— Но защо си ги довел! Да те пазят ли?
— Не. Не мене, а тебе да пазят.
— От кого да ме пазят?
— От тебе самия. Като ги знаеш, че стоят пред вратата ти, ще бъдеш по-благоразумен.
Арон се вгледа в него с изяснени, вече изтрезнели очи, после току махна с ръка и бързо се отдалечи към вътрешността на къщата. Самуил се върна в розовата стая.
Мойсей седеше на един от столовете край масата и мрачно гледаше пред себе си, подпрял ръце върху ръчката на меча. Войводата Крагуй и хилядникът Удина стояха край огнището и мълчаливо се грееха на пламтящия огън; там наблизу стоеше и Петър Чурило. Самуил тръгна да се разхожда с тихи, бавни стъпки из стаята, мечът му едва потракваше в ножницата при всяка стъпка. Влязоха пак един след друг двамата млади слуги с широки подноси и започнаха да нареждат трапезата. В стаята се разнесе приятен, апетитен мирис, откъм огнището полъхваше все по-силна топлина. Чу се силният глас на Крагуй:
— Ами да бяхме седнали. Домакинът няма да дойде скоро; той сега е в банята си, знам аз.
Крагуй, след него и хилядникът седнаха на трапезата и започнаха да ядат; войводата Крагуй дъвчеше на двете си страни и току обърса устата си с опакото на ръката. Срещу тях се настани и Чурило, мълчалив и мрачин; за града той никога не беше се грижил, но ядеше и пиеше добре. Седна на трапезата и Самуил, посегна към хляба, отчупи залък. Посегна да се храни и Мойсей. Влезе и друг слуга, дигнал в двете си ръце остродънна стомна с вино, чу се шуртенето на виното в големите сребърни чаши. Крагуй едвам дочака да напълнят чашата му и я дигна към устата си. Самуил дъвчеше бавно, сякаш не можеше да глътне залъка си. Когато Крагуй посегна към втора чаша, Самуил каза:
— Войводо… Остави за малко чашата.
Крагуй дигна към него учудени очи. Самуил продължи:
— Искам да ме чуеш, Крагуй. Ние мислим само за ядене и за пиене. Царят умря и никой не иска да знае какво става там горе. Ние тук само за ядене и пиене мислим, ако ще потоп да ни удави. Ти си войвода, Крагуй, и бъди войвода. Бъди войвода, а не пияница и чревоугодник.
— Не съм аз пияница! — викна Крагуй и току перна с опакото на ръката чашата си, която се търкулна по трапезата, иззвънтя на пода.
В същия миг в стаята влезе Арон. Той се престори, че нищо не забеляза, и рече:
— Ето ме и мене. Бъдете като у дома си.
Той бе изтрезнял съвсем и, види се, бе решил нещо — беше необикновено любезен и приветлив. Облечен беше в бяла ромейска тога с широка червена ивица по краищата, гологлав, с още влажна коса от благоуханните масла, с които бяха го измазали слугите му след току-що взетата баня; обут беше в топли плъстени сандали от избелена вълна с широки сребърни връзки. Самуил присви още повече тъмните си вежди, а Мойсей гледаше Арона с едвам сдържано гневно презрение. Арон не промени приветливия израз на лицето си и седна на трапезата. Слугите застанаха от двете му страни, той махна с ръка:
— Донесете още ядене и вино от най-хубавото. Бързо!
— Яденето и виното стигат — рече Самуил.
— Не, не стигат — поклати живо глава Арон. — От кога не съм гощавал аз братчетата си в своя дом! Дайте ядене, напълнете чашите, хвърлете още дърва в огнището!
Откъм другия край на трапезата се чу изтънелият, задавен глас на Мойсея:
— Какво си се облякъл като ромеец… Не мога да те гледам!
— Ромеите знаят да живеят по-добре от нас, по-стари ми брате — кимна любезно Арон. — Ние сме си диви.
— Яденето и пиенето стигат — повтори Самуил, а и престана да яде, след като бе изял десетина залъка и няколко късчета печено месо. — Ние не сме се събрали да пируваме.
Някъде откъм вътрешността на къщата се чуха тихи звуци на няколко струнни свирала, понесоха се след тях преливащите се и повтарящи се сподавени извивки на две или три гусли, задумка меко, глухо малък глинен тъпан, който се бие с краищата на пръстите. Шестимата мъже на трапезата се умълчаха. Арон незабелязано направи знак на един от слугите, който изтича с бързи, тихи стъпки и отвори широко вратата към преддверието. Нахлуха оттам по-ясно звуците на свиралата, глухите въздишки на малкия тъпан и неочаквано навлязоха през широко разтворената врата четири танчарки с разплетени коси, голи, едва-едва позакрити с прозрачни розови и жълти була. Те се подредиха бързо в редица на празното място между трапезата и вратата и още докато се подреждаха, всяко тяхно движение влизаше в бавния ритъм па свирнята отвън, докато подкачиха и с нозе, и с ръце, и с цялото си тяло плавен танец — някаква широка плетеница от гъвкави, меки, повтарящи се движения. Час по час те заставаха на едно място, чупеха ритмично кръст, поклащаха бедра и сякаш галеха с длани гърдите и хълбоците си отгоре надолу, без да ги докосват. Арон шареше с очи по лицата на гостите си, но по-често спираше тържествуващ поглед върху възбледото лице на най-младия си брат. Приведе се, побутна го с ръка:
— Погледни, погледни каква хубост! Не си калугер, но и калугерите не бягат от такива сладки неща.
Самуил гледа дълго танчарките, после рече тихо:
— Е стига. Кажи им да си вървят.
— Боиш се да не влезеш в грях… Виж каква хубост!
— Да. Но аз не съм дошъл тук да гледам танчарки. Кажи им да си вървят.
Танчарките започнаха със същите ритмични, плавни движения да свалят прозрачните си була и докато обиколиха еднаж и още еднаж трапезата, подредиха се една до друга съвсем голи. Самуил се приведе към войводата Крагуй, който гледаше голите жени с отпусната долна челюст, и каза близу до лицето му:
— Аз не съм ни монах, ни скопец, но за голи жени и за вино ние сме готови да забравим и небе, и земя.
Той се обърна и към Мойсея, който бе чул думите му и го погледна със сините си очи, които се къпеха във влага на разкаяние. По-младият брат му кимна:
— Ето и ти също…
По руменото лице на Мойсея се дигна още по-гъста червенина, той скочи, грамаден между насядалите тук мъже, и посягайки към меча си, извика на голите танчарки:
— Вън! Или ей сега ще ви насека!
Жените се втурнаха с писък към разтворената врата, по каменния под останаха само пъстрите им въздушни була.
— С меч ли ще плашиш жените! — рече надуто Арон Мокри.
Мойсей изпадна в ярост. Той блъсна трапезата с големия си крак и каквото имаше по нея, се пръсна надалеко по пода. Приближи се към Арона през разпилените паници и чаши, надвеси се застрашително над него:
— Ти… облякъл си се като ромейски лигльо! Само за голи жени ти!…
Самуил се изправи между двамата, тогава Мойсей се спусна към разтворената врата и викна на навидимите свирци:
— Спрете и вие там!
Утихна цялата къща. Никой от слугите вече не смееше да се мерне насам. Станаха всички прави, в настъпилата тишина се чуваше само бързото, хрипливо дишане на Мойсея. Като търсеше с поглед разигралите се неспокойни очи на Арона, Самуил рече:
— Така не може повече да се живее. Така всичко пропада и гине. И царство, и люде, и имот. Ние решихме да спрем тая гибел. Ето — посочи той с ръка Мойсея — нашият по-стар брат и аз, и всички, които милеят за добро и спасение. Който тръгне с нас, ще бъде с нас, а който е срещу нас, и ние ще бъдем срещу него. Той побутна Мойсея с ръка:
— Да си вървим.
Арон мина след гостите си в преддверието. Тук Самуил се спря, почака другите да излязат и се обърна към Арона:
— Донесох парите. Бащините ни пари.
— Къде са? Колко са? Ти нели…
— Ела утре горе, в управлението. Ще ги броим заедно. Не знам колко са. Тия пари не са нито за мене, нито за тебе.
