те и ще дигат кърмачетата ви с копията си от люлките. Аз пак дойдох за синовете ви, за мъжете ви, но вие не ги спирайте, изпращайте ги с добри думи. И не можете да ги спрете, щом е за царството, аз дойдох и ще ги взема.

Но великият войвода чу и такива думи:

— Няма какво да вземаш повече, болярино. Нашите синове и мъже не се върнаха.

Докато паднаха първите снегове тая година, Самуил Мокри едва успя да събере двайсет и пет хиляди войници от цялото царство. Императорът беше още в Азия и не изпрати никого с войска срещу България. Настъпваше и зимата. До пролетта на следващата 997-ма година великият войвода се надяваше да събере и да въоръжи още десетина хиляди мъже. И пак не би могъл да срещне с тая войска ромеите, желязната войска на василевса. В тия свои тревоги и грижи Самуил Мокри за пръв път помисли за сръбските и за хърватските славяни, които живееха на север и на запад от България. Силно и непобедимо би било едно общо царство с тях… Случи се по тия дни и нещо друго.

Едва-що бе влязъл Студени — първият зимен месец, — получи се вест от Цариград, че там е умрял злочестият български цар Роман, който беше в плен у ромеите. Патриархът нареди да се служат панихиди по всички църкви, ала никой не пожали от сърце умрелия цар, освен слугите му, към които бе бил винаги милостив и шедър. Великият войвода тайно изпрати люде в Цариград, за да узнаят дали наистина царят бе умрял. Те се върнаха бързо — нямаше какво много да разпитват, царят наистина бе умрял. Тогава Самуил Мокри събра в дома си в новия град Преспа шестима мъже: деволския войвода Ивац, пернишкия войвода Кракра, лариския войвода Никулица, сервийския войвода Полемарх, Яков Рун и отец Емилиян. За всеки от тия шестима мъже той имаше по-особени причини, за да го вика в своя дом, а пред тях шестимата искаше да изправи сам себе си като на съд. Чужд на тия люде беше монахът и като видя великият войвода, че Ивац, пък и Кракра обръщаха към черноризеца криви, недоверчиви погледи, посочи го с ръка и рече:

— Отец Емилиян е мой изповедник. — После се обърна към пернишкия войвода и добави: — Той като тебе, войводо, е също от Горна земя.

Войводите посочиха на монаха почетно място и той седна между тях с голямо смущение, но очите му, както винаги, горяха със силен блясък.

— Вие знаете — започна великият войвода, — цар Роман е мъртъв, бог да го дари с милост в небесния му живот. Пратих люде в Цариград и те потвърдиха това, което вече знаехме. Нашето царство е без цар. Досега, макар цар Роман да беше в ромейски ръце, ние редяхме царството и водехме войската от негово име, вярвахме също, че той ще се върне при нас. Сега царството ни е без цар. Аз няма да ви залъгвам с хитроумни, измамни думи, а ще ви кажа това, което е на сърцето ми и в моята мисъл: реших да се проглася с помощта и одобрението на българското болярство и войводство за цар български. Царството ни не може да стои без цар. Казах своето и сега искам да чуя това, което е на сърцето ви и в мисълта ви.

Като видяха тия шестима мъже, че великият войвода чакаше отговора им, спогледаха се и потърсиха кой след кого трябваше да говори. Започна най-напред Ивац, който беше най-близък на великия войвода и по отколешна дружба:

— Какво има да се говори… Никой не е по-достоен от тебе да бъде цар български. От царския корен не остана вече ни една жилка, а не беше ли ти и досега на първото място в царството ни за всяко нещо? Аз казвам: ти ще бъдеш цар.

— И аз казвам: ти ще бъдеш цар — побърза веднага след него Кракра, който и сега, на зряла вече възраст, беше все още нетърпелив и буен. — И когато беше жив царят, ние вървяхме след тебе, а не след него.

Кимна Никулица един път и още един път с глава и каза само това, което беше нужно:

— Да, да. И аз казвам същото: ти ще бъдеш цар и по-достоен от тебе няма.

Димитри Полемарх още от самото начало кимаше приветливо и се усмихваше, но той не можеше да започне и да свърши с няколко само думи, пък и мисълта му летеше по-нашироко. Той дочака своя ред като най-млад от четиримата войводи и започна с приятния си глас:

— Вече се каза и аз ще повторя и ще потвърдя: Самуил Мокри, велик войвода български, е най- достойният да бъде цар български. Той и досега беше с царска власт, само санът му не беше царски. Ще бъде и от днес нататък това, което е било и до днес. Ала в тоя час ние трябва да приемем и нашето задължение. Ние сега не бива да оставяме великия войвода да излезе пред цялото царство или макар само пред великия съвет и да каже: аз ще ви бъда цар. Ето ние четиримата ще излезем и ще го прогласим за цар български, ще поискаме одобрение и подчинение. Наша първа работа сега е да отидем във Воден и да съберем великия съвет, а след това вече всичко ще бъде в ръцете на новия наш цар.

Отново закима приветливо към всички Полемарх и седна на мястото си. Самуил Мокри изслуша четиримата войводи с едва побдедняло лице, а сега изеднаж се раздвижи, сякаш си спомни нещо забравено.

— За Воден и за Охрид също — рече той. — Охрид е много по-сгоден град за българска престолнина и с голямата си хубост, и с мястото си през толкова планини откъм ромейска страна. Воден е отворен и ромеите стигаха вече до него не един път. Аз ще посоча Охрид за престолнина на царството ни.

Полемарх веднага се обади, цял озарен от най-хубава усмивка:

— И нека това бъде твоята първа царска воля и повеля.

Великият войвода кимна към Рун, който след битката при Солун бе прогласен за тъмник:

— Да чуем и тебе, тъмник Рун. Ти ходиш между людете като око и ухо на царството.

Отец Емилиян извърна лице — не искаше ни да чува, ни да вижда богомила, — а Рун тъкмо към него изви очи, той му беше най-близък между тия първи войводи на царството. Така и заговори — с очи към монаха; думите на някогашния парик бяха бързи и дръзки може би и от стеснение:

— Бъди цар, щом искаш. За мене ти ще бъдеш това, което си бил досега. Пази се от завистта и високомерието на болярите, от алчността на поповете. Това ще ти хажа. Но пази се още повече от клетвите на простите люде. Иначе всички ще те обичат според ползата, която ще имат от тебе, а ти бъди строг, защото цар ще станеш, но слънце няма да станеш. Аз ще бъда и занапред твое око и ухо, както рече, и бич ще бъда в ръката ти. Сега нека тоя поп ти каже молитвата си, но той…

Самуил Мокри дигна ръка да го прекъсне и кимна към монаха:

— Искам да чуя и твоята дума, отец.

— Аз и не знам защо съм тук, какво има да решавам — започна смутено отец Емилиян, сетне дигна към великия войвода очи, също така пламтящи като очите на богомила. И продължи: — Аз служа на небесния цар. Когато аз, окаяният, греша пред божествената му правда, служа му в разкаянието си. Земният цар трябва да бъде бляскаво оръдие на неговата милост към людете. Небесният цар изпрати сина си между тях. Някога аз дръзко съдех другите, но сега няма да съдя никого. Милост е нужна между людете, както за царя, така и за роба му.

Монахът наведе очи и не каза нищо повече. А великият войвода отговори тъкмо на двамата, които бяха последни между шестимата мъже пред него:

— Аз ще бъда земен цар. С меч и с любов между людете. Мое царство е земното наше царство и аз ще го пазя и ще го издигам с кръвта и душата си. Ще съдя според земния закон и когато съдя за прелюбодеяние, няма да забравям, че и аз имам незаконен син. Ще браня слабите с всичката си сила, ще насърчавам силните в доброто. Аз съм между вас двамата: между тебе, отец, и между тебе, Рун. Вие и двамата сте на два края. Аз съм с всички люде и знам, че човекът е по-велик в стремежа си, нежели в това, което може да направи.

Великият войвода забеляза, че Кракра не беше много внимателен при тия негови думи и млъкна. После той се обърна към Полемарха:

— Тебе оставям да извършиш, което е нужно.

Димитри Полемарх стана и мълчаливо се поклони със своето хубаво, сияещо лице.

Предстоеше Самуил Мокри да бъде венчан за цар български, но той с нищо не промени досегашния си живот. Даде да му приготвят най-добри охридски майстори царски венец, багреница и скиптър, както и всички други царски знаци, но той се готвеше да ги приеме като свои нови воински доспехи. Помоли и патриарха да се настани в Охрид, който ставаше и негова столица, помоли го също да се приготви за църковното тържество, което трябваше да се изпълни при венчаването, но каза, че не са нужни никакви

Добавить отзыв
ВСЕ ОТЗЫВЫ О КНИГЕ В ИЗБРАННОЕ

0

Вы можете отметить интересные вам фрагменты текста, которые будут доступны по уникальной ссылке в адресной строке браузера.

Отметить Добавить цитату