Нина претича през вестибюла и всеки, който я срещнеше в обширното помещение, спираше изумен: защо сияе това момиче, откъде този оптимизъм на десетата година от революцията?
Чистачката изхъмка след нея и с кривия си палец посочи на пазача:
— Ей я, тича при инструктора на среща!
Пазачът млясна и се избърса с ръкав.
— Пъргавелка, засукана… Ех…
Нина прелетя по коридора и рязко дръпна вратата с надпис „Нагледни помагала“. Нахлу в стаята, разтърсвайки новия брой на списание „Красная новь“.
— Семьоне, ставай, мързеливецо! Виж, моите стихове са отпечатани в списанието!
Отвори го, облакъти се на половинката картечница и с натъртване прочете:
Семьон нарочно се прозя и си помисли: демонстрирам пролетарска паст.
— За какво е това?
Нина не отвърна, гледайки в някаква невидима точка.
— За какво са стихчетата? — повтори въпроса си той.
— За нощта — отвърна Нина.
Семьон хвърли под кушетката „Принцеса Казино“ и стана, като се протягаше:
— Искаш ли да кльопаш, Нинка?
Посочи отворена месна консерва и самун московски хляб.
Нина отрицателно поклати глава.
— Не искаш отлична кльопачка ли? — учуди се той. — А портвайн искаш ли? Ама че си, сестро, от „Три седмици“ се отказваш!
Сладка вълна мина по тялото му, разкопча колана на панталона си.
— Е, добре, ако щеш — ходи гладна, ела тук!
Нина се отдръпна, сякаш й беше досадно, въпреки че и тя самата жадуваше само едно — този акт с него, толкова простичък.
— Ама че си, Сьомка! Аз ти нося стихове, а пък ти веднага…
Той я привлече към себе си, като стопанин й вдигна полата.
— Хайде, хайде… Приключвай с тези плюсета-мюсета! Колко пъти ти викам, бъди по-обикновена, Нинка!
Затворила очи, тя все повече му отстъпваше, бърборейки: „Да, да, прав си, любов моя, да бъда по- обикновена…“ — но всъщност, както винаги, си въобразяваше, че е жертва на пролетарско насилие, че е трофей на класата победител.
Чистачката се домъкна с метлата си в коридора, за да чуе силното и продължително скърцане на кушетката. Не остана по-назад и пазачът.
В настъпилия сумрак Нина още дълго пълзеше с устните си по бузите и шията му, милваше мократа му коса на изморен повелител.
— Ти си моят Цар Осоавиахим — шепнеше тя.
Семьон боботеше доволен:
— Свършвай, свършвай с това лигавене!
Глътна портвайн и запали цигара.
— Нинка, трябва да ти направя една забележка. Наистина си добро момиче, но малко повече активност няма да ти навреди. Когато моментът наближава, трябва да правиш ей така. — Показа й с ръка как трябва — като вълна с връх. — А пък ти, уважаема, не го правиш!
Тя се засмя, без ни най-малко да се обиди:
— Сьомка, Сьомка, какъв си будала!
Той стана от кушетката, намъкна панталона и гимнастьорката си и яхна стола.
— И още една забележка, уважаема, този път от кръжока, тоест от самия Албов. Нареди ми да ти кажа, че не са доволни от теб. Твърде малко време за кръжока, твърде много за това… — Гнусливо разтърси списание „Красная новь“. — Полунощни кораби, цъфтене на жасмин, какви са тия… все пак си комсомолка, спътници като Стьопка Калистратов не ти приличат.
Нина се разсмя:
— Ама ти ревнуваш, Осоавиахим!
Семьон удари с юмрук по масата. Юмручето му не беше много масивно, но в такива моменти му се струваше като ковашки чук.
— Какво-о? Сериозно ти казвам, а ти пак плюсе-мюсе ли? Не можеш да се разделиш с превзетото си възпитание!
Нина седна на кушетката.
— Наистина ли Албов го е казал?
Той кимна:
— Факт. Работим, може да се каже, в нелегалност, рече той, а Градова пърха по лефовски вечеринки.
Нина погледна часовника си и скочи. В задушния въздух на Осоавиахим бързо се мяркаха един след друг предмети от тоалета — пола, блузка, пуловер, шал. Миг — и тя вече беше облечена като че ли не се бе отдала току-що на грехопадение под погледа на езическия идол на разполовената червеноармейска картечница.
— Сьомка, закъсняваме за университета!
Другарят Стройло вече измъкваше изпод масата дебела чанта с печатни материали.
На Манежния площад доприпкаха след половин час, наложи им се да вземат файтон за сметка на ядката, иначе начинанието щеше да рухне по явно неуважителни причини.
Вечерта беше в пълен разгар, московски час пик. Покрай сградата на университета, дрънчейки и сипейки от жиците купища искри, се влачеха претоварени трамваи. Продавачки високо рекламираха стоката си — студентска радост: топли пирожки с дреболии, или според съвременната терминология — със субпродукти. От време на време се мяркаше студентска физиономия с пирожка в уста и пощурели от вкусовата буря зъркели.
Край университетската врата под една лампа беше окачена обява:
КОМУНИСТИЧЕСКА АУДИТОРИЯ.
Днес, 8 часа вечерта. ЛЕФ!
„АЛГЕБРА НА РЕВОЛЮЦИЯТА!“
Рецитира поетът Сергей Третяков
Участват също:
Поетът Владимир Татлин с разказ
за апарата „Летатлин“
Стройло и Нина хвърлиха поглед на написаното и бързо се мушнаха през вратата, пресякоха двора покрай паметника на Ломоносов и на бегом се изкачиха по тържественото стълбище.
Когато Нина и Семьон влязоха, амфитеатърът на Комунистическата аудитория все още бе празен, въпреки че над катедрата предварително беше окачен модел на футуристичен летателен апарат, приличащ
