забелязал, че започнеше ли да мисли за Танка (хората там в Москва цял живот се наричат помежду си Танка, Банка, Юрка), начаса забравяше всички гадости. В края на краищата поне настроението му се оправя…
В това извънредно странно добро настроение той най-сетне се измъкна от дефилето на „Рю Дьо Бак“ и излезе на крайбрежната улица, за да подкара по долния път към „Инвалидите“. Десният бряг на Сена беше облян в слънце.
И ето ни в атмосферата на Юнайтед Нейшън Едюкейшън Сайънс Калчъ Организейшън47. Естествено, навсякъде звучи музика, та човек да не скучае. Вероятно основната цел на могъщата организация на международните тунеядци е да не оставят човек нито миг да скучае.
В овалната зала с извънредно изискан дизайн със стенописи ала Шагал, а може и наистина от Шагал, се провежда заседание на някаква подкомисия или полукомисия по въпросите на световната статистика.
Лучников извади късмет, уцели направо спектакъла, разиграван ежедневно в ЮНЕСКО от кримския представител Пьотър Сабашников, също съученик и стар приятел. Крим, естествено, не беше член на ООН — СССР никога не би допуснал подобно „кощунство“, но редовно участваше в органите на ЮНЕСКО, защото беше невъзможно човек да си представи каквато и да било международна активност без този свръхактивен остров. Под натиска на Съветския съюз никой на света не смееше да нарича острова с името, което той сам си беше присвоил, а именно „Крим-Русия“, нито една организация, нито една страна не смееше да се противопоставя на гиганта, с изключение на абсолютно откачените, разните там Чили, ЮАР, Израел и кой знае защо — Габон. В документите на ЮНЕСКО се използваше наименованието „Остров Крим“, но Пьотър Сабашников се явяваше на всички заседания със своята табелка „Крим-Русия“ и първата му работа беше да заменя с нея унизителната география на капитулантите. След заседанието той винаги си прибираше табелката, за да не му я изхвърлят.
— Има думата представителят на Остров Крим господин Сабашников — каза председателят на полукомисията или четвърт — комитета, когато Андрей Лучников влезе в абсолютно празната ложа на пресата.
По пътеката към подиума вече бавно крачеше с кожена папка под мишница Петя Сабашников. Всички делегати с голямо внимание следяха всяка фаза на движението му, а по лицата на новаците, тоест представителите на новите нации, беше изписано изумление. На пръв поглед нищо особено — по пътеката крачи поредният оратор. Петя Сабашников обаче превръщаше във великолепен фарс дори това просто движение. Леко нацупил устнички, но същевременно строго свъсил веждички, издал напред брадичка с претенция за несъкрушимост, но същевременно издул пухкави бузки, господин Сабашников се правеше на нещо средно между съветския министър Громико и московския артист Табаков. Лучников беззвучно се кискаше в шепа. Петя не се беше променил — неосъщественият у него актьор всеки миг разиграваше нови и нови етюди.
Ето го на трибуната. Каскада от зашеметяващи мимики. Греещата усмивка (президентът Картър) остава на лицето му едва ли не цяла минута. После с прокашляне, мляскане, прочистване на гърлото и устата (генсек Брежнев) от джоба се изваждат очилата. Леко завъртане, псевдомечтателно погледче настрани и с „чаговния фгенски изговог“ на премиера на Временното правителство на Крим Кублицки-Пиотух мосю Сабашников започва своя спийч.
— Господин председателю! Дами и господа! Драги другари! Преди да пристъпя към същината на въпроса, трябва да внеса една поправка в протокола на воденето на нашето събрание. Когато ми даваше думата, уважаемият господин председател допусна грешка, като ме нарече представител на остров Крим, докато аз съм представител на организация с официално наименование „Крим-Русия“. Бих помолил господин председателя и всички господа делегати да вземат това под внимание и да направят всичко, та гореспоменатата грешка да не се повтаря.
След това изявление Лучников намери с очи масата на съветската делегация. Там имаше някакво раздвижване. Един твърде излъскан господин — „съветниците“ сега изглеждаха по-буржоазно, отколкото „капите“ — стана и направи знак на секретаря на заседанието. Той кимна с обичайното движение. Всичко вървеше както обикновено — след всяко изказване на представителя на „Крим-Русия“ Съветският съюз веднага правеше формален протест. Всички бяха свикнали с това и гледаха на него едва ли не като на формалност от протокола на ЮНЕСКО. Пьотър Сабашников пък, след като завърши традиционния си преамбюл, иронично се поклони на залата с все пак явно предпочитание към съветската делегация, давайки да се разбере, че специално той, П. Сабашников, най-малко придава значение на цялата тая глупост — както на своя вече осъществен протест, така и на очаквания техен.
— Господа — премина най-сетне към въпроса Сабашников, — в условията на деморализация на съвременното общество статистиката е подложена на не по-слаба, а може би и на по-силна корозия от другите социологически дисциплини. Наш дълг като участници в най-хуманистичната дивизия на международния синклит на нациите — Лучников виждаше, че Сабашников едва се въздържа или се преструва, че едва се въздържа да не избухне в смях, — наш дълг е да спомогнем за възраждането на доброто име на тази наука като един невъзмутим барометър на здравето на планетата. Уви, господа, като представител на организацията „Крим-Русия“, тоест като син на нашето противоречиво време, аз само ще налея масло в огъня. Знам, че ще го направя, но не мога да не го направя. И тъй, аз държа в ръцете си един от последните броеве на списание „Тайм“. В него е публикувана обширна статистическа карта на света, съставена, както съобщава списанието, по данни на различни обществени институции, включително ЮНЕСКО. Естествено, аз ценя списание „Тайм“ като един от форумите на независимата американска преса и това според мен ми дава право да подложа на критика някои прояви на предубеденост и пристрастност в гореспоменатата карта. Първо, какви са тия нива на свобода, изразени в проценти? Къде „Тайм“ е намерил нулевата точка и с какво право превежда свещеното философско понятие на езика на цифрите? Второ, трябва да посоча неточността на всички цифрови данни, отнасящи се за Русия. Организацията „Крим-Русия“, естествено, е много поласкана от факта, че „Тайм“ ни е отчел цели сто процента свобода, но е не по-малко огорчена от факта, че на „Тайм“ са му се откъснали от сърцето само осем процента от същата за Съветския съюз. Ние вече за кой ли път заявяваме, че всички статистически данни за „Крим-Русия“ и Съветския съюз следва да се събират и после да се разделят на общия брой на нашето население. Ето ви и друг пример. В Съветския съюз според данните на „Тайм“ на хиляда души се падат 18,5 леки коли. В нашата организация, която списанието не благоволява да определи дори като географско понятие, а я нарича с дума от туристическия жаргон — „Окей“ — се оказва, че има 605,8 коли на хиляда души от населението. Господа, ако вие в статистическите си изследвания използвате понятието „Русия“, имайте добрината да събирате данните на Съветския съюз и на организацията „Крим-Русия“. При този единствено правилен метод, господа, ще видите, че Русия в текущия исторически момент разполага с 25,3 автомобила на хиляда души и с 16% свобода според скалата на „Тайм“. Това е всичко, което исках да отбележа в текущия момент на дискусията. Надявам се, че не съм злоупотребил с вниманието ви. Благодаря.
Сабашников, самата скромност наглед, събра някакви листчета в папката си и като леко хихикаше с нечуван фалш в тона, тръгна по пътеката към своята маса. Пътьом успя да завърти пръст към Лучников в ложата на пресата — сиреч забелязах те — и веждичка към изхода — сиреч излизай, — а също невероятно пластично с цялото си тяло да изрази абсолютното си уважение към съветския колега, който вече цепеше с гърди пространството по пътеката напред, за да даде отпор на маймунджилъците на разни провокатори от някакви никому неизвестни зле надъхващи организации, които въпреки волята на народите са представени в един международен форум на нациите.
Преди да излезе от ложата на пресата, Лучников откри, че са го забелязали от съветската и американската делегация. Типовете на съответните маси го гледаха и си шепнеха: „Главният редактор на «Куриер»!“
Срещнаха се със Сабашников пред вратата на залата. Откъм трибуната долиташе страховит глас:
…Съветските хора гневно отхвърлят псевдонаучните провокации на буржоазната преса, да не говорим за подигравателните закачки на разни клоуни от някакви никому неизвестни зле надъхващи организации, които въпреки волята на народите са представени в един международен форум на нациите!
— Доста се старае Валентин — поклати глава Сабашников. — А там, където трябва да го прави, не му стиска.
— За къде говориш? — Лучников погледна, вече през рамо, изригващия шаблонни проклятия квадратен автомат. Странно беше, че това нещо на всичко отгоре носеше името Валентин.
