да си спомнят първите векове на междупланетни пътувания, когато световете им са били политически и икономически контролирани от Земята.
Бейли въздъхна.
— Това е древна работа. Наистина ли се притесняват? Още ли ни имат зъб за неща, които са се случили преди хиляди години?
— Човешките същества — отвърна Р. Данийл — са устроени по свой начин. В много отношения са неразумни, за разлика от нас, роботите, тъй като схемите им не са предварително планирани. Казаха ми, че и това си има преимуществата.
— Възможно е — сухо се съгласи Бейли.
— От твоето положение по-добре можеш да го прецениш — каза Р. Данийл. — Във всеки случай, непрекъснатите несполуки със Земята са засилили влиянието на националистическите партии в Звездните светове. Смятат за очевидно, че земните жители се отличават от вселенците и не могат да последват същите традиции. Твърдят, че ако насила наложим на Земята роботи, ще изправим Галактиката пред опасността от унищожение. Разбираш ли, това, което те никога не забравят, е, че населението на Земята е осем милиарда, а цялото население на петдесетте Звездни свята заедно е едва пет и половина милиарда. Нашите хора тук, особено доктор Сартън…
— Лекар ли е бил той?
— Не, доктор по социология, който се специализирал в областта на роботиката. Блестящ ум.
— Разбрано. Продължавай нататък.
— Както казах, на доктор Сартън и на някои други станало ясно, че Вселенското селище и всичко, което то означава, няма да просъществуват още дълго, ако се допусне все повече хора в Звездните светове да подкрепят подобни схващания, подхранвани от непрекъснатите ни провали. Доктор Сартън почувствувал, че е дошло време да бъде направено върховно усилие, за да проумеят психологията на земните жители. Лесно е да се каже, че те са безкрайно консервативни и да се повтаря до втръсване, че „Земята не се променя“, че „земният разум е безогледен“, но така само се избягва въпросът. Доктор Сартън заяви, че само невежите биха могли да приемат, че всичко приключва с някоя поговорка или изтъркана фраза. Каза, че вселенци, които се опитват да преустроят Земята трябва да се откажат от изолираността на Вселенското селище и да общуват със земните жители. Да живеят като тях, да мислят като тях, да бъдат като тях.
Бейли го прекъсна.
— Вселенците ли? Изключено.
— Напълно прав си — каза Р. Данийл. — Независимо от твърденията си, самият доктор Сартън не можеше да си наложи преместването в някой Град, и това му бе добре известно. Нямаше да понесе огромните размери и тълпите. Дори ако го бяха насилили под дулото на бластера, външните белези щяха да го съсипят, преди да проникне в истинската същност, която търсеше.
— А къде остава фактът, че те винаги се боят от болести? — поиска да узнае Бейли. — И това не забравяй. Не мисля, че има вселенец, който би рискувал да влезе в наш град точно по тази причина.
— И това е вярно. Заразата в земния смисъл е непозната на Звездните светове, а страхът към нещо непознато е винаги непреодолим. Доктор Сартън съзнаваше тези работи, но въпреки това настояваше, че има нужда занапред да опознаем отблизо земните жители и начина им на живот.
— Явно е стигнал до задънена улица.
— Не съвсем. Несъгласието за влизането в Града се отнася до вселенците-хора. Вселенците-роботи са съвсем друго нещо.
Бейли си помисли: „По дяволите, непрекъснато забравям“. А на глас каза:
— Така ли?
— Да — отвърна Р. Данийл. — Естествено, ние по-лесно се справяме. Поне в това отношение. Могат да заложат в нас приспособяемост към земния живот. Ако сме създадени с външен вид, който наподобява човешкия, можем да бъдем приемани от земните жители и да получим по-отблизо впечатление за тях.
— А ти самият… — започна Бейли, видимо прозрял за какво става дума.
— Аз съм точно такъв робот. Цяла година доктор Сартън работи върху проектирането и конструирането на такива роботи. Аз съм първият от тях, и засега единственият. За съжаление, обучението ми е незавършено. Побързаха да ми възложат тази роля преждевременно, като последствие от убийството.
— Значи не всички вселенски роботи са като тебе? Искам да кажа, има и такива, които повече приличат на роботи, отколкото на хора. Прав ли съм?
— Естествено. Външният вид на робота зависи от функциите му. Моето предназначение изисква почти човешки образ, затова съм такъв. Другите са различни, но всички са хуманоидни. Разбира се, те са далеч по-хуманоидни от неуспешните модели, които видях в магазина за обувки. Всичките ви роботи ли са такива?
— Повече или по-малко — отвърна Бейли. — Имаш нещо против ли?
— Не, разбира се. Но е трудно да се приеме една груба пародия на човешките форми, които да са равни в интелектуално отношение на създателите си. Това ли са възможностите на фабриките ви?
— Сигурно са по-големи, Данийл. Но мисля, че ние предпочитаме да знаем кога имаме работа с робот, и кога — не.
При тези думи Бейли погледна робота право в очите. Те бяха влажни и блестяха, съвсем като човешки, но на Бейли се стори, че погледът им е прекалено неподвижен и че не се мести леко, както е при хората.
Р. Данийл каза:
— Надявам се, че с течение на времето ще започна да разбирам тази гледна точка.
За миг Бейли помисли, че в думите му се крие язвителност, но после отхвърли това хрумване.
— Във всеки случай — каза Р. Данийл, — доктор Сартън бе схванал, че става въпрос за C/Fe.
— За какво?
— C/Fe са химичните знаци на елементите въглерод и желязо, Илия. Въглеродът е основата на живота на човека, а желязото — на робота. Става ясно, когато се каже C/Fe, ако говориш за култура, която да обединява най-доброто от двете на равностойни, но успоредни основи.
— C/Fe. С тире ли се пише? Или как?
— Не, Илия. Прието е да се пише с наклонена отвесна черта между двата знака. Не е символ нито на едното, нито на другото — просто смесица от двете, без предпочитания.
Противно на волята си, Бейли усети, че е заинтригуван. Обикновеното образование на Земята не включваше на практика никаква информация за историята или социологията на Звездните светове след Голямото въстание, с което те си бяха извоювали независимост от планетата-майка. Популярните описания в книгофилмите, разбира се, бяха снабдени със звездни герои; пристигналият на земята магнат, холеричен и ексцентричен; красивата наследница, неизбежно покорявана от чара на земния мъж, която удавя презрението си в любов; наглият вселенец-съперник, чиято подлост винаги бе побеждавана. Това бяха безсмислени представи, тъй като отричаха дори най-елементарните и общоизвестни истини: вселенците никога не посещаваха човешките градове, а вселенките по принцип никога не посещаваха Земята.
За първи път в живота си Бейли усети, че го обзема странно любопитство. Какъв в същност бе животът на вселенците?
С известно усилие той се съсредоточи върху обсъждания въпрос. И каза:
— Мисля, че схващам какво имаш предвид. Вашият доктор Сартън е подходил към въпроса за преминаването на Земята към C/Fe от нов и обещаващ ъгъл. Нашите консервативни групи — средновековниците, както те се наричат, са се объркали. Уплашили са се, че той може да успее. Затова са го убили. Това е мотивировката, според която убийството е плод на организиран заговор, а не на изолирано насилие. Прав ли съм?
— Да, Илия. Горе-долу така бих го изразил и аз.
Бейли едва се сдържа да не подсвирне. Дългите му пръсти леко барабаняха по масата. После поклати глава:
— Ще заседне. Изобщо няма да се приеме.
— Извинявай, не те разбирам.
— Опитвам се да си представя картината. Един човек влиза във Вселенското селище, отива при доктор Сартън, убива го и си излиза. Просто не ми го побира умът. Предполагам, че там има охрана?
