И доктор Геригъл замръзна на средата на изречението. Той бавно извърна глава към Р. Данийл и розовото му лице силно пребледня.
— О, господи! — прошепна той. — Боже господи!
Протегна ръка и предпазливо докосна страната на Р. Данийл. Р. Данийл гледаше спокойно роботолога, без да се помръдне.
— Господи — каза доктор Геригъл и в гласа му се долови нещо като изхлипване. — Та вие сте робот.
— Доста време ви трябваше, за да го разберете — сухо каза Бейли.
— Бях изненадан. Никога не съм виждал такъв робот. Изработен е в Звездните светове, нали?
— Да — каза Бейли.
— Сега си личи. Начинът, по който се държи. Особеностите на речта му. Наподобяването не е съвършено, господин Бейли.
— Но е достатъчно добро, нали?
— О, направо е чудесно. Съмнявам се, че някой би открил измамата от пръв поглед. Много съм ви благодарен, че ме срещнахте отблизо с него. Мога ли да го разгледам?
Бейли разпери ръце.
— Моля ви, докторе. След миг. Най-напред трябва да свършим с убийството, както знаете.
— Значи е истина, така ли? — Доктор Геригъл бе дълбоко разочарован и не го криеше. — А аз си помислих, че това е било просто средство да отвлечете вниманието ми и да проверите колко дълго мога да остана заблуден, че…
— Не беше просто средство, доктор Геригъл. А сега ми кажете — когато се конструира хуманоиден робот като този, с нарочната цел да бъде възприеман като човек, не е ли необходимо в мозъка му да бъдат вложени качества, които да го сближават колкото се може повече с човешкия?
— Да, разбира се.
— Добре тогава. А възможно ли е такъв хуманоиден мозък да не бъде построен според Първия закон? Може случайно да е бил изпуснат. Казахте, че не ви е известно за такава теория. Самият факт, че тя не е известна, означава, че конструкторите са в състояние да създадат мозък без Първия закон.
Доктор Геригъл енергично заклати глава.
— Не. Не, не е възможно.
— Сигурен ли сте? Естествено, можем да проверим Втория закон. Данийл, дай ми бластера си.
Бейли не откъсваше очи от робота, при което изви едната си ръка и здраво хвана собствения си бластер. Р. Данийл спокойно каза:
— Заповядай, Илия. — И му го подаде с дулото напред.
Бейли каза:
— Един детектив никога не бива да се разделя с бластера си, но роботът няма друг избор, освен да се подчинява на човека.
— С изключение, господин Бейли — обади се доктор Геригъл, — когато да се подчини би означавало да наруши Първия закон.
— Знаете ли, докторе, че Данийл насочи бластера си към невъоръжена група мъже и жени, като ги заплаши, че ще стреля?
— Но не стрелях — каза Р. Данийл.
— Вярно, но заплахата сама по себе си е необичайна. Нали, докторе?
Доктор Геригъл прехапа устни.
— Необходимо е да зная точно какви са били обстоятелствата, за да преценя. Звучи ми необичайно.
— Тогава помислете върху следното. Р. Данийл е бил на местопрестъплението по време на убийството и ако вие отхвърляте възможността някой земен жител да е прекосил голото поле, понесъл оръжие, то Данийл и единствено Данийл от всички присъствуващи на местопрестъплението е бил в състояние да скрие оръжието.
— Да скрие оръжието ли?
— Нека ви обясня. Бластерът, с който е било извършено убийството, не е бил намерен. Претърсили старателно мястото на престъплението, обаче не го открили. Но един бластер няма как да изчезне като дим. Има само едно място, където може да е бил скрит, само едно място, където не са се сетили да погледнат.
— Къде, Илия? — попита Р. Данийл.
Бейли вдигна пред себе си бластера и твърдо насочи дулото му към робота.
— В торбичката ти за храна — каза той, и повтори: — В торбичката ти за храна, Данийл.
13. ПРЕДПОЧИТАНИЯ КЪМ МАШИНАТА
— Не е така — каза тихо Данийл.
— Не е ли? Нека докторът реши. Доктор Геригъл?
— Да, господин Бейли?
Роботологът, който неспокойно местеше погледа си ту към детектива, ту към робота, докато те разговаряха, спря накрая очи върху човешкото същество.
— Поканих ви тук, за да направите достоверен анализ на този робот. Мога да осигуря на ваше разположение лабораториите на Градското бюро за стандарти. Ако ви потрябва апаратура, каквато те нямат, ще ви я доставя. Необходимо ми е бързо да получа категоричен отговор, независимо от разходите и труда.
Бейли се изправи. Беше изрекъл тези думи съвсем спокойно, но усещаше как зад тях се надига истерия. В този миг чувствуваше, че ако стисне доктор Геригъл за гърлото и насила го накара да изплюе нужните изявления, той би изпреварил всякаква наука.
— Е, доктор Геригъл?
Доктор Геригъл нервно се засмя и каза:
— Скъпи господин Бейли, няма да имам нужда от лаборатория.
— Защо? — с тревога в гласа попита Бейли. Стоеше прав и усещаше как напрегнатите му мускули потръпват.
— Не е трудно да се провери Първия закон. Досега не ми се е налагало, разбирате това, но е достатъчно просто.
Бейли пое въздух и бавно го издиша.
— Бихте ли обяснили какво имате предвид? Означават ли думите ви, че можете да го проверите тук?
— Да, разбира се. Вижте какво, господин Бейли, нека ви дам аналогичен пример. Ако бях хуманитарен лекар и трябваше да проверя кръвната захар на пациента, щях да имам нужда от химическа лаборатория. Ако трябваше да проследя обмяната на веществата му или функциите на мозъчната му кора, да проверя гените му, за да установя наследствена обремененост, щях да имам нужда от сложна апаратура. От друга страна, бих могъл да проверя дали е сляп просто като прекарам ръка пред очите му; а дали е мъртъв — като проверя има ли пулс. Мисълта ми е, че колкото по-важно и основно свойство се анализира, толкова по- проста е апаратурата, която е необходима. Същото е и при роботите. Първият закон е основен. Влияе на всичко. Ако отсъствува, роботът явно ще реагира погрешно на куп неща.
Докато говореше, доктор Геригъл извади плосък черен предмет, който разгъна, докато от него се получи малък прожектор за книги. В розетката пъхна една доста очукана тръба. После извади хронометър и множество пластмасови пластинки, които съедини в нещо като сметачна линия с три самостоятелно местещи се скали. Обозначенията се видяха съвсем непознати на Бейли. Доктор Геригъл потупа апаратчето си и леко се усмихна, сякаш перспективата за извънкабинетна работа го развеселяваше. Каза:
— Това е моето „Ръководство“ по роботика. Никъде не ходя без него. Станало е част от облеклото ми. — И стеснително се засмя. Доближи окуляра към очите си и внимателно започна да натиска с пръст бутоните. Визьорът жужеше и спираше, жужеше и спираше.
— С вградени индекси е — гордо каза роботологът, а гласът му бе леко приглушен, защото апаратът
