— Искате да го накарате насила да лъже, така ли?
— Но не го ли чухте, Ланинг? Той започна да си признава и млъкна. Махнете се! Искам от него само едно — да каже истината!
— Аз ще го питам! — Ланинг се обърна към робота. — Няма нищо, Ерби, успокой се. Аз подал ли съм оставка?
Ерби го гледаше мълчаливо и Ланинг повтори настойчиво:
— Подал ли съм оставка?
Едва забележимо роботът поклати отрицателно глава. Чакаха още известно време, но друг отговор не се получи.
Двамата се изгледаха един друг. Враждебността в погледите им беше почти осезаема.
— По дяволите! — изруга Богърт. — Онемя ли тоя робот? Не можеш ли да говориш, чудовище?
— Мога — отговори с готовност роботът.
— Тогава отговори ми на въпроса! Ти каза ли ми, че Ланинг е подал оставка? Подал ли е оставка или не?
Отново мълчание. После от другия край на стаята се разнесе смехът на Сюзън Келвин — рязък, почти истеричен.
Двамата математици подскочиха. Богърт присви очи.
— А, вие тук ли сте? Какво е толкова смешно?
— Нищо — гласът й звучеше съвсем естествено. — Но излиза, че не само аз съм се хванала. Тримата най-големи специалисти по роботика в света да попаднат в такава елементарна клопка. И това ако не е ирония на съдбата! — Тя прокара бледата си ръка по челото и добави тихо: — Но никак не е смешно.
Този път двамата математици се спогледаха в недоумение.
— За каква клопка говорите? — попита студено Ланинг. — Да не би Ерби да не е в ред?
— Не — каза тя, приближавайки се бавно към тях, — всичко е в ред при него, но при нас не е. — Тя се извърна внезапно и изкрещя на робота: — Махай се! Забий се в другия край на стаята и не се мяркай повече пред очите ми!
Ерби се сви пред яростния й поглед и затропоти към другия край.
— Какво значи това, доктор Келвин? — попита враждебно Ланинг.
Тя се обърна към тях и заговори саркастично:
— Вие, разбира се, знаете Първия закон на роботиката.
Двамата кимнаха едновременно.
— Естествено — каза раздразнено Богърт. — Роботът не може да причини вреда на човека или с бездействието си да допусне на човека да бъде причинена вреда.
— Колко изящно казано — продължи насмешливо Келвин. — А каква вреда?
— Как… всякаква.
— Именно! Всякаква! Какво ще кажете за наранените чувства? За разколебаната увереност в себе си? За рухналите надежди? Това не е ли вреда?
Ланинг свъси чело.
— Че какво знае един робот за… — и той остана с отворена уста.
— Разбрахте ли сега? Този робот чете мисли. Допускате ли, че той не знае какво значи да нараниш душевно някого? Мислите ли, че ако му зададете някакъв въпрос, той няма да отговори точно така, както на вас ви се иска? Защото всеки друг отговор ще ви причини болка. И Ерби знае това.
— Велики боже! — измърмори Богърт.
Робопсихоложката го погледна подигравателно.
— Предполагам, че вие сте го попитали дали Ланинг е подал оставка. Искало ви се е да е така и Ерби ви е отговорил именно така.
— И сигурно затова не отговори нищо преди малко — каза Ланинг с мъртъв глас. — Както и да отговореше, би засегнал един от нас.
Настъпи кратко мълчание. Мъжете гледаха замислено робота, който се беше свил на креслото до библиотеката, подпрял глава с ръка.
Сюзън Келвин не откъсваше поглед от пода.
— Да, той знаеше всичко това. Този… този дявол знае всичко, знае дори какво не е било в ред при сглобяването му.
Погледът й беше мрачен и замислен.
— Тука грешите, доктор Келвин. Той не знае това. Аз го питах.
— Не си ли обяснявате отговора му? — възкликна Келвин. — На вас просто не ви се е искало той да ви подскаже решението. Ако една машина би успяла там, където вие сте се провалили, това би ви засегнало. А вие питахте ли го? — обърна се тя към Богърт.
— М-м-мда, в известен смисъл — Богърт се покашля и почервеня. — Той отговори, че не е силен по математика.
Ланинг се засмя тихичко, а Сюзън Келвин се усмихна язвително. После каза:
— Сега аз ще го питам. Мен няма да ме заболи от това, че той ще реши задачата.
Тя извика със студен заповеднически глас:
— Ела тука!
Ерби стана и се приближи нерешително.
— Ти знаеш, предполагам, в кой именно момент от монтажа се е появил някакъв страничен фактор или е бил пропуснат някой от необходимите.
— Да — отвърна Ерби едва чуто.
— Чакайте — извика ядосан Богърт. — Това не е непременно истината. На вас просто ви се иска да чуете тъкмо такъв отговор.
— Не ставайте глупак — отвърна Келвин. — Щом може да чете мисли, той положително е не по-лош математик от вас и Ланинг, взети заедно. Не му пречете!
Математикът млъкна, а Келвин продължи:
— Хайде, Ерби, говори! Ние чакаме — и тихичко към двамата: — Пригответе си моливи и хартия, господа.
Но Ерби мълчеше. Гласът на робопсихоложката прозвуча победоносно, когато попита:
— Защо не отговаряш, Ерби?
Роботът изтърси най-неочаквано:
— Не мога. Знаете, че не мога. Доктор Богърт и доктор Ланинг не искат да отговоря.
— Те искат да знаят решението.
— Но не от мен.
Ланинг произнесе бавно и отчетливо:
— Не прави глупости, Ерби! Ние искаме, наистина искаме да ни го кажеш.
Богърт потвърди това с глава. В гласа на Ерби звъннаха отчаяни вопли:
— Защо говорите така? Нима не разбирате, че аз провиквам не до повърхността на вашия мозък, а много по-дълбоко. И там, дълбоко в себе си, вие не искате да ви кажа решението. Аз съм машина, на която придава подобие на живот само взаимодействието между позитроните в моя мозък, създаден от човека. Не може да не ви заболи, ако се окажете по-слаби от мене. Това е залегнало дълбоко в мозъка ви и е невъзможно да бъде заличено. Затова не мога да ви дам решението.
— Тогава ние ще излезем — каза доктор Ланинг. — А ти кажи на Келвин.
— Каква е разликата? — възкликна Ерби. — Нали ще знаете, че отговорът излиза от мен?
— Но ти разбираш, Ерби — намеси се Келвин, — че въпреки всичко доктор Ланинг и доктор Богърт искат да намерят решението на задачата.
— Само че сами — упорствуваше Ерби.
— Но то им е нужно, а това, че ти знаеш решението и не им го казваш, им причинява болка. Нали разбираш?
— Да! Да!
— А ако им го кажеш, това също ще им причини болка.
— Да! Да!
