филм бе необходим повече от час при обикновена скорост на лентата. А нямаше два еднакви мозъка, дори когато ги създаваха в съответствие с определени изисквания. Бейли бе разбрал, че това е следствие от „Принципа за неопределеност“ на Хайзенбърг. Това означаваше, че към всеки филм има добавки, включващи възможните варианти. О, това изискваше много труд, без съмнение. Бейли не би го отрекъл.
Доктор Геригъл каза:
— Е, тогава значи ви е ясно, че всеки нов проект за позитронен мозък, дори ако в него има минимални изменения, не означава само нощ допълнителна работа. Обикновено това ангажира всички научни специалисти на една средноголяма съвременна фабрика и може да продължи цяла година. А дори и да се хвърли такъв огромен труд, той би бил недостатъчен, ако основната теория за подобни съоръжения не е вече стандартизирана и не служи за отправна точка в по-нататъшното усъвършенствуване. Стандартната основна теория включва Трите закона на роботиката: Първия, който цитирахте; Втория, който гласи: „Роботът трябва да се подчинява на даваните от човешкото същество заповеди, освен ако те са в противоречие с Първия закон“, и Третия, който гласи: „Роботът трябва да защищава собственото си съществуване дотогава, докато подобна защита не е в противоречие с Първия или Втория закон.“ Ясно ли ви е?
Тук се намеси Данийл, който, по всичко си личеше, внимателно следеше разговора.
— Прощавай, Илия, но искам да проверя дали правилно съм разбрал доктор Геригъл. Вашата мисъл, господине, е че всеки опит да се направи робот, чийто позитронен мозък не функционира според Трите закона, би означавало най-напред да се изгради нова основна теория, а това от своя страна би изисквало години.
Роботологът изглеждаше много поласкан.
— Точно това имах предвид, господин…
Бейли изчака малко, след което внимателно представи Р. Данийл:
— Доктор Геригъл, запознайте се с Данийл Оливо.
— Приятно ми е, господин Оливо. — Доктор Геригъл се ръкува с Данийл и продължи: — По моя преценка са необходими петдесет години, за да се изгради основната теория на един неасенизаторен позитронен мозък — тоест мозък, в който не са заложени основните идеи на Трите закона — и да се доведе проектът до етапа, в който могат да се изработват модели, подобни на съвременните роботи.
— Не е ли било правено досега? — попита Бейли. — Искам да кажа, докторе, че от няколко хиляди години произвеждаме роботи. Не е ли имало през това време човек, или група хора, които са могли да му посветят петдесет години?
— Прав сте — съгласи се роботологът, — но това не е работа, която може да заинтересува някого.
— Трудно ми е да го повярвам. Човешкото любопитство е способно на всичко.
— Но не се е заело с неасенизаторния робот. Човешката раса, господин Бейли, има силен Франкенщайнов комплекс.
— Какъв комплекс?
— Това е популярно название, взето от средновековен роман, в който роботът се обръща против създателя си. Но да не се отклоняваме. Мисълта ми е, че изобщо не се произвеждат роботи, в които да не се залага Първия закон.
— И няма дори теория за това?
— Поне доколкото ми е известно — усмихна се стеснително доктор Геригъл, — а познанията ми са доста обширни.
— А робот с вграден Първи закон не би убил човек, така ли?
— Никога. Освен ако не стане случайно или ако това убийство е необходимо, за да бъде спасен животът на двама или повече души. Във всеки случай, заложената позитронна енергия ще разруши непоправимо мозъка.
— Добре — каза Бейли. — Всичко това се отнася до положението на Земята. Нали така?
— Да, разбира се.
— А какво ще кажете за Звездните светове?
Известна част от самоувереността на доктор Геригъл сякаш се поизпари.
— О, боже! Господин Бейли, не мога да го твърдя със сигурност, но съм убеден, че ако изобщо е бил проектиран подобен неасенизаторен позитронен мозък, или е била създадена математическа теория, щяхме да научим за това.
— Щяхме ли? Е, нека се спра на друга мисъл, която ми хрумна, доктор Геригъл. Стига да нямате нещо против.
— Не. Кажете. — Докторът безпомощно погледна първо Бейли, после Р. Данийл. — В крайна сметка, ако е толкова важно, колкото твърдите, с удоволствие ще направя каквото мога.
— Благодаря ви, докторе. Въпросът ми е: а защо роботите са хуманоидни? Естествено, приемал съм това като даденост цял живот, но сега ми хрумна, че не зная причината за появата им. Защо роботът трябва да има глава и четири крайника? Защо трябва да изглежда повече или по-малко като човек?
— Искате да кажете, защо не е направен функционално, като всички други машини?
— Точно така — отвърна Бейли. — Защо?
Доктор Геригъл леко се усмихна.
— Наистина, господин Бейли, вие сте роден със закъснение. Ранната литература по роботика изобилствува с дискусии по този въпрос и просто е страшно до какви спорове са стигали. Ако искате да се запознаете с едно добро представяне на разногласията между функционалистите и антифункционалистите, бих ви предложил „История на роботиката“ от Ханфърд. Математиката в нея е сведена до минимум. Смятам, че ще ви се стори много интересна.
— Ще я потърся — търпеливо се съгласи Бейли. — Но междувременно не можете ли да ми го обясните?
— Взето е такова решение по икономически причини. Да речем господин Бейли, че вие сте надзирател във ферма. Дали щяхте да купите трактор с позитронен мозък, жътварка, брана, доилка, автомобил и така нататък, или щяхте да предпочетете обикновени непрограмирани машини, които да бъдат управлявани от един-единствен позитронен робот? Като имате предвид, че втората възможност е петдесет или сто пъти по- евтина?
— Но защо са с човешки вид?
— Защото човешкият вид е най-сполучливото обобщение в природата. Ние не сме специализирани животни, господин Бейли, с изключение на нервната ни система и някои дребни подробности. Ако ви е необходим модел, който да може да върши най-различни и разнообразни дейности, при това сравнително добре, няма по-удобна форма от тази, която да наподобява човешката. Например, устройството на автомобила е такова, че да може най-лесно да се управлява от човешки ръце и крака с определени размери и вид; прикрепените към тялото крайници са с определена дължина, ставите — от определен вид. Дори простите предмети, като столове, маси, или вилици и ножове са по модел такива, че да отговарят на изискванията за човешките размери и начина на работа. По-лесно е роботите да наподобяват по формата си хора, отколкото да се променя коренно самият замисъл на инструментите ни.
— Разбирам. Това е разумно. Но не е ли вярно, докторе, че роботолозите в Звездните светове произвеждат роботи, които са много по-хуманоидни от земните?
— Предполагам, че е вярно.
— Възможно ли е да произвеждат робот, който да е дотолкова хуманоиден, че да мине за човек при обикновени условия?
Доктор Геригъл вдигна вежди и се замисли.
— Смятам, че е възможно, господин Бейли. Но би било прекалено скъпо. Съмнявам се, че вложените средства ще бъдат оправдани.
— А допускате ли — продължи безжалостно Бейли, — че те са способни да направят робот, който дори вие бихте приели по погрешка за човек?
Роботологът се изсмя.
— О, скъпи господин Бейли, съмнявам се в това. Наистина. В един робот има нещо повече от външния в…
