никой не помисли да му се противи, в Струмица от цяла година вече нямаше и комит на областта. Самуил премина в Щип и после, през Велес, стигна и до Скопие. Оттук той изпрати до брата си Арона в Средец двама свои пратеници със следното писмо:
„Ароне, брате мой, ти напусна Охрид, без да ми се обадиш, и ето аз трябва да дойда при тебе в Средец. Това мое идване при тебе не е нито за моя, нито за твоя лична полза и корист и ако беше така, аз нямаше да се повлека по дирите ти, щом ти избяга от мене. Искам да ми съобщиш, без да губиш и най-малко време, дали си влязъл в брачна връзка с дъщерята на достопочтения средецки комит Всеслав и доколко се слуша думата ти в Средец. Ако можеш ти да събереш войска от Средецката област, ще можем заедно да потеглим за Преслав с голяма сила. Ако няма кой да седне там с по-голямо право, ще седне като цар български нашият по-стар брат Давил който е между най-достойните, а ние ще бъдем веднага след него и ще бъдем винаги в негова помощ. Това е, брате Ароне, а сега аз съм в Скопие с шестстотин души войници и за скоро време могат да станат повече. Докато дойде време да тръгваме за Преслав и заедно с братята ни ще можем да тръгнем оттук с две и три хиляди души, а ти пък съобщи с колко войници ще тръгнеш. Ако отидем с четири или пет хиляди души, никой в Преслав няма да посмее да погази нашата дума. Тук са малцина против нас и можем да дигнем още по-голяма войска, ако стане нужда. Ако се боя от нещо, това е само от тебе, да не би да се излъжеш да извършиш нещо на своя глава и против нас, твоите трима братя. Помисли добре и не забравяй, че ние тримата сме по-силни от тебе, който ще останеш сам срещу нас. Чакам твое бързо писмо и отговор, твой роден брат Самуил Мокри.“
Докато чакаше отговор на това свое писмо, Самуил не губеше времето си. Скопският управител Радобил беше около тридесет и пет годишен дружелюбив мъж и го прие в собствения си дом. Самуил виждаше и съпругата му — руса, едра хубавица, която бе родила пет деца и гледаше мъжа си с влюбени очи. Влюбен беше в жена си и управителят; той се смущаваше от чувствата си, но не ги криеше. Двамата мъже ходеха по цял ден из града, разглеждаха крепостта и нареждаха къде да се поправи и засили, събираха войска, облекло за войниците, храни и оръжие, на два пъти гониха и лов из горите по Водно заедно с някои от по- младите тукашни боляри. Радобил управляваше скопската твърдина с добродушие, насилниците и грабителите оставяше на градските стражи и на съдиите. Царят бе умрял — той очакваше нов цар, комитът в Охрид бе умрял, той очакваше да дойде нов комит. Самуил Мокри отвори очите му и разгори огън в сърцето му. Управителят се привърза към него и му призна:
— Аз не знам как ме направиха управител. Имах един чичо в Преслав, при царя… Той. Аз съм хилядник и това ме тегли повече, мечът.
Вечер сядаше на трапезата и жена му с двете им по-големи деца. Самуил виждаше тяхната обич, свенливата пламенност на Радобил и тъгуваше за собствения си дом. Дали бе забравил вече как се раздели с жена си?
VIII.
Средецкият комит Всеслав имаше две дъщери. По-голямата от тях беше по-хубава, но беше вдовица с две момичета и Арон Мокри избра за своя съпруга по-малката от сестрите — по име Варвара. Втората Всеславова щерка беше доста грозна и само две години по-малка от по-старата си сестра, но Арон избра нея за своя съпруга. На средецките си приятели тоя каза, усмихвайки се безсрамно:
— Тя е грозничка, но не е спала с мъж и не е раждала. Жената, за която се женим, трябва да пази огнището ни и да ни ражда деца. Другаде ще търсиш жени, с които ще искаш да се радваш и веселиш. Най-добри за радост и веселие са блудните жени.
С това той признаваше само една част от истината за своята женитба. Скитайки из цялата страна (ходил бе два пъти и в Цариград), той се отбиваше и в Средец. Където и да попаднеше, той прекарваше най-вече по кръчмите и гостоприемниците с безпътни като него другари, но при едно от своите последни пребивавания в Средец попадна в къщата на комит Всеслав. Средецкият комит беше гостолюбив славянин и като научи, че един от синовете на охридския комит е в града му, сам го покани у дома си, и то за през цялото време, докато гостът беше в Средец. Арон Мокри мислеше да стои в тоя град само още два дни и прие поканата. Той не би я приел и не би се обвързвал, ако беше за по-дълго време; женолюбец и пияница, какъвто беше, той никога не знаеше през кой час на деня и нощта ще стане от леглото си и кога ще се върне да спи в него. Как би чукал по портите на комита по всяко време, но щом беше само за два дни — прие да му гостува. Беше му и любопитно да види как се живееше в дома на комит Всеслав, да види и щерките му.
Комит Всеслав прие госта си не само като знатен човек и син на комит, но и с неутолената жажда на вече застарял човек, който винаги е копнеял да има син и наследник; други деца освен дъщерите си той нямаше, а и дъщеря му, която при това рано овдовя, също бе родила дъщери. Той отвори широко къщата си за госта. Арон Мокри видя и забеляза всичко в тоя дом още през първия ден на своето гостуване. И още през първата нощ, докато се въртеше в леглото си, несвикнал да си ляга рано, той скрои да се настани по- здраво в дома на комит Всеслав, пък и да седне на комитския му стол един ден с негова помощ. Какво повече би могъл да очаква той от студения и мрачен каменен дом на баща си по стръмнините оттатък Охридското езеро и при трима други наследници? Своя дял той ще си вземе един ден и оттам, но трудно ще бъде да изхитри братята си и да накара баща си тъкмо него да посочи между четиримата синове за свой наследник на комитския стол, както ставаше много пъти по подобие на царското наследяване. Надалеко се мереше Арон Мокри.
Тук той веднага забеляза, че лесно ще влезе под кожата на стария средецки щзмит. Не можеше да скрие радостта си и старата комитка, като виждаше на трапезата заедно с дъщерите си такъв знатен и доста хубав мъж въпреки ниския му ръст. Дъщерите на комита, и особено по-голямата, се държаха с младия гостенин доста свободно; те, двете, докато бяха още млади момичета и докато беше жива царица Ирина, бяха прекарали две години в царския дом в Преслав, дето царицата ромейка бе въвела и наложила свободните, изтънчени обноски на византийския императорски двор. Арон Мокри забеляза и това, че колкото и да се държаха като знатни дами, всяка от — дъщерите — на комит Всеслав искаше да го завоюва за себе си пр-старата искаше да си намери втори мъж, а по-младата смяташе, че също има право поне на един мъж. Арон избра по-малката и с това зарадва още повече родителите, които се бояха за нейното бъдеще поради грозотата й. Наскърби се от избора му само по-старата дъщеря, но какъвто беше изкусен в обноските си към жените, Арон и на нея внуши някакви смътни надежди.
Арон Мокри се отдаде със страст на своята игра в дома на средецкия комит. Той скоро узна, че старият комит пазеше в зимниците си големи богатства, а богатството му личеше и по наредбата в целия дом. На трапезата се слагаха сребърни съдове и златни светилници, подовете се постилаха с дебели чуждоземни килими, в конюшните на комита имаше коне от най-добра порода. Около Средец комит Всеслав имаше свои земи, също гори и пасища по Витош и Люлин. Това богатство той наследил от баща си, който бил велик войвода още при цар Симеона, но и комит Всеслав, колкото и да беше добродушен, имаше достатъчно господарска воля и твърдост, за да го запази.
Помагаше за силата му впрочем и комитският сан. Арон се привърза толкова много към тоя болярски дом, че за известно време искрено се отказа от някои свои привички и склонности. Той изостави средецките си ергенски приятели, застояваше се повече в дома на комита или обикаляше с него обширните му имоти в околностите на Средец.
Ала не забравяше съвсем и Охрид. Не забравяше, че баща му беше стар и че една четвъртина от имотите на комит Никола в един близък ден трябваше да станат негови; не забравяше и високия бащин сан, който го приближаваше и до всички високи санове и звания. Той отиваше в Охрид и за да се освободи за известно време от принудата да пази добро поведение, както правеше в Средец. При едно от тия негови пребивавания в родния край го завари смъртта на баща му. След срещите с братята си там Арон се върна в Средец с мисъл да ги изпревари, да стигне преди тях, да стигне сам в Преслав. Както се изказа той несдържано, пътят от Средец до Преслав беше много по-къс, отколкото от Охрид до Преслав.
Арон не бързаше с отговора си на Самуиловото писмо, но побърза да затвърди положението си в Средец, за да може и по-нататьк да изпреварва братята си. Комит Всеслав дигна голяма сватба за щерка си Варвара и на тържествената трапеза заяви, че още сега, приживе, дава половината от своето богатство на зетя си Арон Мокри, който става и негов любим син. Арон не се забави да влезе в правата си на зет и син. Още щом преспа първата нощ с младата си жена, той потърси баща й в покоите му.
