стойте настрани. Пропусна началото заради бъркотията около Латимър и ако му се мотаете в краката, ще нареди да ви хвърлят през прозореца.
Теръмън леко кимна и седна. Ширин учудено го изгледа.
— За бога, човече, та вие треперите! — възкликна той.
— Ами… — Теръмън облиза напуканите си устни и направи опит да се усмихне. — Вярно, че не се чувствувам много добре.
Погледът на психолога стана по-суров.
— Да не би да губите самообладание?
— Не! — извика Теръмън, пламнал от възмущение. — Оставете ме на мира, чувате ли? Въобще не вярвах на всичките приказки, които чух долу. Едва сега осъзнах какво става. Оставете ме да свикна с тази мисъл. Вие сте се подготвяли повече от два месеца!
— Имате право, така е — съгласи се замислено Ширин.
— Смятате, че съм загубил ума и дума от страх, а? Е, господине, набийте си това в главата: аз съм журналист, поръчали са ми да напиша материал и аз възнамерявам да го напиша.
На устните на психолога се появи лека усмивка.
— Разбирам. Професионално достойнство значи.
— И така може да се нарече. Човече, готов съм да се лиша от дясната си ръка за още една бутилка от онова прекрасно питие, дори ако е наполовината на онази, която вие обърнахте. Едва ли има някой, който да е изпитвал по-голяма нужда от една глътка, отколкото изпитвам аз сега.
И Теръмън притихна. Ширин силно го разтърси.
— Чувате ли? Слушайте!
Теръмън проследи накъде сочеше погледът на психолога и втренчи очи във фанатика, който не забелязваше нищо наоколо, а се беше обърнал към прозореца и на лицето му имаше изписано неистово въодушевление. Нареждаше си тихичко и напевно.
— Какво казва? — прошепна журналистът.
— Декламира „Книгата на откровенията“, глава пета — отвърна Ширин. После добави бързо: — Мълчете и слушайте, има защо.
Гласът на фанатика изведнъж се бе издигнал и звучеше пламенно:
„Така се случило, че в тези дни слънцето Бета самотно бдяло в небесата и оставало там все по-дълго време, докато се извършвали завъртанията, и най-после дошъл мигът да се извърши завъртане до половината и тогава Бета, сама, сгърчена и студена, изпратила светлината си към Лагаш.
И в град Тригън, точно по пладне, Вендрът 2 пристъпил напред и рекъл на тригънци: «Покайте се, грешници! Макар да се присмивате на праведните пътища, времето за разплата ще дойде. Ето сега Мрака се приближава, за да погълне Лагаш, да, ще го погълне заедно с всичко в него.»
И още докато говорел, зъбите на Пустотата на мрака захапали крайчеца на Бета, така че той се скрил от очите на цял Лагаш. Изчезнал, а хората надали викове и силен страх се вселил в душите им.
И станало така, че Пустотата на мрака връхлетяла Лагаш и никъде по целия Лагаш нямало светлина. Човеците били като слепи и никой не можел да види дори съседа си, макар да усещал дъха му върху лицето си.
И в черния мрак се появили Звездите — безчетни били те и зазвучала небесна музика с такава чудна красота, че дори листата на дърветата се превърнали в езици, които викали от почуда.
И в същия миг душите на хората напуснали телата им, а изоставените тела се обърнали на зверове; да, станали съвсем като диви твари и с рев и вой плъзнали по тъмните улици на лагашките градове.
И тогава от Звездите се спуснал Небесния огън, и там, където докоснал Лагаш, градовете пламнали и се превърнали на пепел, така че от човека и от делата му не останало нищо.
И тогава…“
В гласа на Латимър се забеляза дълбока промяна. Не беше отместил очи, но по някакъв начин бе усетил колко вглъбено следяха думите му другите двама. С лекота, без да спре, за да си поеме дъх, тембърът на гласа му смени регистъра си и речта му стана по-плавна.
Теръмън не беше подготвен и се стресна. Думите продължаваха да звучат познато, но произношението бе малко по-различно, ударението се местеше едва забележимо. Само толкова и въпреки това говорът на Латимър стана съвсем неразбираем.
Ширин стеснително се усмихна.
— Премина на езика, използуван в някои от старите цикли — обясни той. — Може би на традиционния език от втория цикъл. Нали знаете, че „Книгата на откровението“ е била написана първоначално на този език.
— Няма значение, и толкова ми стига. — Теръмън отмести стола си и приглади назад косата си с ръце, които вече не трепереха. — Чувствувам се много по-добре.
— Наистина ли? — Ширин изглеждаше леко озадачен.
— Така ми се струва. Преди малко доста се бях паникьосал. След като слушах да ми говорите за вашата гравитация, началото на затъмнението едва не ме довърши. Но това… — и Теръмън презрително посочи с палец русобрадия фанатик — това са неща, които ми разказваше бавачката ми. През целия си живот съм им се смял. И сега няма да се оставя да ме изплашат. — Журналистът пое дълбоко въздух и добави с някакво трескаво оживление: — Но ако искам да запазя доброто разположение на духа си, ще трябва да се преместя с гръб към прозореца.
Той старателно извъртя стола си, погледна през рамо, като направи гримаса на неодобрение, и каза:
— Хрумна ми, че трябва да се е създал доста сериозен имунитет срещу звездната лудост.
Психологът не му отговори веднага. Бета вече излизаше от зенита си и квадратът кървавочервена светлина с очертанията на прозореца върху пода се бе преместил в скута му. Ширин замислено гледаше мътния цвят, след което се наведе и с присвити очи се взря в слънцето.
Назъбеното място се бе уголемило и чернотата вече заемаше една трета от Бета. Ширин потръпна и когато се изправи, по бузите му нямаше толкова руменина, колкото преди. С усмивка, която бе почти извинителна, той също извъртя стола си и каза:
— В град Capo сигурно има поне два милиона души, които сега се опитват да се присъединят към Култа. Това е страхотно възраждане. — И после добави иронично: — В течение на час Култа ще процъфти безпрецедентно. Вярвам, че ще го възхваляват до небесата. Не чух какво казахте?
— Нищо. Просто се питам как фанатиците са успели да предават „Книгата на откровенията“ от цикъл на цикъл и как поначало е била написана на Лагаш. Трябва да се е създал някакъв вид имунитет, защото, ако всички са се побърквали, кой е останал жив, за да напише тази книга?
— Естествено първоначално книгата се е основавала върху свидетелствата на хора, които най-малко са можели да служат за исторически сведения. Това са били деца и слабоумни. След това вероятно през всеки следващ цикъл са я издавали отново.
— Значи смятате — прекъсна го Теръмън, — че те са предавали книгата от цикъл на цикъл така, както ние възнамеряваме да предадем тайната на гравитацията?
— Възможно е, но няма значение точно какъв метод е бил използуван. Направили са го някак. Това, което исках да подчертая, е, че книгата няма как да не представлява пълна бърканица, макар че се основава на факти. Да вземам например експеримента с дупките в покрива, направен от Фаро и Имът. Нали разбрахте, че се е провалил?
— Да.
— А знаете ли защо се е прова…
Ширин спря и уплашено се надигна. Към него идеше Атън, а на лицето му бе изписан ужас:
— Какво е станало? — попита Ширин.
Атън го дръпна настрани и Ширин усети, че пръстите, които го стискаха за лакътя, трепереха.
— Говори по-тихо! — Гласът на Атън звучеше слабо и измъчено. — Току-що получих по специалната връзка сведения от Скривалището.
Ширин се разтревожи.
