Докато бръснарят запази мълчание, гледайки скромно надолу, най-възрастният от прислугата обяви:
— Сир, вашият бръснар не само че уважи Гиймета, но и го направи на три пъти и ако не почетвърти, то е само защото самата дама му се примоли да спре!
Сприхавия огледа учудено двамата участници, чиито деяния бяха обект на горния отчет, после се разсмя.
В този момент Берюдан вдигна глава.
— Сир, имам едно скромно прошение към вас.
— Кажи какво е то, пък ще преценя…
— Бих искал благословията ви да се оженя за Гиймета. Накрая си дадох сметка, че наистина в това отношение моят вкус се различава от този на другите хора!
Жана д’Арк: нейните гласове, нейният живот, нейното дело, нейната смърт
— Я да видим сега какво знаеш за Жана д’Арк — поставих аз ребром въпроса на толкова внезапно и неочаквано зажаднелия за знания Берю.
— Знам туй-онуй. Гледах един филм за нея.
— Тогава резюмирай ми го.
— Ами тя пасяла овце в Дом Периньон, като в същото време предяла и плетяла дантелки. После един помощник-ангел й пошушнал да тръгне да спасява Франция. Тя го послушала и след това, за да й отмъстят, мръсните инглиши я запалили досущ бонз. И чак когато тя се превърнала в дървени въглища, си казали: „Сега си еба майката! Май сгафихме и изгорихме светица!“
— Ти по възхитителен начин обобщи житието на една от най-забележителните жени в историята — бях принуден да призная. — Наистина, Берю, твоето чувство за сбитост и лаконичност би внесло смут и в душата на който и да е американски издател на адаптирани класически произведения. Но преди да разгледаме по-детайлно „аферата Жана д’Арк“, би трябвало да я ситуираме в историческия контекст, тоест да видим в какво състояние е била Франция към момента, когато Жана чула небесните гласове. Тогава страната била твърде изтощена от Стогодишната война, която протичала с много превратности. Ту англичаните завладявали почти цялата територия, ту французите ги отблъсквали оттатък Па дьо Кале. Тук трябва да отдадем дължимото на Шарл V и неговата дясна ръка Дю Гесклен. Те посветили живота си на преследването на англичаните. И тяхното взаимодействие стигнало дотам, че дори умрели в една и съща година. Но при смъртта им Франция вече била възвърнала силата си. Много скоро обаче възстановеният красив пейзаж бил осран от синчето на Шарл V.
— Защо така?
— Ами защото по едно време се чалдисал или може би изначално си е бил такъв, но това се проявило просто с известно закъснение. Такива случаи се дължат вероятно на прекалените кръвосмешения в династиите и сред аристокрацията. Те неизбежно от време на време произвеждат шлака.
— Така си е! — отсече Берю. — И при животните мелезите са по-здрави. Затова и напоследък доста принцове и принцеси от монархиите проумяха тази опасност и започнаха да се заглеждат и по индивиди с проста червена кръв. И така, след като сложили на този пореден Шарл усмирителна риза, какво станало по-нататък?
— Тогава пък жена му Изабо Баварска дерайлирала по свой начин. Тя била първокласна мръсница, която най-безпардонно се съешавала с куп хора, като се започне от девера й. Много скоро кралският двор заприличал на бардак, в който всички се състезавали по порочност. Безпътната Изабо не се спирала пред нищо: сводничила на придворните си дами, убивала всеки неудобен за нея, лишила от наследство сина си. Накрая като капак на всичко продала Франция на англичаните…
На това място Берюрие ме прекъсна, изразявайки своето морално и патриотично възмущение чрез поредица от изрази, които аз не бих могъл да приведа в настоящия труд, предвид неговата висока научна и литературна стойност.
— Накратко казано — продължих аз, — при смъртта на Шарл VI Чалнатия кралят на Англия бил обявен и за крал на Франция наред с дофина, който също имал немалко привърженици.
— И таз добра! Значи ли това, че по този начин Франция се сдобила с двамина крале? — попита Берю.
— Точно така. И съм съгласен с теб, че за случая двама са множко. Като следствие страната ни се разделила на два клана: арманяци и бургунди.
— Ако вдавам добре, доста французи са стояли зад кандидатурата на английския крал.
— Такива са фактите, Дембо.
— Възмутително! На този дофин не трябва да му е било леко…
— Той бил доста плаха личност. А и имал съмнения относно произхода си.
— Как така?
— Когато имаш за майка сексуална хала като Изабо Баварска, подобни съмнения не са неуместни. Тъй че той бил доста неуверен в себе си човек и не е чудно това, че дори половинката корона на главата му го смазвала с тежестта си. Но съдбата си знаела работата. Една жена погубила френското кралство, на друга предстояло да го спаси. Това била Орлеанската дева.
Като израз на своята готовност да съпреживее по-пълно предстоящия ключов момент от изложението ми, Берю изтегна краката си, при което ставите му гръмко изпукаха, после събу обувките си, при което пък огромните палци на краката му щръкнаха от неизменните дупки на преносените му чорапи. Стаята се изпълни с пролетарско ухание. Тъй като всичко това не ми бе непознато, то не ми попречи да продължа:
— Жана д’Арк се появява в един период на безредие и мизерия. Страната била разпокъсана, съсипана, ограбена и вървяла на самотек, така че налице били всички условия за появата в нея на герой или героиня. Тя имала нужда от спасител. По смутно и трудно време е достатъчно някой да се появи в точния момент с вика „разбирам ви!“, за да пожъне пълен успех. А ако и каже, че чува гласове, то и тези на избирателите са му още повече в кърпа вързани.
— А защо властниците най-редовно допускат такова положение, че да се появи такъв герой, който впоследствие да им стъжни живота?
— И аз съм си задавал този въпрос, Шишо. Засега не съм намерил отговора му.
— То онзи, който има не само власт, но и акъл в главата си, ако иска въобще да остане с нея, би следвало да знае, па макар и заради собствения си интерес, че трябва да размахва не само тояга, но и морков и че трябва да предлага не само зрелища, но и хляб — изрече Берю една от свойствените си обобщителни сентенции, сякаш извиращи от недрата на натрупания в народната памет опит.
— Както и да е, именно в подобна обстановка по силата на историческата необходимост се пръква момата Жана. Онези погранични части на Шампан и Лорен, където живеела тя, се намирали под властта на краля на Франция. Родителите й били свободни земеделци, а не крепостни селяни, каквато е натрапената за тях представа. Бидейки достопочтени люде, те страдали от общата ситуация в кралството и буквално изригвали към небето молитви за избавление.
— И през главите им хич и не минавала мисълта, че именно дъщеря им ще свърши тая работа. Така си е. Човек никога не може да бъде сигурен, че у дома му не расте някой герой или светец.
— Това си е съдба, отредена свише, Демби. Жана била впечатлително и чувствително момиче. Тя ежедневно слушала как родителите й се вайкали по повод бедите, стоварили се върху Франция. Това довело дотам, че един ден, както си плетяла край овчиците, чула небесни гласове. Църквата твърди — и ние
