бъдат другари и в добро, и в зло. Кучета били, ами що е жената без мъж — ето, разпасана кучка като тебе! Хайде, Нио, да си вървим…
И старата Глаушица се отправи към вратата с непривично бързи стъпки, но Ния тихо подвикна след нея:
— Майко, чакай… — Тя пристъпи бързо към свекърва си и тихо й пошушна: — Требва да й платим…
Султана Глаушева мълчаливо се наведе, посегна И дигна нагоре черния си фъстан, наведе се пак и дигна втора подобна дреха, наведе се още еднаж и ръката и потъна в дълбок джеб на трета подобна дреха. Извади от там бяла кърпичка, единият край на която беше вързан на голям възел. Започна да развързва възела и попита с тих глас без да погледне Ташка:
— Колко ти чини? обади се бързо Ния:
— Искам да взема от билките… нели каза, имала си некакви билки.
— Имам — отговори Утката. — Ще ти дам. Тя влезе в съседната стая, тропна там сандък или упап. Старата Глаушица я посрещна още като се показа пак на вратата:
— Слушай… да не са отровни билките ти…
— Не са. Сладки билки са. Отварят утробата. Дай си, невесто, кърпата.
Утката развърза една платнена торбичка — полъхна на сухи горски треви. Ния й поднесе кърпичката си. Утката бръкна девет пъти едно след друго в торбичката, изваждаше оттам, доколкото можеше да хване с четирите си пръста, от тревите, и продължи:
— Ето, за девет дни. Нели виждаш по колко вземам. Ще свариш сутрин половин ока вода, ще сложиш от тревите, докато ври, и веднага ще я свалиш от огъня. Като изстине, ще я изпиеш натри пъти през деня. Третия път — преди да си легнеш. Ще ти мирише устата на хубаво и мъжът ти… хм… ще се радва. Ами, нема ли да искаш да ти разтривам корема? То така върви.
Ния неволно погледна големите й ръце и промълви:
— После… Да опитам с тревите…
— Може и после. Ще донесеш и една ока зейтин.
— Кажи сега колко ти чини — повтори старата Глаушица с ядно присвити устни.
— Една меджидия.
— Бре… Много мори… — не се сдържа Султана, и бързо подаде на Утката голяма сребърна пара.
— Според людете: на едни повеке, на други по-малко — отвърна спокойно Утката и додаде: — Па като ти доди внуче, ще ме каниш на нитулици. Хайде со здраве.
В предната стая пак се спусна да им отвори младата жена. Султана Глаушева сега я изгледа враждебно и попита с престорено любопитство:
— Това твоя щерка ли е?
— Не ми е щерка — отвърна иззад нея Утката. Ти нели знайш, аз немам ни син, ни щерка.
— Аха… и на нея ще разпасваш пояси. Затова я държиш тука.
— Хайде, майко — побутна леко Ния свекърва си, уплашена да не би тя да каже и някоя още по-остра дума.
Като излязоха двете Глаушеви от вратника на Ташка Утката, слънцето вече залязваше. Видяха ги и сега люде, а от околните дворове и градини и още там зашумя, запъпли, злорада мълва:
— Султана Глаушица завела младата си снаха у Ташка Утката! Ще я лекува…
— Лекува тя, Утката… Събира в къщата си се ялови невести и всякакви пущове… Като се стъмни добре и по тия крайни улички на Преспа не се мяркаше жива душа, пред вратника на Ташка Утката се спря Таки Брашнаров, озърна се предпазливо и безшумно влезе в двора. В дъното на стръмното дворче светеха две прозорчета със спуснати завеси. Брашнаров се отправи нататък с бързи, тихи стъпки.
Той не забеляза, че иззад оградата насреща го видя и позна в тъмнината пак Митра Кутрева; виждала го беше да влиза и друг път в тоя вратник.
Той почука на вратата на ниската къщурка, но не дочака да му отворят, а сам влезе в предната стая. Изправи се сред стаята с високия си ръст и веднага видя младата невеста при светлината на малката газена ламба, срещна погледа й, втренчен и любопитен; сетне младата жена бързо наведе големите си черни очи, лицето й пламна, черният мъх по горната й устна се очерта още по-ясно.
Брашнаров едва-едва докосна засуканите си мустаки, по устните му заигра крива, мазна усмивка. Той изви големите си, тъмни очи към Утката и кимна леко. Утката хитро му намигна, сетне се обърна към младата жена с кротък глас:
— Ти върви оттатък, Илке…
Младата невеста веднага се врътна и Брашнаров проследи с поглед, докато изчезна тя в съседната стая. И тъй, с поглед нататък, той попита на турски:
— Колко ще иска?
Утката го изгледа с презрително свити устни и отговори също на турски:
— Ти се за парите питаш… Тя пари не иска. Парите на мене ще дадеш. Хайде върви… — побутна го тя и продължи на преспански: — Искам да спя, уморена съм днеска. — Брашнаров се запъти към другата стая, но Утката подвикна след него: — Знайш ли кой беше днеска тука, при мене?
Брашнаров се обърна и попита с мимика:
— Кой?
— Ния Глаушевата.
Той отвори широко очи, долната му челюст увисна, като да се откачи изеднаж. Те се гледаха мълчаливо и Утката примигна с двете си очи. Сетне той преглътна и рече с пресипнал глас:
— Да ме събереш с нея, петдесет алтъна ще ти дам. Сто ще ти дам!
Утката наведе очи:
— Ех, чорбаджи… Такава жена не можеш да купиш и за цела планина алтъни, за никакво богатство. Ама — дигна тя към него лукав поглед — и тя си е жена. Секоя жена, ефенди, ако не за пари и богатство, за хубава руба, ако не по мерак, за детенце ще я покориш. Така сме си прокълнати ние, жените. Хайде, хайде върви…
Брашнаров се обърна и влезе в съседната стая, затвори вратата след себе си.
XI
Ставало бе много пъти дума между преспанските общинари за девическо училище. Дори общината писа писма но някои места, да търси учителка. Но тогава по Българско учителките бяха малко и не се намери учителка за Преспа. Пък и някои от преспанските общинари не влагаха голяма ревност за женското училище.
— Ще минем засега и без женско школо… — рече направо Яким Ортомар. Той винаги все така се противеше.
Като отвори дума Ния Глаушева за женско училище в Преспа, зае се да намери учителка Райко Вардарски. Стана той най-напред пред училищните настоятели да попита каква плата ще отдели общината за учителка.
— Ами, даскале — рекоха те, — учителката, каквато и Да е, тя е жена и голема плата нема да й е нужна…
— Нема тук мъж, нема жена — възрази Вардарски. — А учител по-лесно ще намерите, нежели учителка.
— Е харно, даскале, харно. Добра плата ще й отсечем. Ти пиши…
— Ами училище, сграда за девическо училище?
— Ще намерим, лесно ще намерим — обещаха щедро; училищните настоятели. — Ти само учителка намери.
И Райко Вардарски намери учителка чак в Шумен. Имаше по много места той люде, с които бе учил, и други, които самият той бе учил; писа им пламенни писма да ги моли и увещава, да ги пита и разпитва и се вдъхновяваше за тия многобройни писма колкото от ревност! за народна просвета, толкова и от голямо желание да угоди на Ния Глаушева. Учителката пристигна в Преспа през есента, тъкмо бе започнала учебната година, и потърси най-напред него — учителя Райко Вардарски; в непознатия й град тя знаеше само неговото име.
