Тя спря и за миг се замисли. После попита:
— Каза, че един от тях работи във ферментационен завод, така ли?
— Франсис Клусар — повтори Р. Данийл — е служител в „Нюйоркски дрожди“.
— Така… Значи, веднъж един човек държеше реч, а аз седях на първия ред и непрекъснато ме лъхваше, ама съвсем слабо, на сурови дрожди. Разбирате какво искам да кажа. Единствената причина, по която съм го запомнила, е че този ден стомахът ми не беше наред и от миризмата ми се повдигаше. Наложи се да стана и да се преместя назад, при това не можех да обясня защо го правя. Толкова ме досрамя. Може би това е човекът, за когото говорите. В крайна сметка, когато работиш с дрожди, миризмата се просмуква в дрехите ти.
И тя сбърчи нос.
— Но не си спомняш как изглеждаше, така ли? — попита Бейли.
— Не — решително каза тя.
— Добре тогава. Виж какво, Йези, ще те заведа при майка ти. Бентли ще остане при тебе и двамата няма да напускате квартала. Може да спреш Бен от училище, а аз ще уредя да ви докарват храна и полицията да следи всички коридори около апартамента.
— Ами ти? — с неуверен глас попита Йези.
— Няма да ме заплашва опасност.
— Но колко ще продължи това?
— Не зная. Може би само ден-два.
Думите му се видяха празни и на самия него.
Върнаха се на магистралата. Сега Бейли и Р. Данийл вече бяха сами. Лицето на Бейли бе потъмняло от мисли.
— Струва ми се — каза той, — че имаме работа с организация, построена на две равнища. Първото, ниско равнище, е без специфична програма и съществува само за да осигури подкрепа при евентуален преврат. Второто е с един много по-малък от тази група елит, който трябва да открием. Естрадните актьори, за които говореше Йези, не влизат в сметката.
— Всичко това следва — каза Р. Данийл, — ако приемем думите на Йези, за истина.
— Мисля — отвърна Бейли твърдо, — че можем да приемем разказа на Йези за чиста монета.
— Така изглежда — съгласи се Р. Данийл. — В мозъчните й импулси няма нищо, което да сочи патологично пристрастие към лъжата.
Бейли вдигна към Данийл поглед, изпълнен с обида.
— И аз смятам така. Няма нужда да споменаваме името й в докладите. Нали ти е ясно?
— Щом желаеш, колега Илия, добре — спокойно отвърна Данийл, — но докладът ни тогава няма да бъде нито пълен, нито точен.
Бейли каза:
— Е, може и да си прав, но това няма да навреди много. Тя доброволно ни предложи всичко, което знае, и ако споменем името й, само ще я впишат в полицейските досиета. А аз не искам това.
— В такъв случай няма да го правим, стига да сме сигурни, че не е останало нещо скрито.
— Тя не е скрила нищо, гарантирам.
— Можеш ли да ми обясниш защо думата Йезавел, защо самото звучене на едно име я е накарало да се откаже от предишните си убеждения и да промени поведението си? Мотивировката ми се вижда неясна.
Те пътуваха бавно по лъкатушещия тесен тунел. Бейли отвърна:
— Трудно ми е да ти обясня. Йезавел е рядко срещано име. Някога така се е казвала жена с много лоша слава. Йези се радваше на това. Вживяваше се в чуждото чувство за злина и така компенсираше безупречно почтения си живот.
— Защо трябва една зачитаща законите жена да иска да се чувствува зла?
Бейли замалко не се усмихна.
— Жените са си жени, Данийл. Както и да е, тогава постъпих много глупаво. В момент на раздразнение взех да твърдя, че историческата Йезавел не е била голяма злосторница и преди всичко е обичала съпруга си. Непрекъснато съжалявам, че го казах. Излезе — продължи той, — че думите ми направиха Йези дълбоко нещастна. Развалих нещо нейно, което не можеше да бъде заместено с друго. Предполагам, че последвалото представлява нейният начин да ми отмъсти. Мисля, че е искала да ме накаже, като се е заела с дейност, която е знаела, че няма да одобря. Не твърдя, че съзнателно се е стремила към това.
— Може ли един стремеж да е несъзнателен? Не се ли получава така противоречие в понятията?
Бейли втренчи поглед в Данийл и се уплаши, че ще започне да му обяснява подсъзнанието. Но вместо това каза:
— Пък и Библията винаги е оказвала голямо влияние върху човешките мисли и чувства.
— Какво е „Библия“?
За миг Бейли се изуми, после се изуми на себе си, че се е изумил. Знаеше, че вселенците използуват напълно механистична житейска философия по отношение на личността, а Р. Данийл можеше да знае само това, което знаеха те — не повече. И каза накратко:
— Библията се смята за свещена книга от почти половината земно население.
— Не разбирам какво е значението на прилагателното.
— Искам да кажа, че много я почитат. Когато се тълкуват правилно, различни части от нея предлагат начин на поведение, който много хора приемат за най-подходящ в стремежа към пълното щастие на човечеството.
Р. Данийл сякаш се замисли върху казаното.
— А този начин на поведение залегнал ли е във вашите закони?
— Боя се, че не е. Поведението не е подвластно на законни разпореждания. Такава система от правила се следва спонтанно от всеки индивид по собствено желание. В известен смисъл тя стои по-високо от всеки закон.
— По-високо от закона? Не е ли това противоречие в понятията?
Бейли горчиво се усмихна.
— Да ти цитирам ли откъс от Библията? Любопитно ли ти е да чуеш нещо?
— Моля те.
Бейли намали скоростта, докато колата спря и за миг остана със затворени очи, като си припомняше. Искаше му се да използува мелодичния стар език на средновековната Библия, но за Р. Данийл средноанглийският щеше ла звучи неразбираемо. И той започна почти небрежно с текста от съвременното преработено издание, сякаш изваждаше на бял свят не приказка от тъмното минало на човечеството, а история от своето време.
— Исус отишъл в Елеонската планина, а на заранта пак дошъл в храма. И всичкият народ дохождал при него, а той седнал и ги поучавал. Тогава книжниците и фарисеите довели при него една жена, уловена в прелюбодейство, и като я поставили насред, рекли му: „Учителю, тая жена биде хваната в самото прелюбодейство, а Мойсей ни е заповядал в закона такива с камъни да убиваме. Ти, прочее, какво казваш?“ Казвали това, за да го изкушават, та да имат в какво да го обвиняват. И Исус се навел надолу и пишел с пръст по земята, без да им обръща внимание. Но като продължили да го питат, той се поизправил и им рекъл: „Който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея“. И пак се навел надолу и пишел по земята. А те, като чули това и понеже съвестта ги борела, взели да се разотиват един след друг, начевайки от по-старите та до последните; и останал Исус сам с жената, която стояла насред. Като се поизправил и не видял никого, освен жената, Исус й рекъл: „Жено, де са твоите обвинители? Никой ли не те осъди?“ А тя отговорила: „Никой, Господи!“ А Исус й рекъл: „И аз не те осъждам. Иди си и недей вече греши.“
Р. Данийл слушаше внимателно. Попита:
— А какво е „прелюбодейство“?
— Няма значение какво е. Престъпление, за което по това време наказанието било пребиване с камъни — хвърляли камъни по виновницата, докато я убиели.
— А жената виновна ли е била?
— Да.
— Тогава защо не са я пребили с камъни?
