вдигна ръка и изрече нещо с гърлен глас. Страховитият танец внезапно секна и към мъченика се приближи някакъв специалист, държащ в ръката си едно наглед добре наточено острие.
Бомберюбар разбра, че последният му час е ударил. По всичко личеше, че червенокожият се готви да го заколи. Но пряко очакванията му последният опря острието не в гърлото, а в челото му.
— Скалпари! Скалпари! — закрещя множеството от воини.
Острието се заби в кожата на челото на Бомберюбар и описа кръг около черепа му. Бомберюбар започна да вика в знак на справедлив протест, но варваринът невъзмутимо продължи експертната си работа. Лицето на клетия мореплавател се покри със студена пот и той насмалко да повърне планктона, заседнал в стомаха му. Душата му сякаш се възвиси към пречистата Дева Мария, а устните му завопиха:
— Моля ти се, мадам Мария! Щом като веднъж ме измъкна от лайняна ситуация, направи го пак в името и на твоя Син, който също навремето е бил мъченик, какъвто съм аз сега!
И Дева Мария чу и този му пореден апел. От редиците на червенокожите се разнесоха крясъци и те наченаха да се бутат един о друг, сочейки към океана, където се бяха появили три внушителни в своето великолепие кораби. Бомберюбар видя, че на тях се ветрее испанското знаме. Пресветата Дева несъмнено го бе чула и за да го спаси, му изпращаше кораби, притежание на Изабела Католическа, което само по себе си беше знаменателно.
По-нататъшните събития се развиха бързо. Подгонени от слезлите от корабите бели хора, туземците избягаха в джунглата, оставяйки зад себе си труповете на неколцина от своите, засегнати от аркебузните изстрели.
Моряците се приближиха към вързания Бомберюбар и закрещяха:
— Capitan, capitan! Aqui hay уа un hombre blanco!13
Тогава се появи един мъж във великолепни дрехи от сатен и кадифе. Придружавайки думите си с изобилие от жестове по италиански маниер, той заговори Бомберюбар първо на италиански, после на испански и най-сетне на френски.
— Кой сте вие? — попита го Бомберюбар.
— Името ми е Кристобал Колон — отвърна капитанът. — Италианец съм, но съм на служба при Нейно Величество Изабела Католическа. Бях натоварен със задачата да докажа, че Земята е кръгла, което и направих в настоящия именно час.
— Как така? — изрази учудването си Бомберюбар.
Капитан Колумб (или Колон, или Коломбо, на кой както му харесва) отвърна със снизходителен тон:
— Тръгнах на запад, за да отида в Индия, и ето ме в Индия!
— Мислите ли? — изрази скептицизма си Бомберюбар и се зае да го оборва, обяснявайки му, че нито флората, нито туземните човешки типажи на тази земя имат нещо общо с онези в Индия.
Колумб се позамисли, после вдигна рамене и каза с помирителен тон:
— Нека приемем тогава, че съм открил друг континент, и да хвърлим пръст на това.
— Съжалявам — възрази Бомберюбар, — но не вие открихте този нов континент, месир Колон.
— Че кой тогава, madre de Dios? — изрева гневно капитанът.
— Ами че аз! — непоколебимо отсече Бомберюбар. — И то тръгвайки от бретонския бряг с проста лодка с гребла. Когато човек е извършил подобен подвиг, държи да получи полагаемото му се признание, нали така?
Колумб стисна зъби и изрече с енигматична лаконичност:
— Това тепърва ще се види!
— То вече се видя — парира корабокрушенецът. — И още при пристигането ни в Европа ще бъде регистрирано в ЕФО14.
— Пак ли, гребейки с лодка, ще се върнете в Европа? — с подправена невинност попита Колумб, което на мига срина психически Бомберюбар и той едва смогна да изпелтечи:
— З… защо?
— Ама вие — усмихна се Колумб — да не вземете флотилията ми за пасажерска? Щом като сте открили тази нова земя, то върнете се със собствени способи и средства да занесете тази хубава новина на Бретонския дук!
Бомберюбар сведе глава. Препоръчаният му вариант бе явно невъзможен. А и мисълта за оставането му пак насаме с онези червенокожи кожодери не го изпълваше с хубави предчувствия. Така че не можа да направи друго, освен да заяви с дълбока въздишка и още по-дълбоко примирение:
— Сеньор Коломбо, имате право: вие сте този, който откри тази земя.
Колумб избухна в смях и приятелски тупвайки по рамото унилия Бомберюбар, каза, вече със снижен глас:
— Освен това като свидетел ще потвърдите, че съм открил не нова земя, а че съм стигнал именно до Индия, тъй като такава бе първоначалната идея и това и се очаква от мен… Иначе може отново да увисне въпросът за кръглостта на Земята. Разбрахте ли ме, приятелю?
— Разбрах — отвърна припряно Бомберюбар.
При енергичното потупване по рамото му от страна на Колумб скалпът му се бе отделил от главата и бе тупнал на земята.
— Вдигнете перуката си! — напомни му Колумб, отдалечавайки се със самодоволна походка.
Ренесансът
Шарл VIII, Луи XII, Франсоа I
— И след последния макак, Сана, кой се качва на трона?
— Шарл VIII.
— Пак ли Шарл? Няма отърване от тях. Колко Шарловци се изредиха дотук?
— Единайсет.
— Толкова ли си нямаме избор на френски имена, та все са ги кръщавали или Шарл, или Луи? А послеса им слагали номера отзад, за да не ги объркват…
— Този Шарл бил само на тринайсет години, когато умрял татко му Луи XI, затова управлението на страната било временно поето от сестра му Ан дьо Божьо — момиче, което имало акъл в главата. Нейната идея била да присъедини Бретан към кралството.
— Защо? Бретан не си ли е бил френски? — учуди се най-искрено Берю.
— Не. Бил си е бретонски.
— Ха! Сега се сещам, че прабаба ми е била бретонка. То какво излиза дотук? Че всички французи сме чужденци! И при другите държави и народи ли е така?
— Повече или по-малко — да.
— Ами че защо са тогава тия кавги и трепаници за територии и граници, патриотични възвания и развявания на знамена?
— По отношение на този въпрос има два главни лагера: този на глобалистите, от една страна, и този на антиглобалистите-националисти, от друга. Зад глобализма се крият хора с мегаломански икономически и геополитически интереси и цели, които искат да направят от така или иначе исторически оформилите се със
