просмукваща независимо от жуженето на пречистващите въздуха помпи, които вдигаха непрестанен шум.
В другия край на стаята един човек стана на крака и започна да сваля престилката си. Беше среден на ръст и макар сравнително млад, лицето му бе набраздено от бръчки, а косата му бе започнала да се прошарва. Бършеше бавно големите си, с възлести стави ръце, в една целтекстова кърпа.
— Аз съм Франсис Клусар — каза той.
Бейли хвърли поглед на Р. Данийл. Роботът кимна.
— Хубаво — каза Бейли. — Има ли тук място, където да поговорим?
— Може и да има — бавно изрече Клусар, — но смяната ми тъкмо свършва. — Няма ли как да го отложим за утре?
— Много часове има до утре. Да свършим сега.
Бейли отвори портфейла си и го поднесе към лицето на работника. Клусар обаче продължи да бърше спокойно ръцете си, без да трепне. Каза хладно:
— Не зная каква е системата в полицейския отдел, но тук има точно определени часове за хранене, без изключения. Ако не вечерям между 17 и 17:45, ще остана гладен.
— Не се безпокойте — каза Бейли. — Ще наредя да ви донесат яденето.
— Виж ти, виж ти — без радост в гласа каза Клусар. — Съвсем като аристократ или ченге с К-3. И какво още ще последва? Самостоятелна баня?
— Просто ще отговорите на въпросите ми, Клусар — каза Бейли. — А остроумието запазете за приятелката си. Къде можем да поговорим?
— Щом настоявате, защо да не отидем при везните? Карайте. Лично аз нямам какво да ви кажа.
Бейли избута Клусар в стаята с везните. Тя бе квадратна и стерилно бяла, с отделна от залата система за пречистване на въздуха (при това по-съвършена), а на стените й се намираха поставените зад стъкло електронни везни, които се задвижват само от силово поле. Докато учеше в колежа, Бейли бе използувал някои по-евтини модели. И сега различи един вид везни, които можеха да измерват с точност една милиардна от атома. Клусар каза:
— Мисля, че известно време никой няма да влиза в стаята.
Бейли изсумтя, после се обърна към Р. Данийл:
— Би ли отишъл да поръчаш да донесат тук яденето му? И ако нямаш нищо против, почакай отвън, докато го донесат.
Проследи с поглед излизащия Р. Данийл, после каза на Клусар:
— Химик ли сте?
— С ваше позволение, аз съм цимолог.
— Каква е разликата?
Клусар го изгледа надменно.
— Химикът бърка „супата“, работи с вонята. А цимологът е този, на когото няколко милиарда души дължат живота си. Аз съм специалист по ферментацията.
— Ясно — каза Бейли.
Но Клусар продължи:
— Без тази лаборатория „Нюйоркски дрожди“ нямаше да съществува. Няма нито един ден, нито един проклет час, през който да не сме направили посявка в чайниците си от най-различните дрожди, с които разполага компанията. Проверяваме и уточняваме стандартите за храните. Следим дали дрождите се размножават правилно. Правим генетични промени, залагаме нови разновидности и ги отделяме, след което изследваме качествата им и отново ги моделираме. Когато преди две години нюйоркчани започнаха да получават ягоди извън сезона, това не бяха ягоди, приятелче. Бяха специална ферментационна култура с високо съдържание на захар, с естествен цвят и с лека вкусова добавка. И ги създадохме точно тук, в тази стая. Преди двадесет години Saccharomyces olei Benedictae беше само разновидност на храст с отвратителен вкус на лой и не ставаше за нищо. Сега продължава да има вкус на лой, но мастното му съдържание е скочило от 15 на 87 процента. Ако днес използувате магистралата, припомнете си, че е смазана именно с разновидността на това масло, с А-3 №7. Създадено точно в тази стая. Така че не ме наричайте химик. Аз съм цимолог.
Без да иска, Бейли усети как отстъпва пред суровата гордост на този човек. Но го попита рязко:
— Къде бяхте снощи между осемнайсет и двайсет часа?
Клусар сви рамене.
— Разхождах се. Обичам да се разхождам за малко след вечеря.
— Приятели ли посетихте? Или ходихте на етеровизия?
— Не. Просто се разхождах.
Бейли стисна устни. Гледането на етеровизия щеше да означава дупка в картона на Клусар за дажбите. Срещата с приятели щеше да означава споменаването на мъжко или женско име и кръстосан разпит.
— Значи никой не ви е видял?
— Може и да ме е видял някой. Не зная. Поне не ми е известно.
— А по-предната вечер?
— Същото.
— Значи нямате алиби и за двете вечери?
— Ако бях извършил някакво престъпление, господин полицай, щях да имам. За какво ми е алиби?
Бейли не отговори. Погледна в малкия си бележник.
— Имате вече една присъда. За подбудителство към бунт.
— Е, добре, едно от тия Р-та ме блъсна и аз го спънах. Това подбудителство към бунт ли е?
— Съдът го е окачествил така. Бил сте осъден и глобен.
— Но с това се свърши, нали? Или искате отново да ме глобите?
— По-предната вечер без малко не избухна бунт в един магазин за обувки в Бронкс. Видели са ви там.
— Кой ме е видял?
— Било е по времето, когато тук се храните. Вечеряхте ли онази вечер?
Клусар се поколеба и поклати отрицателно глава.
— Стомахът ми не беше наред. Понякога се получава от дрождите. Дори ако човек е ветеран.
— Снощи без малко не избухна бунт в Уилиамсбърг. Видели са ви и там.
— Кой ме е видял?
— Отричате ли, че сте присъствували и в двата случая?
— Не ме обвинявате в нещо, което да мога да отрека. Кога точно се е случило това и кой ме е видял?
Бейли втренчи поглед в цимолога.
— Смятам, че ви е съвсем ясно за какво говоря. Според мене вие играете важна роля в нелегална организация на средновековниците.
— Не мога да ви попреча да си го мислите, господин полицай, но мислите не са доказателство. Това положително ви е известно. — И Клусар се засмя.
— Възможно е — каза Бейли, а продълговатото му лице бе застинало като маска — да мога да изтръгна малко истина от вас още сега.
След което отиде до вратата на стаята, отвори я и попита Р. Данийл, който търпеливо чакаше отвън:
— Пристигна ли вечерята на Клусар?
— Вече идва, Илия.
— Моля те, внеси я, Данийл.
Миг по-късно Р. Данийл влезе с метален поднос, разделен с прегради.
— Постави го пред господин Клусар, Данийл — каза Бейли.
И седна на една от пейките край стените на стаята, кръстоса крака и започна ритмично да се поклаща. Видя как Клусар се дръпна тромаво, когато Р. Данийл сложи подноса на пейката недалече от него.
— Господин Клусар — каза Бейли, — искам да ви представя на своя колега Данийл Оливо.
Данийл протегна ръка с думите:
