— Определена ли ви е съпруга?
— Аз съм женен. Колкото до определянето, не знам нищо.
— Значи виждате жена си винаги когато искате, тя също ви вижда, и никой не мисли нищо лошо за това.
Бейли кимна.
— И когато я виждате, да речем, че искате да… — Тя повдигна ръце и замълча, като че търсеше подходящите думи. Опита отново: — Можете ли ей така… по всяко време… — Тя не довърши.
Бейли не се опита да й помогне. Тя каза:
— Е, няма значение. Защо ли трябва да ви безпокоя с тези въпроси в края на краищата? Свършихте ли с мен? — Изглеждаше готова да се разплаче отново.
Бейли каза:
— Да опитаме още веднъж, Гладиа. Забравете за това, че не е възможно някой да се е виждал със съпруга ви. Да допуснем, че някой го е направил. Кой би могъл да е той?
— Просто е безполезно да правим догадки. Никой.
— Все трябва да е някой. Инспектор Груър твърди, че има основания да подозира една определена личност. Така че, както виждате, трябва да е някой.
Слаба, безрадостна усмивка трепна върху лицето на момичето.
— Зная кого подозира той.
— Е, добре. Кого?
Тя сложи малката си ръка върху гърдите си.
— Мен.
Отхвърлена е една хипотеза
— Трябваше веднага да ви кажа, колега Елайджа — обади се неочаквано Данийл, — че това е неизбежно заключение.
Бейли хвърли изненадан поглед към своя партньор-робот.
— Защо да е неизбежно? — попита той.
— Жената — отвърна Данийл — сама твърди, че е била единственият човек, който е виждал или би могъл да види съпруга й. Социалните условия на Солария са такива, че дори тя не би могла да представи доказателства, които да ни убедят в противното, инспектор Груър напълно логично, дори непременно би си помислил, че на Солария съпругът може да бъде посещаван единствено от съпругата. И тъй като само един човек би могъл да го види, то само един човек би могъл да бъде убиецът. Или по-скоро убийцата. Както навярно си спомняте, инспектор Груър каза, че само един човек е могъл да го направи. Според него всеки друг се изключва.
— Той спомена още — отвърна Бейли, — че и този единствен човек не би могъл да го направи.
— С което навярно е искал да каже, че на местопрестъплението не е било намерено оръжие. Може би госпожа Делмар ще обясни тази аномалия.
С хладната любезност на робот той посочи към Гладиа, която, все още във фокус, седеше със сведен поглед, стиснала малката си уста.
„Йосафате! — помисли си Бейли. — Забравихме дамата.“
Навярно раздразнението го бе накарало да забрави за нея. Дразнеше го безстрастието, с което Данийл пристъпваше към проблемите. Или може би собственото му пристрастие.
Не се опита да анализира нещата.
Каза:
— Засега това е всичко, Гладиа. Не знам какво казвате в този случай, но преустановете връзката. Сбогом.
Тя промълви тихо:
— Обикновено казваме: „Край на връзката“, но това „Сбогом“ ми харесва повече. Изглеждате притеснен, Елайджа. Свикнах да си мислят, че аз съм го направила, затова не бива да се тревожите.
Данийл каза:
— Вие ли го убихте, Гладиа?
— Не — отвърна тя гневно.
— Тогава сбогом.
И преди още гневът да се бе заличил от лицето й, тя изчезна. За миг обаче Бейли отново усети въздействието на тези необикновени сиви очи.
Макар да казваше, че е свикнала да я смятат за убийца, това бе очевидна лъжа. Гневът й бе по- красноречив от думите.
Бейли се питаше на колко ли други лъжи беше способна.
Бейли остана сам с Данийл.
— Слушай, Данийл. Не съм чак такъв глупак.
— Никога не съм ви смятал за глупак, колега Елайджа.
— Тогава кое те накара да кажеш, че на местопрестъплението не е било намерено смъртоносно оръжие? Не можем да бъдем сигурни; още не съм чул нищо, което да води до подобно заключение.
— Вие сте прав. Аз притежавам допълнителна информация, с която още не сте запознат.
— Бях сигурен. Каква информация?
— Инспектор Груър спомена, че ще изпрати екземпляр от доклада за тяхното разследване. Екземплярът е у мен. Пристигна тази сутрин.
— Защо не си ми го показал?
— Чувствувах, че поне в началния етап за вас ще бъде по-полезно да водите разследването според собствените си разбирания, без да се влияете от заключенията на други хора, които, то се знае, не са постигнали нищо задоволително. И тъй като аз самият чувствувах, че моите логически процеси може да са се повлияли от тези заключения, не взех участие в разговора.
Логически процеси! Ненадейно в съзнанието на Бейли изникна част от разговор, който някога бе водил с робоспециалист. Роботът, беше казал човекът, има логика, но не и разум.
Той каза:
— Накрая ти се намеси в разговора.
— Наистина, колега Елайджа, но само защото до този момент аз за себе си бях получил доказателства, които потвърждаваха подозренията на инспектор Груър.
— Какви доказателства?
— Такива, каквито могат да се открият в самото поведение на госпожа Делмар.
— Да бъдем конкретни, Данийл.
— Ако предположим, че жената е виновна и се опитва да докаже, че е невинна, за нея би било изгодно детективът, разследващ случая, да повярва, че е невинна.
— Е, и?
— Ако можеше да повлияе върху преценките му, използувайки някоя негова слабост, тя би го направила, нали?
— Това е само предположение.
— Съвсем не — дойде спокойният отговор. — Трябва да сте забелязали, че тя съсредоточи вниманието си изцяло върху вас.
— Аз водех разговора — отвърна Бейли.
— Вниманието й беше насочено към вас от самото начало; преди още да знаеше, че вие ще водите разговора. Всъщност тя, съвсем логично, би трябвало да очаква аз като аврорианин да играя водеща роля в разследването. Въпреки това насочи цялото си внимание към вас.
— И до какво заключение стигаш?
— Че именно на вас, колега Елайджа, тя възлага всичките си надежди. Вие сте землянинът.
— Какво от това?
— Тя е проучила Земята. Загатна го неведнъж. Знаеше за какво говоря, когато я помолих да изолира дневната светлина в самото начало на разговора. Не се държеше като човек, който е изненадан или не
