— Но защо трябва да си създаваме излишни грижи и да викаме полицията — възпротиви се психологът, — затъмнението на Бета е след минути… този млад човек е готов с удоволствие да даде честната си дума и да остане, без да ни причинява никакви неприятности.
— Нищо подобно няма да направя — отхвърли веднага предложението Култистът. — Имате право да правите с мен каквото пожелаете, но би било честно да ви предупредя, че веднага щом ми се удаде възможност, аз ще довърша онова, за което съм дошъл. Ако разчитате на честната ми дума, по-добре извикайте полиция.
— Ти си решителен човек — усмихна се приятелски Шийрън. — Ами тогава ще ти обясня нещо. Виждаш ли онзи млад мъж до прозореца? Той е силно, яко момче, цар е на юмруците, простоват на всичкото отгоре. Започне ли веднъж затъмнението, няма да има друга работа, освен да те държи под око. А край него ще бъда и аз… доста съм пълен за активен юмручен бой, но все още ме бива да помагам.
— И какво от това? — запита с ледена интонация Латимър.
— Слушай и ще ти кажа. Веднага щом започне затъмнението, Теримън и аз ще те хванем и ще те отведем в малък килер с една врата, на която има огромен катинар, но няма прозорци. Ти ще останеш там по време на цялото затъмнение.
— А после — Латимър си пое ожесточено дъх — няма да има кой да ме освободи. Знам не по-зле от теб какво означава идването на Звездите… знам дори доста по-добре. Като обезумеете всички, няма изгледи да ме освободите. Чака ме задушаване или бавна гладна смърт, нали? Точно това бих могъл да очаквам от група учени. Не ви обещавам нищо. Въпрос на принцип е и няма да го обсъждам повече.
Ътън изглеждаше неспокоен. Помътнелите му очи бяха тревожни:
— Наистина, Шийрън, дали да го…
— Моля те! — психологът нетърпеливо му махна да млъкне. — Не съм си помислял нито за миг, че нещата ще стигнат толкова далеч. Латимър току-що се опита да ни пробута един хитроумен малък блъф, но аз не съм психолог само защото харесвам звученето на тази дума — той се усмихна на Култиста. — Хайде- хайде, не мислиш наистина, че предлагам нещо толкова жестоко като бавна гладна смърт. Драги Латимър, ако те заключа в килера, ти няма да видиш Мрака, няма да видиш Звездите. Не са нужни особени познания за основното верую на Култа, за да проумея, че за теб да бъдеш скрит от Звездите, означава да загубиш безсмъртната си душа. Аз вярвам, че си почтен човек. Ако си съгласен, ще приема честната ти дума да не правиш по-нататъшни опити за проваляне на работата ни.
Една вена пулсираше бясно на слепоочието на Латимър, а той изглеждаше вглъбен в себе си, когато хрипливо изрече:
— Имаш я! — после изведнъж избухна в гняв. — Но се утешавам при мисълта, че всички вие ще бъдете прокълнати за днешните си деяния — той се завъртя на токове и гордо се отправи с широки крачки към високия трикрак стол до вратата.
— Седни до него, Теримън — кимна Шийрън на журналиста. — Хей, Теримън.
Журналистът не помръдваше. Бе силно пребледнял, дори устните му се бяха обезкървили, но все пак прошепна:
— Гледайте! — пръстът, с който сочеше към небето, трепереше, а гласът му бе сух и дрезгав.
Всички спонтанно ахнаха, когато погледите им се насочиха нагоре и за миг застинаха по местата си без да дишат.
Мъничкото късче тъмнина бе може би с големината на нокът, но за хората, приковали очи в него, то имаше силата на Страшния съд. Погледнаха към слънцето само за миг. Последва леко объркване, което продължи по-кратко и от смайването в началото на затъмнението, но веднага отстъпи място на дисциплинираните и бързи действия — всеки един от мъжете се зае с възложената му задача. В решителен момент няма време за емоции. Тези мъже бяха просто учени-изследователи по време на работа. Дори Ътън изчезна нанякъде по своите задължения.
— Първият контакт трябва да е бил преди петнайсет минути — каза прозаично Шийрън. — Малко рано, но почти навреме, като се имат предвид неточните изчисления.
Той се огледа и се приближи на пръсти до Теримън, който продължаваше да гледа през прозореца. Психологът внимателно го отдръпна оттам:
— Ътън е бесен — прошепна Шийрън, — така че стой настрана. Той изпусна първия контакт заради тази разправия с Латимър и ако се изпречиш на пътя му, ще нареди да те изхвърлят през прозореца.
Журналистът кимна набързо и седна. Шийрън се вторачи в него изненадано:
— По дяволите, човече! — възкликна той. — Ти трепериш.
— А? — другият облиза сухите си устни и направи опит да се усмихне. — Не се чувствам много добре, така е.
— Но се владееш, нали? — нещо в погледа на психолога се втвърди.
— Да! — викна Теримън в изблик на негодувание. — Дай ми само възможност, моля те. Наистина не вярвах в тези безсмислици… в подсъзнанието си… до този момент. Дай ми възможност да свикна с мисълта за тях. Ви сте се подготвяли повече от два месеца.
— Тук си прав — отговори замислено Шийрън. — Слушай! Имаш ли семейство — родители, жена, деца?
Теримън поклати глава в знак на отрицание:
— Имаш предвид Скривалището, предполагам. Не, не се безпокой. Имам сестра, но тя е на две хиляди мили оттук. Дори не знам точния й адрес.
— Ами тогава какво ще кажеш за себе си? Разполагаш с достатъчно време, за да стигнеш до там, а те са с един по-малко, откакто ги напуснах. В края на краищата не си необходим тук, би бил чудесно попълнение за тях.
— Смяташ, че умирам от страх, нали? — Теримън го изгледа с досада. — Но разбери, господине, аз съм журналист и съм изпратен тук да направя репортаж. Така и ще направя.
— Разбирам — по лицето на психолога се появи бегла усмивка. — Професионална чест, така ли?
— Можеш и така да го наречеш. Но да знаеш, човече, бих дал дясната си ръка за още една бутилка с онзи огнен сок, дори да е половината от тази, която ти излочи. Ако някой някога е имал нужда от алкохол, то това съм аз.
Теримън замълча. Шийрън го буташе настойчиво:
— Чуваш ли? Слушай!
Младият мъж проследи с поглед движението на брадичката му и видя Култиста. Забравил всичко около себе си, Латимър стоеше с лице към прозореца и в див екстаз напевно си мърмореше нещо.
— Какво приказва? — запита тихо журналистът.
— Цитати от
Гласът на Култиста се извиси от внезапен изблик на страст:
„И стана така, че в онези дни Слънцето, Бета, оставаше в самотно бдение на небето за все по-дълги периоди след всяко завъртане. Докато настъпи време, когато вместо пълно, то правеше половин завъртане. И остана само — смалено и студено да свети над Лагош.
И хората се събираха по площадите и улиците да обсъждат и да се чудят на видяното, щото странен душевен смут ги бе завладял. Умовете им бяха тревожни, речта им — объркана. Щото душите на хората очакваха идването на Звездите.
И в града Тригон, късно по пладне дойде Вендрет 2 и каза на хората от Тригон: «О, грешници! Като презряхте пътищата на праведността, идва часът на разплатата. Кухината вече се приближава, за да погълне Лагош, да. И всичко, що е в нея!»
И още докато той говореше, отвърстието на Кухината от Мрак обхвана края на Бета, така щото за целия Лагош тя се скри от погледите. Силни бяха воплите на хората, когато тя изчезна и голям бе душевният им страх, дето ги обзе.
И стана тъй — Мракът на Кухината падна върху Лагош и нямаше никаква светлина по цялата повърхност на Лагош. Хората бяха съвсем като ослепели, щото никой не можеше да види съседа си, макар да усещаше дъха му върху лицето си.
И в тази тъма се появиха Звездите, безбройни и с такава смайваща красота, щото дори листата на
