порше на Саманта пред входа на клуба и тя предложи на Адам да пътува с нейната кола. Той отвърна, че е по-разумно да ги последва със своята. Накрая се разбраха Айона да пътува със Саманта. Когато потегляха, Айона погледна назад към Адам, който все още чакаше колата си под брезентовия навес.
— Имам чувството, че няма да се появи у семейство Гибсън — рече тя.
— Не мога да разбера играта й — промърмори Саманта.
— Лора Ашли? Мислиш, че амнезията е номер?
— Едва ли. Целта й не е да се омъжи. Казах й за тонтината още първата вечер, на коктейла в магазина. Изобщо не се развълнува от факта, че ако успее да оплете Адам, ще спечели само нова фамилия.
— Може да е скрила разочарованието си — предположи Айона.
— Не. Щях да усетя. Имам шесто чувство за тия неща.
— Може би амнезията е замъглила мозъка й и не е успяла да проумее думите ти.
— Хващането на богат ерген е само въпрос на инстинкт, скъпа — възрази отново Саманта.
— За съжаление, ще бъде богат само докато е ерген.
— Може би за Лора ще бъде достатъчно да остане негова любовница — предположи Саманта.
— Права си — съгласи се Айона. — И, ако това е някакво успокоение, той сменя доста често приятелките си.
Саманта се усмихна, но веселото й настроение се стопи, когато погледна в огледалото за обратно виждане.
— По дяволите! Не виждам колата му.
Лора глътна два аспирина, избута настрани документите на бюрото си и отиде до прозореца. Отсреща беше хотел „Медисън“. Там, в една от стаите на осмия етаж, преди по-малко от двайсет и четири часа, бе лежала в прегръдките на Адам, за да преоткрие последователно рая и реалния свят на грубите истини.
Стоеше неподвижно и се опитваше да не обръща внимание на болката и празнотата, които усещаше. Блуждаещият й поглед се спря на вратата към кабинета на Адам. След кратко колебание тя приближи, отвори я и влезе.
Вътре нямаше никой. В момента Адам сигурно се забавляваше с приятели на коктейла у семейство Гибсън. Но тя усещаше присъствието му, дори долавяше лекия аромат на одеколона му.
Лора прекоси стаята и седна на въртящия се стол зад голямото махагоново бюро. Беше затрупано с документи, книги, статии и папки — толкова различно от първия ден, когато я доведе и се преструваше така глупаво и в същото време толкова очарователно.
— О, Адам — промърмори тя и се облакъти на бюрото. — Защо…
Въздъхна и се загледа в телефона. След това вдигна слушалката и набра някакъв номер.
— Не ви събудих, нали? — попита Лора, когато, след четвъртото иззвъняване, Джесика най-после се обади.
— Не, скъпа. Едно от предимствата на старостта е, че човек се нуждае от твърде малко сън. Прекарвам следобеда пред телевизора.
— Надявам се, не гледате сълзливия сериал „Всичките ми синове“?
— О, значи Адам ти е разказал за майка си — телевизионната звезда? — засмя се Джесика.
