Гладиа, заедно с масата, с цялата й украса и с всичко върху нея, се движеше с него.
Тя се усмихваше окуражаващо.
— Виждате ли? Вашият техник поддържа контакта.
Бейли и Данийл се заизкачваха по някаква неподвижна рампа — Бейли не си спомняше да е минавал оттам. Очевидно имаше множество възможни пътища между всеки две стаи в този невъзможен дом, а той знаеше само няколко от тях: Данийл, разбира се, ги знаеше всичките.
И движейки се през стените, понякога малко под нивото на пода, понякога малко над него, до тях винаги беше Гладиа с нейната маса.
Бейли се спря и промърмори:
— Трябва време, за да свикне човек.
— Свят ли ви се завива? — бързо се обади Гладиа.
— Малко.
— Тогава знаете ли какво. Накарайте техниците да ме замразят на това място. Като се настаните във вашата трапезария и всичко е готово, могат отново да ни свържат.
Данийл каза:
— Аз ще се разпоредя, колега Елайджа.
Когато пристигнаха, масата бе сложена за вечеря, от чиниите с тъмнокафява супа, из която плуваха кубчета месо, се издигаше пара, а в центъра огромна печена патица чакаше да бъде нарязана. Данийл каза нещо на обслужващия робот и приготвените два стола спокойно и сръчно бяха преместени от едната страна на масата.
Като по даден знак, отсрещната стена сякаш се отдръпна, а масата видимо се удължи и на срещуположния край седна Гладиа. Стая със стая и маса с маса се съединиха така съвършено, че ако не бяха различните шарки по стените и пода и различните сервизи на масата, човек лесно би повярвал, че тримата действително вечерят заедно.
— Ето — рече Гладиа със задоволство, — така е по-приятно, нали?
— Наистина — отвърна Бейли.
Той предпазливо опита супата, видя му се много вкусна и започна да яде с охота.
— Научихте ли за инспектор Груър?
В миг тревога помрачи лицето й и тя остави лъжицата си.
— Не е ли ужасно? Бедният Ханис.
— Наричате го с малкото му име. Познавате ли го?
— Познавам почти всички влиятелни хора на Солария. Повечето солариани се познават. Това е естествено.
Естествено е наистина, помисли си Бейли. В края на краищата колко ли бяха? Каза:
— Тогава сигурно познавате доктор Алтим Тул. Той се грижи за Груър.
Гладиа се засмя тихо. Роботът, който й сервираше, наряза месото на филийки, прибави пържени картофчета и резенчета моркови.
— Разбира се, че го познавам. Той ме лекуваше.
— Лекуваше ли ви? Кога?
— Веднага след… след тази неприятност. Исках да кажа, със съпруга ми.
— Той единственият лекар на планетата ли е? — удиви се Бейли.
— О, не. — За момент тя размърда устни, сякаш броеше наум. — Има най-малко десет. Зная и един младеж, който учи медицина. Но доктор Тул е от най-добрите. Той е най-опитният. Горкият доктор Тул.
— Защо горкият?
— Е, разбирате какво искам да кажа. Толкова противно е да бъдеш лекар. Понякога просто се налага да се виждаш с хората и дори да ги докосваш. Но доктор Тул, изглежда, се е примирил с това и посещава пациентите си винаги когато трябва. Лекува ме от дете и е бил винаги толкова любезен и мил, и наистина няма да имам нищо против, ако се наложи да ме види. Последния път например той ме видя.
— Искате да кажете, след смъртта на мъжа ви?
— Да. Можете да си представите как се е чувствувал, когато е зърнал и мен, просната до него.
— Казаха ми, че е разгледал тялото по видеото — рече Бейли.
— Тялото — да. Но след като се уверил, че съм жива и извън опасност, наредил на роботите да поставят възглавница под главата ми, да ми сложат някаква си там инжекция и да ме оставят сама. Долетял с реактивен самолет. Наистина! С реактивен самолет. Пристигнал за по-малко от половин час, прегледал ме и се убедил, че съм добре. Когато дойдох на себе си, бях толкова замаяна, помислих си, че това е само изображението му, разбирате ли, и едва след като ме докосна, разбрах, че е до мен и изпищях. Бедният доктор Тул. Беше ужасно смутен, но знам, че е имал добри намерения.
Бейли кимна.
— Сигурно на Солария няма голяма нужда от лекари.
— Надявам се, че не.
— Знам, че и дума не може да става за заразни болести. А метаболични заболявания? Склероза? Диабет? Неща от този род?
— Случва се, ужасно е неприятно. Лекарите могат да направят живота по-поносим за такива хора, но това е най-малкото.
— О?
— Разбира се. Това означава, че генният анализ е бил несъвършен. Да не мислите, че умишлено позволяваме на разни дефекти като диабета да се развиват. Всеки, у когото се забележат подобни неща, минава през много обстоен повторен анализ. Брачният подбор трябва да се анулира, което е ужасно неприятно за партньора. И това означава никакви… никакви — гласът й се сниши до шепот — деца.
— Никакви деца? — повтори Бейли с нормален глас.
Гладиа се изчерви.
— Човек дори не може да го каже. Каква ужасна дума! Д-деца!
— След време се произнася по-лесно — отвърна сухо Бейли.
— Да, но ако ми стане навик, някой ден ще я кажа пред друг соларианин и просто ще потъна в земята… Както и да е, ако двамата вече имат деца (ето, отново я казах), трябва да ги открият и да ги изследват — всъщност това беше част от работата на Рикейн — и всичко става много объркано.
Толкова за Тул, помисли си Бейли. Некомпетентността на доктора беше естествена последица от развитието на обществото и не криеше нищо подозрително. Нищо непременно подозрително. Зачеркни този човек, помисли си той, но леко.
Наблюдаваше как Гладиа се храни. Движенията й бяха изискани и подчертано деликатни, а апетитът й изглеждаше нормален. (Неговата патица бе чудесна. В едно отношение — храната — лесно можеха да го разглезят на тези външни светове.)
Каза:
— Какво мислите за отравянето, Гладиа?
Тя вдигна поглед.
— Опитвам се да не мисля за това. Напоследък стават толкова ужасни неща. Може да не е бил отровен.
— Отровен е.
— Но не е имало никой там, нали?
— Откъде знаете?
— Не би могло да има. Съпругата му не е при него сега, вече е изпълнил задължението си по отношение на д… знаете какво. Така че не е имало кой да сложи отровата, как може да е бил отровен?
— Но той е бил отровен. Това е факт и трябва да го приемем.
Погледът й помръкна.
— Не допускате ли — каза тя, — че може да го е направил сам?
— Съмнявам се. Защо? И така открито?
— Тогава това е невъзможно, Елайджа. Просто е невъзможно.
Бейли отвърна:
— Напротив, Гладиа. Би могло да стане много лесно. И съм сигурен, че знам как точно.
