— Но всички мебели са за продан, господин Форчън. Искам да кажа, че не можем да си позволим да продаваме… повредени стоки. — От притеснение лицето на Уелч се бе покрило с червени петна.
Но Адам бе в чудесно настроение. Той приятелски потупа мениджъра по гърба и каза:
— Знаеш ли, Дъг, ти току-що ми даде прекрасна идея. Можем да сложим големи етикети на повредените мебели и да направим „разпродажба след прием“.
— Разпродажба… след прием ли? — изхленчи Уелч. — О, господин Форчън, не мисля, че идеята е много добра. — Въпреки че не можеше да попречи на Адам Форчън да осъществи безумния си замисъл, Уелч бе сигурен, че, ако се случи нещо, всичко ще се струпа върху неговата глава…
В петък, към девет вечерта, етажът за мебели бе вече украсен с многоцветни балони, а във въздуха се носеше уханието на фин френски парфюм и деликатеси. На Адам му бе хрумнала чудесната идея да повдигне духа на персонала, като организира празненство в магазина. А за да внесе малко блясък в събитието, бе поканил и някои свои приятели.
Облечен в смокинг, Адам Форчън бе застанал близо до вратите на асансьорите и посрещаше гостите. Сърцето на всяка жена, която излизаше от асансьора, трепваше при неговия поздрав.
— Адам, мили, какво страхотно място за купон — изгука Бет Арчър, чернокоса хубавица от хайлайфа.
— Благодаря ти, че дойде, скъпа — прегърна я Адам. — Зная, че поканата е пристигнала малко късно…
— О, за нищо на света не бих пропуснала твой прием. Нали, Фред? — Тя кокетно се усмихна на своя приятел. Фред, който много добре знаеше, че е ходила с Адам само допреди няколко месеца, притеснено кимна.
— Сигурно много хора ти го казват, Фред — намигна му Адам, — но имаш голям късмет с Бет.
На устните на Фред разцъфна широка усмивка.
— Благодаря ти, Адам, така е. — Той прегърна приятелката си и побърза да я отведе, преди късметът му да го е напуснал.
Красива брюнетка се приближи зад гърба на домакина.
— Свирят нашата песен, скъпи. Хайде да танцуваме.
Той се обърна и прихвана през кръста моделиерката Саманта Макфий.
— Не знаех, че си имаме песен, Сам.
Но точно в този момент мелодията свърши и на лицето й се изписа отчаяние. Адам я привлече към себе си и се усмихна.
— Не унивай. Ще ги накараме да я изсвирят отново, Сам.
С лека танцова стъпка той се отдалечи, за да посрещне новодошлите, а Саманта се отправи към бара. Айона й се усмихна и отпи от мартинито си.
— Разбил е толкова женски сърца — промърмори тя.
Саманта въздъхна.
— Всеки път, когато го видя, съм готова да се хвърля на врата му. Бог знае защо! Все пак не съм някаква наивна девойка, а зряла жена с опит. И ми е съвсем ясно, че за Адам това е само игра…
— Да, но я играе невероятно добре — обади се Бет, дошла за чаша шампанско.
Джордж Келси работеше като нощен пазач в денвърския магазин на „Форчън“ от осемнайсет години и стриктно изпълняваше задълженията си по време на дежурство. Бе се изправял пред много сериозни проблеми и се гордееше с бързата си реакция и решителността си.
Например при онзи случай с избягалата от клетката си боа преди пет години. Джордж бе претърсил сам-самичък седемте етажа на магазина и бе заклещил змията в отдела за дамско бельо.
А преди около четири години, когато в стаята на техниците пламна пожар, Джордж включи алармената инсталация, грабна маркуча и угаси огъня, преди да пристигнат пожарникарите. За този случай той бе получил специална похвала и премия от самия Александър Форчън.
През последните две години дежурствата на Джордж преминаваха без никакви произшествия. Дори бе започнал да мисли, че повече проблеми няма да има. Жестоко се заблуждаваше.
В петъчната вечер Джордж бе особено изнервен от суматохата на мебелния етаж, въпреки усилената охрана, която Адам бе осигурил за приема.
Точно в десет и седемнайсет Джордж беше на седмия етаж в отдела за дамска мода. Там обиколката му приключваше и той бе започнал да се успокоява. Както бе обещал Адам Форчън, никой от гостите не бе напуснал мебелния етаж.
Джордж продължи огледа. Осветяваше бутиците един след друг с ръчния си прожектор. Над всеки имаше надпис с името на известен дизайнер, изложил най-добрите си модели. След като старателно огледа бутика на Ив Сен Лоран, пазачът се насочи към колекцията във викториански стил на Лора Ашли. Изведнъж дочу някакъв шум. Описа кръг с лъча и го спря върху двете летящи врати на една пробна. Крилата леко се поклащаха.
Завъртяха се още няколко пъти на дансинга, а после Деб заговорнически погледна партньора си.
— Адам, според теб кой от братята ти е най-вероятно да се откаже от огромното си наследство заради жена?
— Братята Форчън никога не са обичали много сватбения марш — отвърна Адам.
Деб се усмихна лукаво.
— Само не ми казвай, че не ти е минавало през ум да натикаш под венчилото поне един от братята си.
— Да натикам? — Адам се изсмя. — Опасявам се, че би трябвало да направя нещо много по-драстично. Струва ми се, и пистолет не би свършил работа.
Джордж Келси бе в затруднено положение. Дали да действа по своя преценка или да докладва на Адам Форчън? Ако Питър бе тук, не би се поколебал нито за миг и веднага би прехвърлил случая в компетентните ръце на президента на компанията. Питър Форчън щеше да овладее положението и да се справи спокойно и експедитивно. Но Адам…
Досега Джордж не бе заставал лице в лице с най-големия брат, но бе отлично запознат с репутацията му на плейбой. Знаеше, че реакциите му са непредсказуеми. Би могъл да превърне инцидента в скандал. От друга страна, Джордж не искаше да поема отговорността за погрешни решения.
— Господин Форчън, извинете…
Адам отклони поглед от привлекателната брюнетка, с която флиртуваше и се усмихна широко на нощния пазач.
— Джордж Келси, сър.
— Здравей, Джордж. Защо не пийнеш нещо?
— На работа съм, сър.
— Там има минерална вода „Перие“. Вземи си и нещо за ядене. Скаридите са превъзходни.
— Благодаря ви, господин Форчън. Много мило от ваша страна. — Пазачът се изкашля. — Може ли да поговоря с вас?
— Разбира се, Джордж — усмихна се великодушно Адам.
— Ако може… Насаме.
Привлекателната брюнетка въздъхна разочарована, след като Адам се извини и тръгна с Джордж към най-отдалечения и тих ъгъл.
— Какъв е проблемът, Джордж? — попита Адам, но вниманието му бе привлечено от русокосата сексбомба в плътно прилепнала рокля от сребристо ламе, която излезе от асансьора в другия край на помещението.
— Да, сигурно ще го наречете проблем. Една жена, господин Форчън.
— Да, Джордж — усмихна се Адам, — жените често са проблем.
— Не. Имам предвид конкретна жена.
— Каква жена? — изгледа го с недоумение Адам.
