Предизвикан е космолит
Гладиа като че затаи дъх за момент. Той излезе през свитите й устни почти като изсвирване. Тя каза:
— Наистина не разбирам как. Знаете ли кой го е направил?
Бейли кимна.
— Този, който е убил съпруга ви.
— Сигурен ли сте?
— А вие не сте ли? Убийството на съпруга ви е първото в историята на Солария. Месец по-късно става второ убийство. Може ли да е съвпадение? Две самостоятелни убийства за един месец в свят, непознаващ престъпността? Освен това втората жертва е разследвала първото престъпление, значи е представлявала огромна опасност за убиеца.
— Добре! — Гладиа се залови с десерта и рече, преглъщайки: — Щом е така, аз съм невинна.
— Как така, Гладиа?
— Ами да, Елайджа. Никога не съм се доближавала до имението на Груър, никога през целия си живот. Значи не бих могла да отровя инспектор Груър. И щом не съм го отровила — то тогава не съм убила и съпруга си.
Но после, тъй като Бейли запази строго мълчание, въодушевлението й като че се изпари, а ъгълчетата на малката й уста се отпуснаха.
— Не мислите ли така, Елайджа?
— Не съм сигурен — отвърна Бейли. — Казах ви, че знам как е бил отровен Груър. Хитро е замислено и всеки на Солария би могъл да го направи независимо дали е бил в имението на Груър, или не; независимо дали изобщо някога е бил в имението на Груър, или не.
Гладиа сви ръце в юмруци.
— Да не искате да кажете, че аз съм го направила?
— Не казвам това.
— Намеквате тогава. — Устните й побледняха от ярост, по високите й скули избиха петна. — Това ли ви накара да поискате видеовръзка с мен? Да ми задавате коварни въпроси? Да ми поставите капан?
— Ей, почакайте…
— Изглеждахте изпълнен със съчувствие. Толкова отзивчив. Ех, вие… Землянино!
Нейният контраалт премина в измъчено стържене на последната дума.
Безупречното лице на Данийл се наклони към Гладиа и той каза:
— Извинете ме, госпожо Делмар, но в ръката си стискате нож и може да се порежете. Моля ви, внимавайте.
Гладиа впери безумен поглед в късия, тъп и несъмнено съвсем безопасен нож, който държеше в ръката си. С поривисто движение тя го вдигна високо.
— Не бихте могли да ме стигнете, Гладиа — обади се Бейли.
Тя се задъха.
— Кой иска да ви стигне? Ах! — Тя потрепера от прекомерно възмущение и изкрещя: — Незабавно прекратете връзката!
Думите бяха отправени към робот извън зрителното им поле и Гладиа заедно със своята част от стаята изчезна, а стената отново изникна на мястото си.
Данийл каза:
— Прав ли съм, като мисля, че сега считате тази жена за виновна?
— Не — отсече Бейли. — Който и да го е направил, той трябва да е притежавал някои качества, които на това бедно момиче му липсват.
— Момиче с характер.
— Какво от това? Повечето хора са такива. Пък и не забравяй, че дълго време живее в голямо напрежение. Ако аз бях изживял подобно нещо и някой се бе нахвърлил върху мен, така както тя си помисли, че се нахвърлям върху нея, щях да направя много повече, вместо да размахвам някакво си смешно ножче.
Данийл рече:
— Не успях да открия начина за отравяне от разстояние, който сте открили вие.
За Бейли беше удоволствие, че можеше да каже:
— Знам, че не си успял. Липсва ти способността да дешифрираш точно такива загадки.
Той го каза категорично, а Данийл прие думите му спокойно и сериозно, както винаги.
— Имам две задачи за тебе, Данийл — рече Бейли.
— Какви са те, колега Елайджа?
— Първо, свържи се с този доктор Тул и разбери какво е било състоянието на госпожа Делмар след убийството на съпруга й. Колко е продължило лечението и тъй нататък.
— Нещо конкретно ли искате да установите?
— Не. Просто се опитвам да събера факти. Това не е лесно тук. Второ, разбери кой ще замести Груър като шеф на Службата за сигурност и се разпореди за видеовръзка с него веднага щом стана сутринта. Колкото до мен — каза той без следа от задоволство, — аз си лягам и се надявам все пак да заспя. — После почти раздразнено: — Мислиш ли, че може да се намери една прилична филмокнига в тази къща?
— Бих ви предложил — отвърна Данийл — да повикате робота, който се грижи за библиотеката.
Бейли изпита само раздразнение при мисълта да се занимава с робота. Би предпочел сам да се порови на воля.
— Не — каза той, — не класика; най-обикновен роман за съвременния живот на Солария. Около половин дузина такива.
Роботът се подчини (би трябвало), но докато манипулираше със съответните механизми, които изваждаха нужните филмокниги от местата им и ги прехвърляха първо до един изходен отвор, а после в ръката на Бейли, нареждаше с почтителен глас за останалите раздели на библиотеката.
Господарят може да хареса някой приключенски роман за времето на първите заселници, предлагаше той, или да погледне нещо из областта на химията, чудесно илюстрирано с движещи се модели на атоми, или фантастика, или пък Галактография. Списъкът беше безкраен.
Бейли мрачно чакаше своята половин дузина, каза: „Тези ще свършат работа“, пресегна се със собствените си ръце (със собствените си ръце) за филмоскопа и си тръгна.
Когато роботът го последва и попита: „Необходима ли ви е помощ за настройването, господарю?“, Бейли се обърна и го сряза:
— Не. Стой си на мястото.
Роботът се поклони и остана.
Легнал в леглото, с обляно в светлина табло, Бейли почти съжаляваше за решението си. Филмоскопът не приличаше на нито един от моделите, които бе използувал, и той се залови с него без всякаква представа как да зареди филма. Но упорито продължи да се занимава с това, докато накрая, след като го разглоби и внимателно разгледа всяка част, успя да направи нещо.
Поне можа да види филма и макар да имаше какво още да се желае по отношение на фокусирането, това бе малка отплата за мига независимост.
В следващия час и половина набързо прегледа четири от шестте филма и остана разочарован.
Беше си създал теория. Най-добрият начин, мислеше си той, човек да вникне в живота и мисленето на соларианите е да прочете романите им. Имаше нужда от такова вникване, ако искаше да проведе едно свястно разследване.
Но ето че трябваше да изостави теориите си. Видя романите им и успя само да разбере, че това бяха хора с абсурдни проблеми, които се държаха глупаво и реагираха по загадъчен начин. Защо трябваше една жена да напусне работата си, научавайки, че детето й се е заловило със същата професия, и да откаже да обясни причините, докато не настъпят нетърпими и абсурдни усложнения? Защо трябваше лекар и художничка да се чувствуват унижени от това, че са били определени един за друг и какво толкова
