към Ангарския проход. Неколцината други хитреци, които бяха предпочели долния път, останаха далеч назад. Така минаха още няколко минути. Всеки път, когато някоя кола се изтръгнеше от основната група, пред нея започваше да се мярка яркочервеният турбо на Лучников и успелият да се измъкне състезател се принуждаваше да сменя лентата или да намалява скоростта. Създаваше се впечатление, сякаш Лучников охранява победоносния полет на Конт Портаго. Фриуеят прелетя над пропаст и при поредната смяна на позиция Лучников видя летящия редом с него огромен вертолет на Ти Ви Миг. Вратите му бяха отворени. Няколко момчета във вертолета се зъбеха и му показваха палци. Яки!
Изведнъж в колата се чу прещракване и след него спокойният глас на Таня:
— Летим над теб. Какво правиш, Андрей? Ей сега ще катастрофираш.
— Не се включвай повече, ако обичаш — каза Лучников.
Той видя как от левия фланг на основната група постепенно започва да се отделя петнистият „ловец“ и сега вече поема не към Портаго, а към него. Разбра, че Били е разгадал играта му, сега вече той, Лучников, се е превърнал в плячка за него и няма начин да се отърве. Изви волана и се позасмя, като видя в огледалото колко точно реагира гениалният състезател Хънт на всяко негово движение. Объркването на Били вече бе изчезнало, играта бе свършила и сега Лучников трябваше само да дава газ — за щастие вече се точеха последните километри на фриуея. В далечината сребрееше като огромна дъга рампът към Алушта, откъдето след един главозамайващ вираж колите трябваше да излязат на Стария римски път.
Рампът беше три пъти по-тесен от фриуея и тук Лучников успя да не пусне напред хънтъра. Фламенкото първо изскочи на чакъла и веднага вдигна подире си огромен шлейф от червеникав прах. След него изневиделица, като дяволче от табакера, изникна и се втурна нагоре по серпантината граф Новосилцев. Планът на съучениците бе успял. Колата на Лучников сега прикриваше жигули-камчатката от хънтъра. Още миг, и собствените му колела заскърцаха по чакъла. Отзад Хънт включи мощните си, заслепяващи дори през праха, лумващи в огледалата на Лучников фарове. Отпред се мержелееше силуетът на камчатката, виждаше се плещестата фигура на графа, галският му шлем. За миг той вдигна дясната си ръка, поздравявайки Андрей.
Започнаха безумните виражи по водещата нагоре серпантина. Ту от едната, ту от другата страна зейваха пропасти. Отляво в благодатните зелени долини и по склоновете бяха разпръснати вили и хотелите на Димерджи, отдясно се бе простряло морето, редуваха се скалисти заливи и мънички крайморски селища, ярки петънца на спортни яхти, един круизен лайнер, пътуващ към Ялта. Тук-там на виражите над пропастите старият път беше ограден с допотопни, изкривени насам-натам колци. Най-често липсваше каквато и да било ограда. Прелитаха покрай опасни места — сринали се, изронени канавки, пукнатини, свлачища. През последните години пътят бе изпаднал в съвсем плачевно състояние, тоест именно в състоянието, което правеше от това рали
Отгоре всичко изглеждаше доста безобидно. Керванът от коли се бе разтеглил на няколко километра облаци прах и пронизващи ги, искрящи във всички цветове, лумващи под слънцето със стъклата и огледалата си машини. Понякога състезателите сменяха местата си, сякаш съгласувано си отстъпваха взаимно. Впрочем фламенкото и камчатката се бяха откъснали много напред. Най-малко половин километър делеше лидерите от червения питър турбо, който „шеташе“ по шосето, от едната канавка до другата, като не оставяше петнистия хънтър да го изпревари. Отгоре това също изглеждаше доста безобидно, макар че от време на време, когато на екрана на телевизора във вертолета се появяваше среден план на летящите почти като залепени коли на Лучников и Хънт, а после в едър — озъбените и сякаш сплескани от напрежението лица на състезателите, едва забележими през стъклата, покрити с червеникав прах, Таня изпитваше страшно притеснение. Тя виждаше как седналите наоколо — Брук, Мешков, Фофанов, Сабашников, Востоков, Беклемишев, Нулин, Каретников, Деникин, след всяка маневра на колата на Лучников избърсваха потта от челата си и се споглеждаха. Всички бяха крайно развълнувани. Бързият като картечна стрелба говор на телевизионните коментатори допълнително опъваше нервите.
„…Сложна и изнурителна борба се води сега между Андрей Лучников и Били Хънт. Кой би допуснал, че издателят на «Куриер», когото още преди много години зачеркнахме от списъка на нашите състезатели, ще окаже такава съпротива на прославения автоловец от бялото племе на Африка? Колите вече слизат към Туак, скоростта нараства. Вираж. Хънт кривва наляво, опитвайки се по ронещия се ръб на пътя, мачкайки надвисналите дрянови храсти, да мине пред турбото. Лучников също кривва наляво, а ето че сега той, сякаш предвидил поредната маневра на Били, изхвърля колата си надясно. Пред тях има къс прав участък от пътя. Лучников е на корпус и половина пред Хънт. Междувременно водачите в състезанието продължават стремителното си движение, граф Новосилцев е като залепен зад Конт Портаго. Двете коли излизат от рекордния график на «Антика ралито». Обърнете внимание, госпожи и господа, на автострадите за Кючук Узеню, Туак и Капсихора движението фактически е спряло. Публиката е слязла от колите си и гледа като омагьосана кервана на състезанието, който прелита долу по пътя на римските легионери. Внимание! Вираж по 14-градусовия наклон! Фламенкото и жигули-камчатката го изминават в предишния ред. Внимание, внимание, внимание! С бясна скорост, сякаш иска да излети над морето, към виража приближава питър турбото. Но какво прави Хънт? Господи, той го засича! «Ловецът» буквално прескача камъните оттатък канавката на пътя, над главозамайващата пропаст, и изниква на височината пред Лучников! Не, неслучайно целият свят говори за невероятния усет на белия ловец Хънт! Той чувства пътя с всеки милиметър на колелата си, с всеки милиметър на собствената си кожа! И тъй, пред всички продължава да е Конт Портаго, по петите го следва граф Новосилцев, мощно ги настига «ловецът». Лучников още се опитва да спаси положението, но май силите му са свършили. Между другото какво ли е накарало двамата ни ветерани да участват в ралито? Не ви ли се струва, господа, че тук се крият политически подбуди? Вие, разбира се, сте забелязали на някои коли призивни лозунги на СОС. Извинете, отвлякох се. Водачите в състезанието изминаха половината от античната змия, сега вече пред очите им са розовите скални издатини на Капсихора…“
Лучников нямаше време да отдава дължимото на „невероятния“ усет на мистър Хънт. Честно казано, беше стъписан, когато видя как петнистото чудовище се изсули от камъните и му затвори изхода от виража. Той загуби обороти и сега хънтърът стремително се отдалечаваше нагоре подир камчатката, а отзад вече приближаваха двама италианци, едно ферари и едно мазерати, по чиито пети беше някакъв германец с порше. Пътят заобикаляше дълбоко дере, те с Хънт се изкачваха и виждаха от другата страна на пропастта летящите надолу Портаго и Новосилцев. Графът още веднъж вдигна ръка, показвайки на Андрей, че е видял всичко и е оценил ситуацията. Володя вече трябва да разчита само на себе си. Сега трябва да изпревари фламенкото — това е задачата му. Колкото може по-скоро да изпревари Конт Портаго и да накара испанеца и южноафриканеца да се борят помежду си.
Лучников смени скоростта, с три натискания на педала форсира турбината. Ръмжейки, турбо питърът набираше обороти. Пътят сега летеше право към пропастта, отпред се мержелееха трите жалки бели стълбчета на ограждението, а зад тях беше яркосинята бездна на морето. Остър завой. Скърцане на спирачки, миризма на горящи гуми. Завоят е минат и пред очите се разкрива нова пропаст. Разстоянието между „ловеца“ и камчатката намаляваше. Лучников ясно виждаше всичко: тук явно наскоро бе валял проливен дъжд и прахът се бе слегнал. Той виждаше дори пукнатините в глинесто — каменливия край на пътя по вътрешната дъга на завоя и успя да помисли, че тук, на това място, графът вероятно получава първата възможност да изпревари фламенкото, защото канавката е достатъчно широка и ако не се срути веднага под колелата на камчатката, графът ще излезе пръв и ще спечели състезанието, защото по-нататък няма да има други възможности за изпреварване. Аз бих рискувал, успя да си помисли той и видя, че Ново- Сила също рискува, засилен се хвърля към канавката и — земята начаса се срутва под него.
По дългото нанагорнище след лидерите идваха най-малко двайсет коли и значи най-малко двайсет състезатели освен Хънт, Портаго и Лучников станаха свидетели на трагедията. Да не говорим за пътниците и пилотите на цяло ято вертолети, камо ли за милионите телевизионни зрители.
