повикани?
— Заради кораба ни? — каза майорът.
— Точно така. За тях тиранийският кораб би изглеждал най-подходящото средство. В противен случай трябваше да избират сред фрегатите. Фаръл е завършил образованието си на Земята и, уверен съм, би могъл да управлява космически кораб.
— Ето един важен въпрос. Защо позволяваме на благородниците да пращат синовете си да се учат по света? За какво му е на някого, който ще се занимава с търговия, да владее управлението на космически кораб? Така сами помагаме на враговете си.
— Няма значение — махна с ръка Аратап. — Важното е, че Фаръл е завършил образованието си на Земята и че трябва да се съобразяваме с този факт, без да се безпокоим излишно. Уверен съм, че целта им е нашият крайцер.
— Не мога да го повярвам.
— Нали разполагате с ръчен комуникатор? Свържете се с кораба, ако можете.
Майорът направи няколко безуспешни опита.
— Опитайте с Контролната кула — посъветва го Аратап.
Майорът се свърза с кулата и в отговор на запитването се чу развълнуван глас:
— Но, ваше превъзходителство, трябва да има някаква грешка! Нали излетяхте преди десет минути?
— Виждате ли? — усмихна се Аратап. — Достатъчно е да прозреш схемата и всеки детайл си застава на мястото. Разбирате ли сега какво следва?
Майорът кимна. После се плесна с длан по бедрото и се разсмя.
— Ами да! — възкликна той.
— Добре — рече Аратап. — Те обаче нямат представа, че са обречени. Да бяха избрали дори най- немощната фрегата на космодрума, щяха да ни се изплъзнат, а аз щях да съм — как беше изразът? — хванат по бели гащи. А сега нищо не може да ги спаси. И когато ми паднат отново в ръцете, тогава ще разкрия и целия конспиративен замисъл.
Той въздъхна облекчено и затвори уморено очи.
— Е, имахме късмет и сега няма закъде да бързаме. Свържете се с главната база и им кажете да изпратят друг кораб за нас.
ГЛАВА Х
Може би!
Подготовката по космонавтика, която Байрън Фаръл беше преминал на Земята, бе предимно теоретична. Тя се състоеше от няколко лекционни курса по космическо инженерство и макар да бе изгубил половин семестър в изучаване на хиператомния двигател, това почти не бе разширило познанията му за управление на кораба в открития Космос. Най-добрите и най-опитните пилоти бяха усъвършенствали уменията си в Космоса, а не в лекционните зали.
Все пак съумя да вдигне крайцера без инциденти, макар това да се дължеше по-скоро на късмет, отколкото на умение. Управлението на „Безжалостни“ бе далеч по-леко, отколкото очакваше. Байрън беше управлявал няколко кораба в пространството около Земята, но те бяха остарели и износени от употреба модели, поддържани главно за обучение. Имаха крехки корпуси, отлепяха се с неохота от Земята и се издигаха мъчително бавно по спирала нагоре към Космоса.
За разлика от тях „Безжалостни“ се бе издигнал без никакво видимо усилие, понасяйки се нагоре в атмосферата така стремително, че Байрън изпадна от креслото и замалко да си изкълчи рамото. Артемизия и Джилбрет бяха проявили далеч по-голяма предвидливост и се бяха завързали с предпазните колани. Тираниецът, когото бяха пленили на борда, лежеше завързан в ъгъла и нашепваше нещо с монотонен глас.
Байрън се изправи неуверено, срита тираниеца да мълчи, сетне сграбчи перилата на стената и като напрягаше мишци да преодолее ускорението, се върна в креслото си. Предните двигатели се задействаха закратко и скоростта на крайцера намаля до далеч по-поносими размери.
Вече бяха достигнали горните слоеве на родианската атмосфера. Небето беше тъмновиолетово, а корпусът бе така загрят от триенето с въздуха, че горещината се усещаше дори вътре.
Изгубиха няколко часа, докато изведат крайцера в орбита около планетата. Байрън направи безуспешен опит да изчисли скоростта, необходима да се откъснат от гравитационното поле на Родиа. Отказа се и реши да вместо това да експериментира, като променяше тягата на предните и задните двигатели и следеше непрестанно масаметъра, показващ отстоянието им от повърхността на планетата чрез измерване на интензивността на гравитационното поле. За щастие уредът беше настроен за масата и радиуса на Родиа. Байрън едва ли щеше да е в състояние да извърши подобна калибрация, без да изгуби безценно време.
Най-сетне масаметърът се успокои и в продължение на близо два часа не показа никакви значителни промени. Байрън си позволи кратка почивка, а останалите побързаха да разкопчеят коланите.
— Доста грубичко пипате, лорд Фермер — отбеляза Артемизия.
— По-важното е, че летим, милейди — отвърна Байрън. — Ако смятате, че можете да се справите по- добре — заповядайте. Само позволете преди това да напусна кораба.
— Стига, стига, стига — намеси се Джилбрет. — Корабът е твърде тесен за подобни дребнавости, а понеже и без туй ще трябва да живеем в постоянна физическа близост, предлагам да забравим всичките тези „лордове“ и „милейди“, които само излишно усложняват общуването ни. Аз съм Джилбрет, ти си Байрън, а тя — Артемизия. Съветвам ви да запомните тези форми на обръщение или предложете други. Що се отнася до пилотирането на кораба, защо да не се възползваме от услугите на нашия тиранийски приятел?
Тираниецът го погледна учудено, а Байрън поклати глава:
— Не. Не можем да му се доверим. След още малко тренировки ще се справям значително по-добре. Надявам се, че няма ранени?
Рамото все още го болеше от падането и това го правеше раздразнителен.
— Добре — рече Джилбрет. — Какво да правим с него?
— Не бих могъл да го убия хладнокръвно — заяви Байрън. — И не виждам с какво това ще ни помогне. Само ще разгневим допълнително тиранийците. Да убиеш член на господарската раса е наистина непростимо престъпление.
— А какви други възможности имаме?
— Можем да се приземим.
— Добре. Но къде?
— На Родиа.
— Какво?
— Това е единственото място, където няма да ни търсят. Освен това ще бъдем там съвсем скоро.
— Защо?
— Вижте, Комисарят е използвал този крайцер да се придвижва около планетата. Корабът не е зареден с провизии за продължително космическо пътешествие. Преди да се отправим на път, ще трябва да натоварим на кораба припаси и енергия.
Артемизия кимаше при всяка негова дума.
— Точно така. Чудесна идея! Аз самата никога не бих се досетила. Много хитро, Байрън.
Той се поклони иронично, но почувства как го залива приятна топлина. За пръв път го наричаше на малко име. Стига да искаше, девойката можеше да е много приятна.
— Но незабавно ще засекат местонахождението ни по радиото — възрази Джилбрет.
— Не мисля — рече Байрън. — Първо, на Родиа има доста пустинни места. Не е необходимо да се спускаме близо до селище или тиранийски гарнизон. Освен това може би Аратап не изпитва чак толкова голямо желание да докладва незабавно за инцидента на своите началници… Ей, войнико, каква според теб ще е съдбата на онзи, който не е попречил да бъде отвлечен корабът на Комисаря?
Пленникът не отговори, но устните му побеляха.
Байрън наистина не би желал да е на негово място. Всъщност войникът нямаше никаква вина. А и защо да очаква неприятности от подобни високопоставени посетители, каквито бяха членовете на кралското
