намерило някакво доказателство, с което да се започне, то е било унищожено. Подозирате една жена и май всички са убедени във вината й; поне всички смятат, че никой друг не може да е виновен. Това очевидно е и вашето мнение. Тогава питам се: „За какво съм изпратен аз?“
Груър се намръщи.
— Изглеждате възбуден, господин Бейли. — Той рязко се обърна към Данийл: — Господин Оливо.
— Да, инспектор Груър.
— Бихте ли проверили дали всички прозорци в жилището са затворени и затъмнени? Възможно е инспектор Бейли да чувствува влиянието на откритото пространство.
Това изявление удиви Бейли. Той понечи да опровергае предположението на Груър и да нареди на Данийл да остане на мястото си, но в последния момент долови паническа нотка в гласа на Груър, някаква молба в искрящите му очи.
Облегна се и изчака Данийл да напусне стаята.
Сякаш маска падна от лицето на Груър и го остави оголено и изплашено. Груър каза:
— Стана по-лесно, отколкото очаквах. Бях обмислил толкова начини да останем насаме. Не вярвах, че аврорианинът ще се махне при първата молба, но в момента не можах да се сетя за нищо друго.
Бейли рече:
— Е, сега съм сам.
— Не можех да говоря свободно в негово присъствие — започна Груър. — Той е аврорианин и е тук, защото ни беше натрапен — това е цената, която трябваше да платим за вас. — Соларианинът се наведе напред. — Тук има нещо повече от убийство. Не ме интересува само кой го е извършил. На Солария съществуват партии, тайни организации…
Бейли го погледна.
— Наистина там не мога да ви помогна.
— Разбира се, че можете. Трябва да знаете следното: доктор Делмар беше Традиционалист. Вярваше в старите нрави, в добрите нрави. Но сред нас се надигат нови сили, които искат промени, и Делмар е бил заставен да млъкне.
— От госпожа Делмар ли?
— От нейната ръка може би. Това е без значение. Зад нея стои организация и то е по-важно.
— Сигурен ли сте? Имате ли доказателства?
— Само някои неизяснени неща. Нищо повече. Рикейн Делмар беше попаднал на следа. Уверяваше ме, че има неопровержими доказателства и аз съм сигурен в това. Познавах го достатъчно добре и знам, че не беше нито глупак, нито дете. За жалост той ми каза много малко. Естествено искаше да завърши разследването си, преди да направи разкритията си достояние на властите. Навярно е бил към края, иначе не биха рискували да го убият така жестоко и неприкрито. Едно нещо той все пак ми каза. Цялата човешка раса е застрашена.
Бейли беше потресен. За момент му се стори, че отново слуша Миним, но това бяха още по-ужасяващи неща. Нима всички щяха да го занимават с космически заплахи?
— Защо смятате, че аз мога да помогна? — попита той.
— Защото сте землянин — каза Груър. — Разбирате ли? Тук нямаме опит в тези работи. В известен смисъл ние не разбираме хората. Твърде малко сме.
Изглеждаше смутен.
— Не ми е приятно да ви го казвам, господин Бейли. Моите колеги ми се смеят, някои се гневят, но съм убеден в едно нещо. Струва ми се, че вие, земляните, сигурно разбирате човека много по-добре от нас просто защото живеете сред тълпи от хора. А детективът ги разбира повече от всички. Не е ли така?
Бейли едва-едва кимна и не отрони дума. Груър продължи:
— В известен смисъл имахме късмет с това убийство. Не се осмелих да говоря с другите за разкритията на Делмар, защото не знаех кой би могъл да е замесен в заговора, а самият Делмар не беше склонен да говори, докато не приключи с разследването си. Дори да беше завършил работата си, какво щяхме да предприемем по-нататък? Как се постъпва с враждебно настроени хора? Аз не знам. От самото начало чувствувах, че ни трябва землянин. Когато чух за работата ви във връзка с убийството в Спейстаун на Земята, разбрах, че имаме нужда от вас. Свързах се с Аврора, с чиито хора сте работили в тясно сътрудничество, и чрез тях установих контакт със земните власти. Но не можах да склоня колегите си да се съгласят на това. После дойде убийството и то бе достатъчно силен шок, за да ми осигури съгласието, от което имах нужда. В този момент те щяха да се съгласят на всичко.
Груър се поколеба, после добави:
— Не е лесно да молиш за помощ землянин, но съм принуден да го направя. Запомнете, каквото и да е станало, човешката раса е застрашена. Земята също.
Тогава над Земята бе надвиснала двойна опасност. Беше доловил отчаяната откровеност в гласа на Груър.
Но ако убийството бе за Груър удобен случай да направи онова, което толкова отчаяно бе искал да направи, беше ли то и щастлив случай? Това тласна мислите му в нова посока, но лицето, очите и гласът му не издадоха нищо.
Бейли каза:
— Изпратен съм тук, сър, за да ви помогна. И ще го направя, доколкото е по силите ми.
Най-после Груър вдигна забравената чаша и погледна към Бейли над ръба й.
— Добре — каза той. — Умолявам ви, нито дума на аврорианина. За каквото и да става въпрос, Аврора може да е замесена. Те живо се заинтересуваха от случая. Настояха например господин Оливо да бъде включен като ваш партньор. Аврора е могъща; трябваше да приемем. Увериха ни, че го правят само защото господин Оливо е работил вече с вас, но е по-вероятно да искат да имат техен надежден човек на мястото на събитията, нали?
Той отпи бавно, без да откъсва очи от Бейли.
Бейли потърка замислено буза с кокалчетата на пръстите си.
— Ако това…
Без да довърши, той скочи от стола и почти се хвърли към другия, преди да си спомни, че това отсреща бе само изображение.
Защото Груър, впил обезумял поглед в чашата, се беше хванал за гърлото, хриптейки: „Гори… гори…“
Чашата падна от ръката му и се разля. С нея падна и Груър, с лице, разкривено от болка.
Един лекар е заставен да говори
Данийл се появи на вратата.
— Какво се е случило, колега Елай…
Но нямаше нужда от обяснения. Гласът му се извиси до силен, отекващ вик:
— Роботи на Ханис Груър! Господарят ви е в беда! Роботи!
Незабавно една метална фигура се появи в трапезарията, а след нея, за минута-две, влязоха около дузина други. Три от тях внимателно отнесоха Груър. Останалите с усърдие се заловиха да оправят безпорядъка и да съберат пръснатите по пода съдове.
— Вие там, роботите! — внезапно се провикна Данийл. — Оставете стъкларията. Организирайте претърсване. Проверете дали няма човек в къщата. Вдигнете под тревога роботите в района. Да се претърси всеки акър от имението. Ако откриете човек, задръжте го. Не го наранявайте — излишен съвет, — но и не го изпускайте. Ако не намерите никого, съобщете ми. Аз ще остана на тази видеокомбинация.
След като роботите се пръснаха, Елайджа промърмори на Данийл:
— Това се казва начало. Отрова, разбира се.
— Да. Поне това е ясно, колега Елайджа. — Данийл седна бавно, сякаш усети слабост в коленете си. Бейли никога не беше го виждал да извършва действие, напомнящо нещо толкова човешко като отмалели колене.
Данийл каза:
— Не е добре за моя механизъм да гледам как страда човек.
