вече изстиналото и някак жилаво пиле. Едва когато той изяде и последната троха на ореховката от дрожди, Р. Данийл стана от бюрото си (бяха му го дали сутринта) и се приближи с думите:
— Комисарят е извън кабинета си и не е известно кога ще се върне. Казах на Р. Сами, че ще го използуваме и че не бива да пуска вътре никого, освен комисаря.
— За какво ще го използуваме?
— За да сме по-изолирани. Положително ще се съгласиш, че трябва да обмислим следващия си ход. В крайна сметка, не възнамеряваш да се откажеш от разследването, нали?
Най-силното желание на Бейли беше да се откаже, но явно не можеше да го направи. Стана и поведе Р. Данийл към кабинета. Щом влязоха, Бейли каза:
— Хайде, Данийл. Да чуя какво има.
— Колега Илия — отвърна роботът, — от снощи ти не си на себе си. Мозъчните ти импулси определено са променени.
В главата на Бейли светкавично се оформи една ужасна мисъл.
— Да не си телепат? — извика той.
Това бе възможност, на която не би се спрял в някой по-спокоен момент.
— Не. Разбира се, че не съм — каза Р. Данийл.
Бейли почувствува, че паниката започва да го напуска.
— Тогава защо по дяволите говориш за мозъчните ми импулси?
— Това е просто израз, който използувам, за да опиша усещане, което не споделяш с мене.
— Какво усещане?
— Трудно ми е да ти обясня, Илия. Не забравяй, че първоначално бях създаден от вселенците, за да изучавам човешката психология.
— Да, зная. И са те пригодили за детективска работа, като са ти включили верига за справедливост. — Бейли не направи усилие да прикрие язвителността в гласа си.
— Точно така, Илия. Но първоначалната ми конструкция остана непроменена. Бяха ме създали, за да правя церебрална анализа.
— Да анализираш мозъчните импулси?
— Ами да. Това не може да се върши с апаратура извън кабинетите, защото е необходим пряк контакт с електродите, ако е налице нужният приемател. Моят мозък е такъв приемател. Нима този принцип не се прилага на Земята?
Бейли не знаеше. Пренебрегна въпроса и каза:
— Щом като измерваш мозъчните импулси, какво научаваш от това?
— Не научавам мислите, Илия. Получавам бегла представа за емоционалното състояние, мога да анализирам темперамента, скритите подтици и отношения на човека. Например аз имах възможността да потвърдя, че комисарят Ендърби не е способен да убие човек при обстоятелствата, преобладаващи по време на убийството.
— И те свалиха подозрението от него само по думите ти?
— Да. Можеше да се разчита на тях. В това отношение съм особено чувствителна машина.
Нова мисъл споходи Бейли.
— Почакай! А комисарят Ендърби не е знаел, че му се прави цереброанализа, така ли?
— Нямаше нужда да нараняваме чувствата му.
— Значи ти просто си стоял и си го гледал. Не е имало апаратура, електроди, писци и разграфена хартия.
— Разбира се, че не. Аз съчетавам всичко в себе си.
От яд и досада Бейли прехапа долната си устна. Това бе единственото противоречие, което оставяше вратичка, за да се промъкне едно-едничко обвинение, с което да се помъчи да обвърже Вселенското селище с престъплението. Р. Данийл бе заявил, че комисарят е бил подложен на цереброанализа, а час по-късно самият комисар явно искрено отрече да му е известен този термин. Положително никой човек, заподозрян в убийство, нямаше да премине през разтърсващото преживяване да му бъде направена енцефалограма с електроди и записваща апаратура, без да получи безпогрешна представа какво означава цереброанализата.
Но сега това несъответствие се бе изпарило. Комисарят е бил подложен на цереброанализа, без изобщо да го разбере. Р. Данийл казваше истината; истината казваше и комисарят.
— Е — рязко попита Бейли, — а какво научи от цереброанализата за мен?
— Че си притеснен.
— Голямо откритие, няма що. Естествено, че съм притеснен.
— Особеното на притеснението ти е, че се дължи на сблъсък между мотивировките в съзнанието ти. От една страна, предаността ти към професионалните принципи те задължава да се вгледаш внимателно в заговора на земните жители, които ни обсадиха снощи. Друга, не по-малко силна мотивировка, те насилва да действуваш в противоположна насока. Поне това е изписано ясно в електрическото поле на мозъчните ти клетки.
— Мозъчните ми клетки… глупости! — разпалено каза Бейли. — Виж какво, ще ти обясня защо няма смисъл да разследваме твоя така наречен заговор. Той няма нищо общо с убийството. Мислех си, че може да има, признавам. Вчера в столовата смятах, че ни заплашва опасност. Но какво излезе? Последваха ни навън, бързо се изгубиха по лентите и толкова. Не така действуват добре организирани и отчаяни хора. Собственият ми син откри съвсем лесно къде сме отседнали. Само се обадил в отдела, без изобщо да има нужда да се представя. Милите ни заговорници са можели да направят същото, ако наистина са искали да ни навредят.
— Не са ли искали?
— Явно, че не са. Ако се стремяха към бунт, можеха да го организират в магазина за обувки, а те послушно се оттеглиха пред един човек с бластер. Пред един робот с бластер! Ами ако те бяха разпознали, щяха веднага да разберат, че няма да можеш да стреляш. Те са средновековници. Безобидни смахнати. Ти нямаше как да го знаеш, но аз трябваше да го разбера веднага. И щях да успея, ако цялата тази работа не ме принуди да потъна в глупави и мелодраматични мисли. Повярвай ми, зная какъв тип хора стават средновековници. Това са кротки, мечтателни личности, които смятат живота ни за прекалено тежък, затова се заравят в идеалния свят на едно минало, което никога не е съществувало. Ако ти беше в състояние да направиш цереброанализа на цяло движение, както на отделния индивид, щеше да установиш, че и те като Джулиъс Ендърби не са в състояние да извършат убийство.
Р. Данийл бавно изрече:
— Не мога да приема думите ти без доказателства.
— Какво искаш да кажеш?
— Прекалено внезапно си промени мнението. При това с известни несъответствия. Беше уговорил срещата с доктор Геригъл часове преди вечерята. Тогава не знаеше, че имам торбичка за храна и не е било възможно да ме подозираш в убийство. Защо тогава го извика?
— Въпреки това вече те подозирах.
— А снощи говори насън.
Бейли го погледна с широко отворени очи.
— И какво казах?
— Повтори няколко пъти само една дума — „Йези“. Предполагам, че имаше предвид жена си.
Бейли се отпусна. И каза неуверено:
— Сънувах кошмар. Знаеш ли какво е това?
— Разбира се, но не от личен опит. Определението в речника е „лош сън“.
— А знаеш ли какво е да сънуваш?
— Също само по определението в речника. Това е илюзия за действителността, преживяна при временно подтискане на съзнателната мисъл, наричано от хората „сън“.
— Добре. Да речем. Значи — илюзия. Но понякога илюзията може да изглежда съвсем истинска. Аз сънувах, че жена ми е застрашена от опасност. Хората често сънуват подобни неща. Можеш да ми вярваш, че е така.
— С радост ще се съглася. Но ми хрумна нещо. Как Йези откри, че съм робот?
