въпросният хаймана чакаше пристигането на благочестивата и благонравна Жана д’Арк и най-вече това на стадото й. Самата Жана не го интересуваше, защото той ненавиждаше девиците, но затова пък имаше изявена слабост към крехкото агнешко, изпечено на импровизиран огън сред природата.
— Задава се! — прошепна той.
Двете разпътни моми с него се снишиха към земята и замряха. Г-ца Д’Арк навлезе в пасбището и докато овчиците заприпкаха из свежата трева, тя приседна и започна кротко да преде.
— Да действаме! — прошепна пак Берюроа и направи знак на Ланлерка — длъгнеста безнравственица с чорлава коса и парцалива рокля.
Тя разпери длани край устата си и начена да зове с томителен и жален глас:
— Жана…Жана…
Младата овчарка трепна, побледня и се разтрепери. Дишането й се учести, погледът й се съсредоточи и самата тя падна на колене.
— Ние сме Божи пратеници… — с все така плачевен глас изрече Ланлерка.
Жана се прекръсти.
— Името ми е света Катерина — продължи малката никаквица. — Жана, ти трябва да спасиш Франция…
Чувствайки, че ще прихне да се смее, тя направи знак на Фантина — рижа проклетийка с луничаво лице — да поеме щафетата. Последната на свой ред занарежда:
— Иди да освободиш от обсада Орлеан, Жана! Аз, света Маргарита, ти го заповядвам от името на Господа-Бога! Изгони безчестните и небогоугодни английски врази и върни Франция на нашия преблаг сир дофина Шарл…
Бъдещата светица стисна челюсти. Видът й излъчваше пълно отчуждение от околния свят.
Берюроа посочи на двете момичета едно агънце, което се мотаеше на няколко метра от тях. Двете дяволици го разбраха и запълзяха към него, а момчето продължи операцията:
— Ало, ало! — извести то с тръбен глас. — Тук е архангел Михаил.
Жана д’Арк сбра длани, затвори очи и склони надолу хубавата си руса главица.
— Трябва да спасиш Франция, Жана. Освободи Орлеан и после отведи дофина в Реймс, за да бъде помазан и коронясай там…
Докато той изричаше този призив към девицата, двете му другарки заловиха агнето, чието блеене на уплах дори и не достигна до ушите на споходената от божествено осенение Жана.
И тогава този магически театър бе прекъснат от Д’Арк-баща, който със сопа в ръка се спусна върху апашите, които панически се разпръснаха кой накъдето види.
След като ги гони известно време, размахвайки сопата, бащата на Жана, задъхан, се върна при нея. Тя все още беше на колене в състояние на унес.
— Малка идиотка! Ще приключиш ли най-после с това театро?
Девицата — бъдеща Дева — излезе от вцепенението си стреснато като медиум от транс и погледна с празен поглед причинителя на земното си съществование.
— Татко, светците пак дойдоха да ми говорят!
— Стига си дрънкала глупости, клетнице! Не разбираш ли, че си се чалнала и че гълъби пърхат в камбанарията ти! Следващия път ще въздам почитта си към твоите светци, като забия вила в задниците им!
Но младото момиче не удостои с никакво внимание сквернословията и ругатните на баща си. Сините очи на девойката излъчваха мрачна решителност.
— Трябва да отида да освободя Орлеан, татко. Това ми бе наредено и от свети Михаил, и от света Маргарита, и от света Катерина! Подир туй ще трябва да заведа многообичния ни дофин в Реймс, за да бъде помазан там!
— Боже мой, тя твърдо е повярвала на всичко това! — изстена Жак д’Арк. — Тези пройдохи са те повредили! Та нали голтаците Берюроа, Фантина и Ланлерка те баламосваха, а да отмъкнат поредното агне! Нали аз с очите си и с ушите си видях и чух всичко!
Жана тръсна глава.
— Привидностите са лъжливи, татко. Ще замина за Вокульор при сеньор Бодрикур, за да го поставя в течение на всичко.
— И ще те запрат като еретичка! — изстена Жак д’Арк. — Или ще сметнат, че си чувала не небесни, а демонски гласове, и ще те изкарат вещица!
И клетият баща я върна вкъщи, където я заключи в стаята й. После приседна, изтри потно чело и промълви жално:
— Какво ли сторих на Господ, че ме дари с такава дъщеря? Ако е трябвало въобще да гори някакъв огън в нея, то дори бих предпочел да беше не в главата й, а по-долу!
Луи XI, големите изобретения, големите открития
На следващия ден се появих в комисариата към обедно време.
Берю ме посрещна с думите:
— Днес закъсня, Сана. Това не ти влиза в навиците.
— Така е, Дембо. Ала понякога наред с неприятните сюрпризи съдбата най-неочаквано ни сервира и приятни такива. Снощи, след като се разделихме, подкарах най-добросъвестно към къщи, но по пътя налетях на една хубава автомобилистка, която беше спукала гума. Бидейки галантен и по природа, и по възпитание, предложих услугите си и чевръсто й смених гумата. След което тя предположи, че щом така умело съм се справил с тази работа, вероятно ми идвали отръки и други неща и ме помоли да подравня английската морава в зимната й градина. На което се почувствах морално длъжен да се отзова…
— Щом е била английска моравата й, по-добре щеше да я беше пооскубал.
— Нека не отиваме до крайности, Дембо. Това си е просто вид морава все пак.
Но Берю не прояви по-нататъшно любопитство към метафорите и иносказанията ми, нито към онова, което се криеше зад тях. От замисления му вид си личеше, че все още беше под впечатлението на моето повествование за драматичната съдба на Жана д’Арк.
— Сега, понеже поизгубихме малко време, давай газ, Тони — разказвай какво е станало по- нататък.
— Докъде всъщност бяхме стигнали?
— Жана д’Арк е изпечена, а Шарл Еди-кой-си и неговата дъщеря се отдават на безобразия…
— Аха, благодаря ти. Та значи Шарл VII, нерешителен и слаб крал, завършва властването си по съответния начин — в ситен тръс. Тогава на трона се качва неговият син Луи XI.
— Тронът много нависоко ли е бил? — пита ученикът Берю.
— Защо?
— Защото ми прави впечатление, че всички крале постоянно се качват и слизат от него.
— Това е фигуративно казано. Всъщност той се е намирал на нещо като невисок естраден подиум с няколко стъпала. Но нека продължа: за да предваря твоя въпрос, който предусещам, веднага ще кажа, че Луи XI имал подчертана склонност към любовни авантюри, но затова пък никак не бил сантиментален. Интересувало го само онова, което е конкретно свързано с леглото. Иначе времето на неговото царуване…
— Искаш да кажеш кралуване.
— Добре, нека бъде кралуване. Не е прието, но не е и неправилно… Та времето на неговото кралуване
