Изгубилата почва под колелата си Камчатка се заби в стърчащия от пропастта каменен зъб и се преобърна във въздуха. Ударът явно бе толкова силен, че обезопасителните колани се скъсаха и тялото на граф Новосилцев изхвърча от седалката като от катапулт. Миг — и тялото, и колата изчезнаха на дъното на пропастта. Сред рева на двигателите никой не чу избухването на резервоара.
Впоследствие всички участници в състезанието признаваха, че са изпитали мигновен шок, когато са видели гибелта на камчатката. Дори водачът Конт Портаго намали, няколко мига изгуби дори Били Хънт. Това позволи на Андрей Лучников да изпревари и двамата и да се откъсне напред, защото не намали и не изгуби нито миг. Впоследствие призна пред себе си, че от самото начало, още от вечерта, когато Володечка бе обявил намерението си да участва в състезанието, дълбоко в душата си той си бе представял нещо подобно и със сигурност бе знаел, че няма да намали и няма да загуби нито миг, защото в това състезание трябва да победи не Новосилцев и още по-малко Лучников, а СОС. Както се бе засилил по наклона към селището Парадизо, той видя на хълма гръцката черква, понечи да се прекръсти, но си помисли, че с това ще загуби частица от мига, така че не се прекръсти, а само прошепна: „Царство ви небесно!“ „Царство ти небесно, Володка! Царство ви небесно, Камчатка, Ново-Сила! Силни приятелю на живота ми!“
— Царство ви небесно! — изръмжа той, когато зърна в огледалото настръхналите, излитащи в този момент над виража фламенко и „ловец“. Изведнъж се преизпълни с ярост и вдъхновение и разбра, че е победил.
Когато на екрана на телевизора се появи простряното на камъните тяло на рицар с галски шлем, всички във вертолета се прекръстиха, Таня също се прекръсти — за пръв път в живота си. В очите на всички имаше сълзи, а Тимоша Мешков ридаеше като дете.
Междувременно вертолетът летеше над трасето на състезанието и Таня, още преди да успее да осмисли онова, което бе направила за пръв път в живота си, погледна през прозореца към другия борд и изведнъж ясно видя на върха на хълма бяла каравана и легнал на покрива й човек е винтовка. Тя сграбчи за рамото Востоков и му посочи с ръка, безсилна да продума. Востоков мигновено включи своята минирадиостанция.
— Саша, внимание! Бяла каравана форд на хълма веднага след Парадизо. На покрива има снайперист!
От летящото пред тях ято вертолети моментално се откъсна един реактивен „Дрозд“ и се стрелна надолу. В машината на „Куриер“ успяха да забележат как сянката на вертолета легна върху бялата каравана, как помръдна рамото на снайпериста — изстрел. В следващия миг керванът на състезанието започна да завива зад огромните скали по висящата над морето камениста тясна пътека към Нов свят. Пилотът свърна към морето, всички се втурнаха към левия борд и радостно въздъхнаха — отпред продължаваше да лети яркочервеният турбо питър.
— Господ е насочил погледа ви, мадам — прошепна Фофанов и целуна ръката на Таня.
Лучников, естествено, не забеляза нито изстрела, нито самия снайперист, който се целеше в него от хълма. Не би могъл да види и юнаците, които скочиха от вертолета на Чернок право върху покрива на караваната и заловиха снайпериста. Той изобщо, кой знае защо, предпочиташе някак да не забелязва предпазните мерки, които приятелите му вземаха за неговата защита, макар да разбираше, че „групата за незабавни действия“, подчинена пряко на Чернок и следователно на СОС, винаги е в готовност. Разкъсаната дупка от куршум в лявото задно крило на питъра щеше да види по-късно. Сега той летеше към разкошната, застроена в псевдогенуезки стил, ликуваща Сугдея, към победоносния финиш.
Вечерта в „Каховка“ Лучников, приятелите му и Таня, избягали от гостите в куличката, гледаха по канала на Ти Ви Миг първия разпит на снайпериста. Беше трийсетгодишен късо подстриган мършав субект, който, колкото и да е странно, много напомняше Ли Харви Осуалд. Говореше чист руски, без никакви яки акценти, следователно произходът му беше вревакуантски. Никой впрочем не можа да го идентифицира. Правеха се предположения, че е от северозападната част на Острова, където в района на Караджа и Нови Чуваш съществуваше доста затворена в себе си колония от потомци на гвардейски казаци, най-сигурния резерв на „вълчесотниците“.
Излегнат във фотьойла и преметнал крак връз крак, престъпникът се усмихваше със сдържана наглост, скривайки известна уплаха, но и не без известно удоволствие: все пак беше център на такова внимание.
— Вашето име, господине? — учтиво го питаха застаналите около него осваговци.
— Иван Шмид — усмихваше се престъпникът и махаше с ръка. — Викайте ми Ваня, момчета.
Той категорично отричаше да е вземал каквото и да било участие в покушението срещу новия шампион, а уликите, толкова очевидни, изобщо не удостояваше с внимание. Винтовката със снайперистки прицел лежеше на бюрото и камерата на няколко пъти я показа в едър план. Ама, моля ви се, господа, и през ум не ми е минавало да стрелям, просто наблюдавах състезанието, просто гледах с едното око през прицела, за да виждам по-добре. Всъщност тая джаджа изобщо не е оръжие за мен, а нещо като далекоглед, господа, именно, далекоглед, как другояче да я нарека. Когато нямам подръка бинокъл, гледам през този далекоглед, господа.
— Значи това е далекоглед, господин Шмид? — попита осваговецът, сочейки вещественото доказателство.
— Именно, вие сте абсолютно прав — усмихна се „господин Шмид“.
— Защо тогава към далекогледа, господин Шмид, е прикрепена винтовка? — попита осваговецът.
— Ами разбирате ли… — измънка престъпникът с наведени очи, а после погледна изпод вежди и забърбори, въртейки глава, разцъфнал в очарователна усмивка. — Ами знаете ли… понякога… когато нямам подръка оръжие, аз, разбира се, използвам този далекоглед като винтовка, но… господа, в случая аз не бих могъл да стрелям по нашия руски шампион, дори това да е другарят Лучников, та нали съм патриот, господа, и изобщо, господа, защо се държите така е мен, разбирате ли, хванали сте ме грубо, измъчвате ме с нетактични въпроси, позволете ми да ви напомня за конституцията… нали не сте ГПУ, а?…
На това място Ти Ви Миг прекъсна прекия репортаж и на екрана отново се замяркаха кадри от „Антика ралито“. Сега непрекъснато ще повтарят тази програма, докато във всички барове по целия Остров публиката не научи наизуст и най-незначителните епизоди от състезанието — от началото до края.
Утре ще пуснат мерзавеца под гаранция и ще започне безкрайна следствена и съдебна епопея, а през това време той ще се чупи я в Гърция, я в Латинска Америка — каза Фофанов.
— Нима няма да получи дори присъда? — възмути се Таня. — Востоков, вярно ли е?
— Да, можем да смятаме, че господин Шмид се отърва леко — Востоков някак многозначително се усмихна на Таня. — Такива са гримасите на буржоазната демокрация, мадам.
На екрана започнаха да се появяват лицата на победителите.
— Истинският победител в състезанието е граф Владимир Новосилцев — мрачно каза от екрана измъченият Лучников.
— Цяла поредица от случайности — ето причината да остана втори — процеди през зъби Били Хънт.
— Следващата година аз ще бъда пръв! — ярко се усмихна Маста Фа.
— Дълбоко съм потресен от гибелта на моя приятел и роднина — почти без да се обърне към камерата, каза Конт Портаго.
— Как, ама те роднини ли са? — изненада се мадам Мешкова. Ами да, разбира се, те са сватове… или как се казваше на руски, отвърна мадам Деникина. Дъщерята на Володя миналата година се омъжи за племенник на Портаго, барон Ленц. Ха, това е ново за мен, каза мадам Фофанова, и какво, доволна ли е Катя от този брак?
Екипът на Ти Ви Миг отново прекъсна програмата. В сгъстяващия се здрач под лъчите на фаровете преведоха някакъв тип с белезници, после показаха вътрешността на полицейския фургон, където имаше още двама арестувани. Около фургона се мотаеха тълпа репортери и любопитни. Коментаторът на Миг, ловко извърнат с лице към камерата, бърбореше в микрофона на английски:
— Край трасето на състезанието в околностите на Парадизо полицията е арестувала още трима заподозрени, въоръжени със снайперски пушки. Изглежда, някой от участниците в състезанието е бил мишена за тези храбри ловци…
Всички седяха във фотьойлите, само победителят Андрей лежеше на килима в ъгъла на стаята и
