рамка. И същевременно да го интерпретира като видение, звук и докосване. Между другото, възприемахте ли и аромати? Понякога ми се струва, че долавям слаб мирис. Предполагам, че при кучетата възприятието ще е предимно обонятелно. Някой ден бих желал да опитам с животни. От друга страна, ако го игнорирате, ако не му се съпротивявате, то постепенно изчезва. Точно така постъпвам, когато искам да наблюдавам ефекта върху присъстващите, и не е никак трудно.
Джилбрет сложи жилестата си ръка върху прибора и нежно погали копчетата.
— Понякога си мисля, че ако някой успее да изследва докрай този феномен, ще може да композира цели симфонии в напълно нова среда и да твори неща, които не могат да бъдат постигани нито със звук, нито с образ. Аз самият не притежавам подобна дарба. Страхувам се.
— Искам да ви попитам нещо — каза Байрън.
— На ваше разположение съм.
— Защо не поставите своите научни способности в служба на прогреса, вместо да…
— Да ги използвам за никому ненужни играчки? Не зная. А може би не са съвсем ненужни. Знаете ли, че тези неща са забранени от закона?
— Кое по-точно?
— Видеосонорът. Също и шпионските устройства. Ако тиранийците научат с какво се занимавам, чака ме смъртна присъда.
— Ами, шегувате се.
— Ни най-малко. Личи си, че сте израснал в кравеферма. Вие, младите, нямате ни най-малка представа какъв беше животът на времето. — Внезапно склони глава и го погледна с присвити очи. — Как се отнасяте към господството на тиранийците? Говорете свободно. Ще ви призная честно, че аз съм техен противник. Трябва да знаете, че и баща ви беше такъв.
— Аз също — кимна Байрън.
— Защо?
— Те са нашественици, хора от друг свят. Какво право имат да управляват Нефелос или Родиа?
— Винаги ли сте мислел така?
Байрън не отговори.
Джилбрет подсмръкна.
— С други думи, решихте че са нашественици и чужденци едва след като екзекутираха баща ви, което беше тяхно право. О, чакайте, не бързайте. Помислете разумно. Повярвайте ми, аз съм на ваша страна. Но помислете! Вашият баща беше Фермер. Какви права имат неговите пастири? Ако някой от тях открадне добитък за себе си или за да го продаде, какво ще бъде наказанието? Ако е замислял да убие баща ви по каквато и да било причина, какво го чака? Екзекуция, без съмнение. И какво право има баща ви да наказва други човешки същества? Той е техният тираниец. Във вашите очи и в моите баща ви е патриот. Но в очите на тиранийците той е изменник и затова го премахнаха. Можете ли да отречете правото на самозащита? На времето и нашият род — на Хинриадите — пролял немалко кръв. Четете историята, млади човече. Властта винаги се е опирала на кръвопролитието и това е естеството на нещата. Затова най-добре намерете друга причина, за да мразите тиранийците. Не мислете, че проблемите могат да се решат, като заместите едни управници с други, че подобна замяна ще донесе и свободата.
Байрън блъсна с юмрук по разтворената си длан.
— Нямам нищо против вашата материалистична философия. Звучи успокояващо за единак като вас. Но какво щяхте да говорите, ако бяха екзекутирали вашия баща?
— Нима не знаехте? Моят баща беше Управител преди Хинрик и бе убит. Не веднага, а постепенно. Първо сломиха духа му, както постъпват сега с Хинрик. Не искаха аз да стана Управител, когато умря баща ми, защото бях непредсказуем в действията си. Хинрик беше строен, представителен и най-вече — мекушав. Но очевидно недостатъчно мекушав. Тормозеха го непрестанно, смачкаха го и го превърнаха в послушна марионетка, която не смее да направи и една крачка без тяхно разрешение. Вече се срещнахте с него. Характерът му се променя с дни. Непрестанно живее в страх, който е станал болестно състояние. Но не по тази причина — поради всички тези причини — бих искал да се боря срещу господството на Тирани.
— Така ли? — учуди се Байрън. — Нима сте открили някоя нова причина?
— По-скоро възможно най-старата. Тиранийците потъпкват правото на двадесет милиарда жители на галактиката да допринасят за прогреса на човешката раса. Бил сте в училище. Познавате принципите на икономическия цикъл. След заселването на някоя нова планета — Джилбрет започна да брои на пръсти — първо стои въпросът със самоизхранването на населението. В началния стадий този свят е аграрен, развива земеделие или скотовъдство. Ако има минни залежи, започва износ на полезни изкопаеми, срещу които се внасят хранителни продукти, машини или луксозни стоки. Това е втората стъпка. По-късно, с нарастване на населението, се увеличава и външното инвестиране, което дава възможност за развитие на индустриална цивилизация, а това е третата стъпка. С течение на времето планетата се механизира, внася храни, изнася машини и започва на свой ред да инвестира в развитието на по-изостанали светове и така нататък. Четвъртата стъпка.
И винаги механизираните светове са най-гъсто заселени, най-могъщи във военно отношение — защото войната е една от функциите на машините — и като правило са заобиколени от пояс зависими от тях аграрни светове.
Но какво се е случило с нас? Намирали сме се на третото стъпало, имали сме развита индустрия. А сега? Прогресът ни е спрян, преустановен, дори обърнат назад. Защото пречел на тиранийския контрол върху нашите индустриални потребности. Подобно отношение от тяхна страна е най-малкото късогледо, защото с течение на времето икономиката ни ще престане да дава плодове, а населението ще започне да гладува. Но междувременно те обират каймака. Освен това ако продължим да се развиваме индустриално, ще можем да създаваме и оръжия. Това е допълнителна причина, за да спуснат бариерата пред индустриализацията и да забранят научните ни изследвания. Нищо чудно хората да свикнат с тези условия на живот и да се задоволят с тях. Ето например вие се учудихте, когато ви казах, че мога да бъда екзекутиран заради изобретяването на видеосонора. Разбира се, някой ден ние ще се отървем от игото на Тирани. Това е неизбежно. Те не могат да управляват вечно. Никой не би могъл. С времето нашите господари ще затлъстеят и ще станат мързеливи. Ще се смесят с нас и ще изгубят родовите си традиции. Ще се корумпират. Но дотогава ще изминат векове, защото историята не бърза. И когато отмине този период, ние все още ще сме земеделски свят, без промишлено или научно наследство, докато нашите съседи — тези, които не са били под властта на Тирани, ще са силни и урбанизирани. И така кралствата ще си останат полуколониален регион завинаги. Никога няма да настигнат другите, нашият народ ще бъде само зрител в грандиозното представление на човешкия напредък.
— Това, което казвате, звучи познато — рече Байрън.
— Естествено, ако сте завършили образованието си на Земята. Тя заема особено положение в социалното ни развитие.
— Наистина ли?
— Помислете! Обитаемата част на галактиката непрекъснато се разширява от откриването на междузвездните пътешествия насам. В непрестанен растеж е и нашето общество и следователно можем да го определим като все още незряло. Няма съмнение, че човечеството е достигнало зрелост само на едно място и в един определен момент от времето и това е било на Земята, точно преди катастрофата. Само там е имало общество, което, макар и временно, е нямало възможност да се разраства териториално и следователно се е изправило пред проблеми като пренаселеност, изчерпване на енергийните ресурси и така нататък — проблеми, които все още не тревожат нито един, дори най-далечен пристан на човечеството в галактиката.
С други думи, земляните са били принудени да изучават задълбочено социалните науки. Жалко, че сме изгубили голяма част от тези познания. Сещам се за нещо интересно. Когато Хинрик беше съвсем млад, той беше голям привърженик на примитивизма. Разполагаше с цяла библиотека със земни издания, която нямаше равна на себе си в познатата галактика. Но след като стана Управител, сбирката му се разпиля, както и всичко останало. Все пак успях да наследя една част от нея. Малкото литературни произведения, с които се сдобих, буквално ме омагьосаха. Те притежават неповторим вътрешнопознавателен привкус, толкова различен от традициите на нашата екстравертна галактическа цивилизация. Наистина много забавно.
