замаяна от смесения мирис на кожени дрехи и пот, излъчван от този мъж с обаятелен беарнски акцент. И покълналата в нея неясна тръпка постепенно се превърна в любовно желание. Тя повдигна роклята си, та това благородно същество, впило устни в плата й, да не се налага да се навежда толкова ниско. Но я вдигна толкова високо, че Берюнян, загубил всякаква смиреност, впи откровен взор в разкрилата се пред очите му прелестна гледка, окъпана в дантели.
Онова, което стана сетне, стана бързо, и то на близкото ложе. Когато две достойни създания почувстват неустоимо сетивно привличане, не са в състояние да се борят срещу обгърналия ги стихиен плам. Така и сега Берюнян и кралицата се преплетоха в томителна прегръдка.
Накрая, замаяни, се отделиха един от друг за добро или за зло.
— Господи, какво направих!21 — простена кралицата, покривайки с длани лицето си.
— Правихте любов, Мадам! — отвърна почтително Берюнян. — Ах, колко по-леко ще ми бъде да умра сега, както и да понеса накърняването на честта ми и тази на предците ми!
Ала времето продължаваше неспирния си бяг. Те изведнъж си дадоха сметка за това и Анна изтича да донесе ковчежето с компрометиращата огърлица. Сетне я извади отвътре и с изражение на омерзение я тикна в протегнатата ръка на Берюнян.
— А сега тръгвайте, Бел Ами. И вземете този подписан от мен пропуск, с който ще преминете безпрепятствено испанската граница.
Мускетарят с готовност изпълни нареждането й. След като се поклони, замитайки за пореден път пода с щраусовите пера на шапката си, той си тръгна със забързана походка.
Препускайки през заснеженото поле по калния и неравен друм, Берюнян прехвърляше през главата си преживяното и съответните заключения: „Този глупак баща ми да си навре в дъртия задник смелостта и духовната възвишеност, които ми препоръча. Виж го ти него! Дванайсет години честност какво ми донесоха? Над стотина белези и мизерен сержантски чин! А като си понапънах малко мозъка, се озовах с цяло състояние в ръце, а и изпрасках кралицата на Франция отгоре на всичко! Като освен това компрометирах завинаги мръсника Д’Артанян в очите на същата тази кралица. Тя ще стъжни живота и ще сложи край на кариерата на този службогонец, който толкова ме преследваше за щяло и нещяло.“
Той се поспря, за да отдъхне конят му, през което време се полюбува на великолепната диамантена огърлица, проблясваща под лъчите на слънцето, след което извика радостно:
— Къде е по-удачно човек да си служи с ума си, отколкото със шпагата си!
Беше забравил, че си е послужил и с друго нещо, но се сети за това на пети септември следващата година, когато за всеобща изненада във френския кралски двор се роди престолонаследник. Научавайки новината, Берюнян, който през това време живееше нашироко и весело във Фландрия, преброи месеците с помощта на пръстите си и възбудено възкликна:
— Точно девет!
И тогава почувства простичкото и благородно щастие на сеяча, който ако и да бе ощетил държавния трезор с няколко десетки хиляди екю, в замяна на това бе дарил Франция с Луи XIV!
АВАНСЪВРЕМИЕ
Луи XIV и слънчевото му дело
— Берю, сега навлизаме в последната част на лекционния ни цикъл. Щом съм поел пред теб това задължение, необходимо е да отида почти докрай, като изключа най-модерното време, което тепърва ще подлежи на исторически оценки. Ако и след това да не рискуваш да станеш магистър по история, то поне ще те предпази да ръсиш прекалено големи глупости по време на някои светски събирания, към които, знам, нямаш голям афинитет, но на които все пак от време на време попадаш.
— Прав си, Тони. Веднъж, като бях в запой, не знам как се озовах на такова събиране у някаква си графиня Скатолович. Там едни млади и пъпчиви очилатковци говореха за история и когато аз се намесих в разговора им, първо се втренчиха в мен някак си изненадано, после почнаха бурно да се смеят. Разсмях се и аз, но по едно време нещо в техния смях не ми хареса и попитах единия дали не би искал да изстискам пъпките по лицето му, защото го загрозяват. Ще те боли, му казах, но ще е за добро. Тогава, представи си, въпросната графиня, една превтасала и префърцунена кикимора, нареди на двамина прислужници в смокинги да ме изведат навън. Докато те току ме побутваха към вратата, си мислех дали да не извадя служебната си карта и да ги арестувам всичките. После щях да измисля някаква причина: например за подривни разговори срещу конституционния ред и демокрацията. Или още по-добре — за антисемитски изявления. Или пък за призиви за погром върху хомосексуалистите — нали помниш, че веднъж Шефът ни каза, че отгоре му наредили много зорко да следим да не се нарушават правата на педеругите, защото били много ценни хора… Но, вече на прага, вътрешният ми глас ми прошепна да не го правя…
— За щастие в случая вътрешният ти глас е бил прав. Защото той по принцип дава или много добри, или много лоши съвети. Затова, ако човек го слуша безпрекословно, петдесет процента е рискът да стъпи накриво… А сега се съсредоточи: през 1643 година сериозният, крехък и целомъдрен Луи XIII, чиито атрибути за възпроизводство му служели единствено за украса, починал. И тъй като имал време да подготви своя круиз към отвъдното, посочил съставен от куп хора Регентски съвет за времето на непълнолетието на Луи XIV. В този съвет отредил на Анна Австрийска правото само на един глас. После, доволен от курвенския номер, която спретнал на жена си, умрял със спокойна душа.
Анна Австрийска била бясна. През целия си живот била унижавана и държана настрана от държавните дела от Луи XIII и Ришельо. И в момента, когато можела да вземе реванш, ето че някаква глупава завещателна повеля отново я изпращала на задна линия. Но този път започнала да хвърля яростни къчове. „Животът е кратък, си казвала тя, и най-после трябва за започна да го живея както си искам. Малко ли ми бяха близо двайсет години, прекарани в сянка с един кахърен импотент?“
И тогава преминала към действие. След като прелъстила Мазарини, с негова помощ обезсилила завещанието в Парламента и станала пълновластна регентка. Луи, който един ден трябвало да стане четиринадесети, бил на пет годинки. Пред Анна се откривали хубави дни. В плен на еуфорията, тя тайно се омъжила за съучастника си Мазарини.
Знам какво ще ме попиташ, Берю: как така един кардинал се е оженил? Затова трябва да уточня, че Мазарини бил кардинал, но не и свещеник. Светият престол го изпратил във Франция по-скоро в качеството на дипломат. Вече на място, както вече споменах, Ришельо забелязал качествата му и го вкарал в държавните игри. Мазарини бързо загрял перспективите, които му се открехвали във Франция, и приел френско гражданство. И ето че сега вече бил женен за Анна Австрийска. И двамата щастливо се заели с управлението на кралството. Но скоро тъмен облак притулил хоризонта. Избухнала Фрондата — гражданска война, не особено кървава, но застрашаваща устоите на абсолютната монархия, изградена от Анри IV и Луи XIII. Парламентът и след това принцовете се разбунтували. Регентката, синът й и Мазарини били принудени да напуснат Париж и да се скрият в Сен Жермен. Страната влязла в мръсен период. Различните области били подложени на грабежи, реколтата била опожарена, навсякъде избухнали епидемии. Но Мазарини устоял и бурята започнала да отминава. Накрая той се наложил и кралската власт била възстановена. След затихването на Фрондата двойката Мазарини — Анна Австрийска продължава властването си спокойно, по пантофи. През това време вече поотрасналият Луи XIV започнал да се усуква около придворните дами.
