Лора изстена, обзета едновременно от тревога и почти мъчително удоволствие, когато главата му се спусна надолу и тя отгатна намеренията му.
Силни тръпки разтърсиха тялото й. Пръстите му се впиха в бедрата й и леко ги повдигнаха. Устните му се плъзгаха по нея, езикът му я отваряше, вкусваше и изследваше. Това бе най-вълнуващото преживяване, което можеше да роди въображението й.
Но предстоеше още много. Той се върна на устните й и докато я целуваше, бавно проникна в нея. Сърцето й лудо заби.
Целуваха се жадно, безумно и Лора обви крака около бедрата му. И двамата стенеха от безгранично удоволствие. И в този миг, останали без дъх, впити един в друг, те се издигнаха по-високо от самолета.
След малко, докато оправяха дрехите си и опитваха да си придадат представителен вид, увереният глас на капитана съобщи:
— След двайсет и пет минути кацаме. Очаквам пътуването да бъде нормално до края на полета. Надявам се, чувствате се добре.
Адам и Лора се усмихнаха, опиянени от преживяното.
— Никога през живота си не съм се чувствал по-добре — прошепна той в ухото й.
Когато слязоха от самолета, на пистата ги чакаше луксозна лимузина с шофьор. Лора стъпваше малко несигурно, но Адам обви ръка около кръста й и я поведе.
— Как успя да уредиш всичко толкова бързо? — попита тя, все още замаяна.
— Не знаеш ли, че ние от семейство Форчън сме в състояние да местим планини?
Очите на Лора заблестяха.
— Може и да не съм го знаела, преди да се кача на вашия самолет, господин Форчън, но вече не се съмнявам.
Щом се настаниха в лимузината и шофьорът затвори вратата, стори й се, че външният свят изчезна. Адам бе цялата й вселена. Дори след като потеглиха, благодарение на тъмното стъкло, което ги отделяше от шофьора, Лора имаше чувството, че двамата с Адам са сами.
Тя все още нямаше представа къде се намират, нито къде отиват, докато не забеляза моста Голдън Гейт, обагрен в златисто от лъчите на следобедното слънце.
— Колко е красив! — възкликна Лора.
— Да. Невероятно красив — каза той, без да сваля очи от нея.
Тя го погледна и се усмихна.
— Не зная дали някога съм била принцеса, но в момента се чувствам като кралица.
Адам я привлече към себе си и нежно я целуна. Лора бе удивена от моменталната възбуда, която предизвика у нея тази целувка и хвърли бърз поглед към разделящото стъкло.
— И аз си помислих за същото, но пътуването ще е съвсем кратко — усмихна се Адам.
Лора се изчерви, смутена от мислите и желанията си. Но те явно вълнуваха Адам.
След няколко минути лимузината спря пред „Феърмонт“ — един от най-скъпите и най-елегантни хотели в Сан Франциско. Портиерът се обърна към Адам по име и ги посрещна като кралски особи.
— Явно и друг път си идвал тук — отбеляза Лора, неспособна да скрие нотката на разочарование в гласа си.
Адам хвана ръката й и целуна пръстите, докато влизаха в главозамайващото фоайе.
— Съгласна ли си, поне засега, да забравим за миналото ми, а също и за твоето? — попита тихо.
— Съгласна съм — прошепна тя и бавно вдигна очи към него.
— О, Лора, само почакай да се качим — погали я той по бузата. — Обещавам ти незабравими преживявания.
Тя се изчерви, но въпреки това смело го целуна по устните в центъра на фоайето, пред погледите на десетки изискани гости.
Едва когато приближиха рецепцията, Лора се огледа неспокойно.
— Адам, та ние нямаме дори куфар. На такова място не може…
Той я прекъсна с още една целувка, под носа на администратора.
— О, господин Форчън, много се радвам да ви видя — каза, без да му мигне окото високият прошарен мъж.
— Изпълнихте ли всичките ми поръчки? — попита Адам, докато се регистрираше.
— До най-малката подробност, господин Форчън — увери го мъжът. — И въпреки че нямахме много време, успях да добавя едно-две нещица. — Той се усмихна предразполагащо на Лора. — Убеден съм, че ще останете доволна, госпожице Ашли.
— О, не се съмнявам — откликна на усмивката му тя.
Думите се оказаха доста слаби за онова, което ги очакваше. Адам не беше запазил обикновена стая, нито обикновен апартамент. Не, той бе наел президентския апартамент — достатъчно голям, за да побере многодетно семейство със своите три спални и игрално помещение. За него имаше и отделен прислужник.
Лора онемя. Обзавеждането бе шедьовър на елегантността. Имаше чувството, че са във вила на Ривиерата. Адам я хвана за ръка и я заведе в най-голямата и най-луксозна спалня. На леглото бяха разхвърляни много кутии.
— Всичките са за теб — каза той. — Отвори ги.
— Коледа през юли! — засияха зелените й очи. — Е, щом можеш да местиш планини, сигурно можеш да местиш и празници.
Тя бързо събу обувките си, хвърли се върху леглото и започна да отваря кутиите. В първата имаше дантелено бельо, във втората — смарагдовозелена вечерна копринена рокля, в третата — панталон и сако. След като отвори още половин дузина кутии, Лора вече имаше такъв гардероб за уикенда, че всяка принцеса би й завидяла.
— Тук има абсолютно всичко — каза дяволито тя, като държеше в ръце бяла копринена нощница.
— Не съвсем — отвърна той, извади още една кутийка от джоба си и тръгна към Лора.
Отмести вечерната рокля и седна на леглото до нея. Държеше кутийката с някаква особена тържественост.
Лора само я гледаше втренчено, с пресъхнало гърло и трепереше от вълнение. После бавно вдигна очи.
В мига, в който зърна лицето й, Адам разбра мислите й и се изчерви.
— Просто… малък спомен… от прекарването ни в Сан Франциско — заекна той.
Лора бързо отмести поглед.
— Колко… хубаво. — Тя взе кутийката и я отвори. Медальонът бе прекрасен — златно сърце с инкрустирани малки блестящи смарагди.
Тя го съзерцава толкова дълго, че накрая Адам не издържа и попита:
— Харесва ли ти?
Очите й се насълзиха.
— Дали ми харесва?! Прекрасен е. Наистина не биваше да…
— Да ти го сложа ли?
— Първо… Искам да се изкъпя.
— Разбира се.
Тя го целуна бързо и стана. Но когато стигна до средата на стаята, спря и се обърна.
— Никога няма да забравя — прошепна.
Тъкмо бе пуснала душа и вратата на банята се отвори. Тя се сепна.
— Имаш ли нещо против да се изкъпем заедно? — надникна Адам и видял колебанието й, добави: — Така правят консервативните семейства по време на сушата по Западния бряг.
Телата им бяха преплетени в нежна прегръдка. Обгръщаше ги облак от уханни водни пари.
— Когато се качих на хеликоптера, нямах и най-смътна представа за приключението, което ще преживея — засмя се Лора.
Той заля с шампоан косата й и започна да масажира кожата на главата й с върха на пръстите си.
— Толкова е приятно — промълви тя, плъзна ръка по тялото му и с радост откри, че и Адам е
