— Да. А също и за всичките съпруги на баща си. В събота, когато се върнахме да работим в магазина.
— Синът ми беше твърде импулсивен човек. Влюбваше се мигновено във всяка красива жена. И се оженваше за нея след не повече от две-три седмици, привлечен от външността й. Непрекъснато се опитвах да му обясня, че по-важна е вътрешната красота. Казвах му да намери жена с добро и любящо сърце, която…
— Госпожо Форчън…
— Наричай ме Джесика, скъпа. Може би не след дълго ще ме наричаш „бабо“.
Буца заседна на гърлото на Лора.
— О, Джесика, не мога повече. Трябва да…
— Трябва да имаш малко търпение, скъпа.
— Най-потискащото е… Той като че ли е влюбен в мен.
— Разбира се, че е влюбен в теб.
— Тогава защо се чувствам толкова зле?
— Мисля, че и двете знаем защо — отвърна нежно Джесика.
Лора понечи да отговори, но отвън се чу силен грохот. Тя погледна през прозореца и видя някакъв хеликоптер на не повече от пет метра. Беше толкова близо, че виждаше дори лицето на пилота. Тя зяпна от учудване.
— Чуваш ли ме, Лора? Какво става? Какъв е този шум? — питаше настойчиво Джесика.
— Адам — извика Лора в слушалката. — Това е Адам! — Тя взе телефона и приближи до прозореца.
Хеликоптерът се издигна и полетя точно над сградата. Шумът се усили още повече.
— Ще ти се обадя по-късно — рече тя и затвори.
Когато излезе от кабинета, всички говореха за хеликоптера, който току-що бе кацнал на покрива.
Без да изчака асансьора, Лора изкачи на бегом трите етажа до покрива, отвори вратата и видя хеликоптера. Въздушната струя я блъсна в лицето.
Адам седеше спокойно в кабината. Лора приближи и го изгледа озадачено.
— Качвай се!
— Какво? — Тя се опита да надвиха оглушителния шум на моторите.
Той й подаде ръка. Тя се поколеба, но все пак Адам управляваше хеликоптера, владееше ситуацията и Лора го знаеше.
Развълнувана и обзета от неясни предчувствия, тя се качи.
— Къде отиваме? — попита нервно щом хеликоптерът започна да набира височина. — Адам не й обърна внимание. — Летял ли си и друг път с такова чудо? — Той само се усмихна. — Нали нямаш намерение да разглеждаме Скалистите планини? — Усмивката му стана още по-широка. — Защо не отиде на коктейла?
Тя не можеше да спре потока от въпроси. Нерви. Въодушевление. Възбуда. Странна смесица от чувства бушуваше у нея.
Адам продължаваше да мълчи. Приличаше на малко момче, подготвило изненада и твърдо решено да не я издаде.
След около десет минути, когато хеликоптерът най-после започна да се спуска, въпросите й се бяха изчерпали. Докато кацаха, тя видя малка писта с един-единствен самолет. Какво ли беше намислил?
Той умело приземи хеликоптера и изключи двигателя. Внезапно настъпилата тишина изпълни Лора със странно чувство.
Адам я гледаше втренчено. Сините му очи излъчваха такава топлота, че й се стори, че ще се стопи. Тя отмести поглед встрани и се загледа в малкия блестящ самолет с емблемата на компанията „Форчън“. После се обърна към него.
— Отвличаш ли ме, Адам?
Той се вгледа в очите и, но продължи да мълчи. Слезе от хеликоптера, заобиколи и й подаде ръка.
Щом се отправиха към самолета, вратата се отвори и от нея се спусна сгъваемата стълба.
Неочаквано Лора се усмихна, омаяна от толкова загадъчност.
— Е — каза весело и погледна към кристалносиньото небе, което й напомняше за рая от сънищата й — денят с подходящ за отвличане.
Всичко беше нереално като в приказка. И все пак, като че ли никога не се бе чувствала толкова жива. Елегантен стюард с бяло сако наля шампанско във високата й кристална чаша, Адам остави на масичката пред нея солидно количество черен хайвер. И всичко това, докато се носеха в неизвестна посока в частния самолет на компанията. Лора бе престанала да задава въпроси и бе решила да се отдаде изцяло на фантастичното преживяване.
След като сервира шампанското, стюардът дискретно се оттегли. Лора се отпусна в широкото меко кресло, което не само можеше да променя ъгъла на облегалката, но и да се върти. Огледа изискано обзаведения самолет с тежкия килим и шестте бели кожени кресла. Приличаше на луксозна гостна.
— Наистина е невероятно, Адам. Не съм виждала подобно нещо.
Адам я изгледа замислено.
— Откъде си сигурна? — тихо попита той.
— Прав си, разбира се — усмихна се тъжно Лора. — Не мога да бъда сигурна. Но инстинктивно усещам, че едва ли съм се придвижвала с частен самолет. По-скоро с автобус.
— Не зная. Може би наистина си била принцеса, престорила се на обикновена жена, за да избягаш от досадните и сковаващи царски задължения. И точно когато си напускала двореца, парче от статуя е паднало върху главата ти, тръгнала си да бродиш замаяна, докато си се озовала в магазина „Форчън“.
— Имаш богато въображение, Адам — засмя се Лора.
— Въображението ми е необуздано.
— И моето също — погали го по бузата тя.
Той я привлече към себе си и я целуна. А когато ръцете му обхванаха гърдите й, тя се огледа нервно.
— Стюардът — прошепна тревожно.
— Той влиза само когато го повикам — промърмори Адам, докато галеше с палец нежната кожа на гърдите й, открита от лятната рокля.
— Аз… Не мога. Толкова е…
— Хубаво? — предположи той с дяволита усмивка и отново я целуна.
— Не, наистина, Адам… Никога досега… Не съм го правила… така — прошепна тя.
— Трябва да си готова за нови изживявания.
Тя се отпусна в ръцете му и усети как пръстите му плъзнаха надолу тънките презрамки на роклята и откриха гърдите й. Изстена, когато устните му докоснаха зърната, макар да беше все още нащрек — страхуваше се, че някой може да влезе.
— Сами сме, Лора. Съвсем сами. Кълна ти се — промълви той.
Но чувстваше, че тя все още е скована и неспокойна.
— Адам… И за теб ли е ново изживяване?
Въпреки че едва сдържаше желанието си, той понечи да пусне в ход своето красноречие. Но отново видя онзи неин поглед — изпълнен с обожание и болка, която го прониза и върна в съзнанието му онова натрапчиво чувство за нещо познато.
— Да, Лора, и за мен е ново изживяване — каза той. И говореше сериозно. Бе имал много жени и бе достатъчно честен пред себе си да допусне, че може би ще има и други. Но беше убеден, че безценните мигове с Лора ще останат незабравими.
Всички съмнения и колебания напуснаха съзнанието на Лора.
— О, Адам, безумно те желая — призна тя.
Устните му отново се впиха в нейните и този път езикът й смело проникна вътре.
Той плъзна роклята над бедрата й и в същото време натисна бутона на креслото, така че след секунда тя вече лежеше. Обсипа гърдите й с целувки, докато умело се справи с финото й бельо. Тялото й се извиваше и улесняваше действията му.
