— Жената е по-слаба от мъжа, сър. А госпожа Делмар е дребна жена.
— Но изглежда силна, инспекторе. При наличието на подходящо оръжие гравитацията и опорната точка биха свършили по-голямата част от работата. Дори и без тях една обезумяла жена може да извърши невероятни неща.
Бейли сви рамене.
— Вие говорите за оръжие? Къде е то?
Груър се размърда. Той протегна ръка към някаква празна чаша, в зрителното поле се появи робот и я напълни с безцветна течност, която би могла да бъде и вода.
Груър вдигна пълната чаша веднага, после я остави, сякаш се бе отказал да пие. Каза:
— Както е отбелязано в доклада, не успяхме да го открием.
— Зная какво пише в доклада. Искам да си изясня няколко неща. Претърсвахте ли за оръжието?
— Навсякъде.
— Вие лично ли?
— Роботите, но под моя непрекъснат надзор. Не успяхме да открием нищо, което да прилича на оръжие.
— Това прави обвинението срещу госпожа Делмар неубедително, нали?
— Така е — отвърна спокойно Груър. — Това е едно от нещата, които не разбираме. Това е една от причините да не предприемем нищо срещу госпожа Делмар. Това е една от причините да ви кажа, че виновната също не би могла да извърши престъплението. Трябваше да добавя, че така изглежда само на пръв поглед.
— Защо мислите така?
— Навярно се е отървала от оръжието по някакъв начин. Не сме достатъчно находчиви, за да го открием.
Бейли попита кисело:
— Обмислихте ли всички възможности?
— Струва ми се, да.
— Наистина ли? Да видим. С някакво оръжие е бил разбит човешки череп и то не е намерено на местопрестъплението. Единствената възможност е да е било изнесено. Рикейн Делмар не е могъл да го изнесе. Той е бил мъртъв. Могла ли е Гладиа Делмар да го изнесе?
— Сигурно — подметна Груър.
— Как? Когато са се появили роботите, тя е била на пода в безсъзнание. Може да е симулирала, но във всеки случай е била там. Колко време е минало до появяването на първия робот?
— Зависи кога точно е било извършено убийството, а това не ни е известно — смутено отвърна Груър.
— Аз прочетох доклада, сър. Един от роботите съобщил, че е дочул шум и вик, който според него бил на доктор Делмар. Както изглежда, той е бил най-близо. Сигналът за повикване светнал пет минути по-късно. На робота му е необходимо по-малко от минута да стигне до мястото. — Бейли си спомни случаите, когато бе наблюдавал скорострелното появяване на роботи. — За пет минути, дори за десет, на какво разстояние би могла госпожа Делмар да отнесе оръжието и да се върне навреме, за да симулира припадък?
— Тя е могла да го унищожи в анихилатора.
— Според доклада анихилаторът е бил изследван и остатъчната активност на гама-лъчите е била съвсем слаба. Нищо обемисто не е било унищожавано в него в продължение на двайсет и четири часа.
— Знам — отвърна Груър. — Само ви казвам какво е могло да стане.
— Съгласен съм — рече Бейли, — но възможно е да има много просто обяснение. Предполагам, че роботите от домакинството на Делмарови са били проверени и разпитани.
— О, да.
— И всички ли бяха в добро състояние?
— Да.
— Възможно ли е някой от тях да е отнесъл оръжието, без да съзнава, че това е оръжие?
— Нито един от тях не е изнасял нищо от мястото на престъплението. Нито пък е докосвал нещо, ако трябва да бъдем точни.
— Не е вярно. Те все пак са отнесли тялото и са го приготвили за кремация.
— Е, да, разбира се, но това не влиза в сметката. То е тяхно задължение.
— Йосафате! — измърмори Бейли. С мъка запази спокойствие. Каза: — Да допуснем, че още някой е бил там.
— Невъзможно! — възкликна Груър. — Как би могъл някой да се натрапи на доктор Делмар?
— Да допуснем! — извика Бейли. — На роботите никога не би им хрумнало, че може да се е появил натрапник. Не вярвам някой от тях да е претърсвал района около къщата веднага след престъплението. В доклада не се споменава такова нещо.
— Не е правен оглед до момента, в който започнахме да търсим оръжието, но това стана доста по- късно.
— И не сте ли търсили следи от земеходна или летателна машина в района?
— Не.
— Тогава, ако някой е имал дързостта да се натрапи на доктор Делмар, както се изразихте, той е могъл да го убие и след това да си отиде спокойно. Никой не би го спрял, нито би го видял дори. После би могъл да разчита на пълната увереност на другите, че никой не е бил там.
— И наистина никой не е бил там — отсече Груър.
Бейли продължи:
— И още нещо. Само едно. Замесен е робот. На местопроизшествието е имало робот.
За пръв път се намеси Данийл:
— Роботът не е бил там. Ако е бил там, нямаше да има престъпление.
Бейли рязко извърна глава. А Груър, който повторно бе вдигнал чашата си, отново я остави и се втренчи в Данийл.
— Не съм ли прав? — попита Данийл.
— Напълно — рече Груър. — Роботът би попречил на човека да навреди на друг човек. Първият закон.
— Добре — каза Бейли. — Съгласен съм. Но сигурно е бил наблизо. Той е бил на местопроизшествието, когато са пристигнали другите роботи. Да предположим, че е бил в съседната стая. Убиецът настъпва към Делмар и Делмар изкрещява: „Ще ме убиеш.“ Домашните роботи не са чули тези думи; най-много да са чули вик, но никой не ги е повикал и не са отишли. Обаче този робот е чул думите и по силата на Първия закон е пристигнал без повикване. Било е твърде късно. Може да е видял самото убийство.
— Сигурно е видял края на убийството — съгласи се Груър. — Това го е извадило от равновесие. Да наблюдава как причиняват вреда на човека, без да я предотврати — това е нарушение на Първия закон и според обстоятелствата позитронният мозък повече или по-малко се поврежда. В нашия случай повредата е била значителна.
Груър бе втренчил поглед във върха на пръстите си и поклащаше пълната чаша напред-назад, напред- назад.
Бейли каза:
— В такъв случай роботът е бил свидетел. Беше ли разпитан?
— Каква полза? Беше повреден. Можеше само да казва „Ще ме убиеш.“ Съгласен съм с версията ви. Това сигурно са били последните думи на Делмар, те са се врязали в съзнанието на робота, докато всичко останало е било разрушено.
— Известно ми е, че Солария се е специализирала в роботиката. Нима не е било възможно да се поправи роботът? Да се възстановят връзките?
— Не — рязко отвърна Груър.
— Къде е сега роботът?
— Превърнат е в отпадъци.
Бейли повдигна вежди.
— Доста странен случай. Няма мотив, няма средство, няма свидетели, няма доказателства. Когато се е
