По челото на Бейли отново изби пот.
— Има ли нужда отново да го казваме? Слухът…
— Извинявай, че те прекъсвам, колега Илия, но няма такъв слух. Ако имаше, днес Града щеше да кипи от безпокойство. Проверих докладите, постъпили в отдела — няма такова нещо. Просто няма слух. Тогава как е разбрала жена ти?
— Йосафате! Какво се опитваш да ми кажеш? Да не смяташ, че жена ми членува в… в…
— Да, Илия.
Бейли стисна юмруци.
— Е, тя не членува там и няма какво повече да обсъждаме въпроса.
— Това не е типично за тебе, Илия. При изпълнение на служебния си дълг ти два пъти ме обвини в убийство.
— И по този начин ми го връщаш, така ли?
— Не съм сигурен, че разбирам какво означава тази фраза. Естествено, одобрявам готовността, с която ме обвини. Имаше си причини. Бяха погрешни, но не бе изключено да се окажат и верни. Не по-малко сериозни улики сочат към жена ти.
— Че е убийца? По дяволите, та Йези не би навредила и на най-злия си враг. Не е способна да излезе пеша извън Града. Не би могла… Ако ти беше човек от плът и кръв, щях направо да…
— Аз само казах, че тя участвува в заговор. И смятам, че трябва да бъде разпитана.
— Не, дори от това да зависи животът ти, или каквото там е за тебе животът. Чуй ме. Средновековниците не искат смъртта ни. Не е този начинът, по който обичайно действуват. Но те се опитват да те махнат от Града. Поне това е ясно. И се опитват да го постигнат чрез един вид психологическа атака. Мъчат се да ти създават затруднения, също и на мене, защото сме заедно. Не им е било трудно да открият, че Йези ми е жена, и естествено са направили ход, с който да й съобщят за тебе. А тя е като всички човешки същества. Не обича роботите. Не би искала да съм свързан с робот, особено ако това предполага опасност, а те положително са й го намекнали. Мога да ти кажа, че успехът беше налице. Тя цяла нощ ме моли да се откажа от случая и по някакъв начин да те отпратя от Града.
— Да допуснем — каза Р. Данийл, — че ти имаш много силен инстинкт да защитиш жена си от един разпит. За мене е очевидно, че строиш доказателства в тази насока, без в същност да им вярваш.
— За какъв по дяволите се мислиш? — избухна Бейли. — Не си детектив. Ти си цереброанализаторна машина като енцефалографите, каквито имаме в тази сграда. Имаш ръце, крака и глава, можеш да говориш, но не си нито йота повече от една машина. Добавянето на някаква проклета верига не те прави детектив, затова какво толкова умуваш? Дръж устата си затворена и ме остави аз да правя преценките.
Роботът тихо каза:
— Мисля, че ще е по-добре, ако не говориш така високо, Илия. Въпреки че не съм детектив в смисъла, в който си ти, бих искал да ти обърна внимание на една малка подробност.
— Не се интересувам да я чуя.
— Моля те. Ако греша, ще ми го кажеш, в това няма беда. Ето за какво става дума. Снощи ти излезе от стаята, за да се обадиш на Йези по етажния телефон. Аз предложих вместо тебе да отиде синът ти. Ти ми обясни, че не е прието сред земните жители един баща да излага сина си на опасност. Нима тогава е прието една майка да го прави?
— Не раз… — започна Бейли, но спря.
— Виждаш какво имам предвид — каза Р. Данийл. — При обикновени условия, ако Йези се боеше за твоята безопасност и искаше да те предупреди, щеше да рискува собствения си живот, а не да изпраща сина си. Фактът, че тя бе изпратила Бентли, би могъл само да означава, че тя е смятала, че той не е заплашван от опасност, за разлика от нея. Ако в заговора участвуваха непознати на Йези хора, нямаше да е така, или поне тя нямаше да има причина да си го мисли. От друга страна, ако е участничка в заговор, тя ще знае, наистина ще знае, Илия, че ще я следят и ще я разпознаят, докато Бентли може да се промъкне незабелязано.
— Почакай — прекъсна го Бейли, на който му причерня пред очите, — това са тънко обосновани доводи, но…
Не се наложи да чакат. Сигналната лампа на бюрото на комисаря започна наистина да припламва. Р. Данийл чакаше Бейли да се обади, но той само я гледаше безпомощно. Роботът натисна копчето.
— Какво има?
Чу се провлеченият глас на Р. Сами:
— Тук има една дама, която иска да види Ли. Предадох й, че е зает, но тя не си отива. Казва, че името й е Йези.
— Пусни я да влезе — спокойно нареди Р. Данийл и като вдигна безизразните си кафяви очи, срещна пълния с паника поглед на Бейли.
14. СИЛАТА НА ЕДНО ИМЕ
Бейли стоеше замръзнал като в тетаничен гърч, докато Йези се затича насреща му, сграбчи го за рамената и се сгуши в него. Обезкървените му устни можаха само да изрекат:
— Бентли?
Тя го погледна и поклати отрицателно глава, а кестенявата й коса следваше посоката на движението.
— Добре е.
— Тогава?…
Йези изведнъж избухна в неудържим плач и с глас, който едва се чуваше, каза:
— Не мога повече така, Ли. Не мога. Не мога нито да спя, нито да се храня. Трябва да ти го кажа.
— Не казвай нищо! — уплашено я прекъсна Бейли. — За бога, Йези, не сега.
— Трябва. Извърших ужасно нещо. Толкова ужасно нещо. О, Ли… — и думите й станаха нечленоразделни.
Без особена надежда Бейли й каза:
— Не сме сами, Йези.
Тя вдигна глава и втренчено загледа Р. Данийл, сякаш го виждаше за пръв път. Възможно беше сълзите, които изпълваха очите й, да правеха от него едно неясно петно.
— Добър ден, Йези — тихо и монотонно каза Р. Данийл.
Тя се сепна.
— Това… това роботът ли е?
Избърса с опакото на дланта очите си и се измъкна от прегърналия я с дясна ръка Бейли. Пое за миг дълбоко въздух, а на устните й заигра боязлива усмивка.
— Това си ти, нали?
— Да, Йези.
— И не се обиждаш, че те наричам така?
— Не, Йези, та аз наистина съм робот.
— И аз не бих се обидила, ако ме нарекат глупачка и идиотка, и… долна доносничка, защото отговаря на същността ми.
— Йези! — простена Бейли.
— Няма смисъл, Ли — каза тя. — Щом той е твой партньор, най-добре е да го знае. Не мога повече да го пазя в тайна. Така се измъчих от вчера насам. Не ме е грижа, ако ме пратят в затвора и ме оставят на сурови дрожди и вода… Не ме е грижа и ако… Но ти няма да им го позволиш, нали, Ли? Не им позволявай да ми направят нещо. Толкова ме е… страх…
Бейли я погали по рамото и я остави да си поплаче. Каза на Р. Данийл:
— Тя не се чувствува добре. Не можем да я оставим тук. Колко е часът?
Р. Данийл, без видимо да се справи с някакво средство за измерване на времето, отвърна:
— Четиринадесет часа и четиридесет и пет минути.
— Комисарят ще се върне всеки миг. Виж какво, поръчай една патрулна кола и ще говорим за това на магистралата.
