— Не им го казах. Нямах тази възможност. Не бях там достатъчно дълго. Искам да кажа, в съзнание. Нямам представа обаче какво са научили, докато съм бил в безсъзнание.
Байрън извърна поглед към видеопанела. Ако се съдеше по неподвижното изображение, корабът сякаш беше застинал в пространството. Ала всъщност „Безжалостни“ летеше със скорост десет хиляди мили в час, макар тя да бе доста малка в сравнение с огромните разстояния в Космоса. Звездите бяха отчетливи, ярки, неподвижни. Имаше нещо хипнотизиращо в тази картина.
— В такъв случай накъде сме се отправили сега? — запита Байрън. — Доколкото разбрах, все още не знаеш къде се намира бунтовническият свят.
— Не зная. Но имам представа кой би могъл да знае. Почти съм сигурен — добави с плам Джилбрет.
— Кой?
— Монархът на Лингейн.
— Лингейн? — Байрън се намръщи. Името му беше познато, но не помнеше кога и при какви обстоятелства го бе чувал. — И защо точно той?
— Лингейн беше последното кралство, което тиранийците завладяха. Жителите на планетата все още не са се примирили напълно със съдбата си. Логично ли ти се струва?
— До известна степен.
— Ако искаш друга причина, тя е свързана с баща ти.
— С моя баща? — За миг Байрън забрави, че баща му е мъртъв. Видя го в мислите си, изправен в цял ръст, едър и кипящ от жизненост, ала след това си спомни за участта чу и нещо вътре в него се скъса. — Каква връзка има баща ми с всичко това?
— Беше на посещение в двора преди шест месеца. Подразбрах оттук-оттам какво иска. Дори успях да подслушам някои от разговорите му с братовчеда Хинрик.
— О, чичо! — въздъхна уморено Артемизия.
— Какво, скъпа?
— Нямал си никакво право да подслушваш личните разговори на татко.
Джилбрет вдигна рамене.
— Разбира се, че нямах, но ми беше забавно, а и се оказа полезно.
— Не, почакай — прекъсна го Байрън. — Каза, че преди шест месеца баща ми посетил Родиа? — Той почувства, че го завладява вълнение.
— Да.
— Разкажи ми! Имал ли е достъп до колекцията от примитивизми, с която е известен Управителят? Спомена веднъж, че той имал голяма библиотека с документи, свързани със Земята.
— Склонен съм да вярвам, че е имал достъп. Сбирката е доста известна и обикновено се показва на всички почетни гости, ако проявят интерес. Повечето не проявяват, но баща ти беше изключение. Да, спомням си, че прекара почти цял ден в библиотеката.
Байрън се сети, че преди около половин година баща му бе поискал за пръв път помощ от него.
— Предполагам — рече той, — че ти самият познаваш добре библиотеката.
— Разбира се.
— Да си попадал на сведение, че на Земята съществува таен документ с огромно военно значение?
Джилбрет го погледна неразбиращо.
— Научих, че такъв документ, датиращ от последните векове на праисторическата Земя, наистина е съществувал. Мога само да добавя, че баща ми го смяташе за най-ценната информация в цялата галактика, а също и най-опасната. Заръча ми да го открия, но се наложи да напусна Земята по-рано от предвиденото, а и… — тук гласът му потрепери — …междувременно той загина.
Джилбрет продължаваше да го гледа със застинало изражение.
— Нямам представа за какво говориш.
— Странно. Баща ми спомена за пръв път преди шест месеца за този документ. Най-вероятно е научил за него от библиотеката в Родиа. Щом я познаваш толкова добре, какво според теб е могъл да открие в нея?
В отговор Джилбрет само поклати глава.
— Добре, продължавай разказа си — въздъхна Байрън.
— Твоят баща и братовчед ми разговаряха именно за Монарха на Лингейн. Въпреки че баща ти се стараеше да говори със заобикалки, стана ми ясно, че Монархът е най-вероятният водач на тази конспиративна организация. Малко след това пристигна посланическа мисия от Лингейн, предвождана от самия Монарх. И аз… аз му разказах за бунтовническия свят.
— Преди малко каза, че не си споменавал на никого — упрекна го Байрън.
— С изключение на Монарха. Трябваше да узная истината.
— И какво ти отвърна той?
— На практика нищо. Държеше се крайно предпазливо. А нима би могъл да ми се довери? Ами ако работех за тиранийците? Откъде би могъл да знае? И все пак той не захлопна напълно вратата пред мен. И това е единствената ни надежда.
— Така ли? — вдигна вежди Байрън. — Ами тогава да вървим на Лингейн. Предполагам, че няма съществена разлика.
Беше потиснат, след като Джилбрет спомена баща му и в този момент всичко му беше безразлично.
Нека да бъде Лингейн! Решението изглеждаше толкова лесно. Но как да насочат кораба към мъничката точица, която се намира на тридесет и пет светлинни години от тях? Двеста трилиона мили. Две с четиринадесет нули отзад. При скорост от десет хиляди мили в час (каквато поддържаше „Безжалостни“) щяха да са им необходими два милиона години, за да стигнат дотам.
Обхванат от отчаяние, Байрън прелистваше бавно „Стандартен галактически алманах“. Тук бяха описани десетки хиляди звезди с точните им координати. Имаше стотици страници с координати, за които се използваха гръцките букви ро, тета и фи.
Ро представляваше разстоянието от галактическия център в парсеци, тета беше ъгловото отклонение от стандартната галактическа осова линия — тоест линията, свързваща галактическия център със Слънцето на планетата Земя, а фи обозначаваше ъгловото отклонение от осовата линия в равнината, перпендикулярна на галактическата, като последните две стойности бяха представени в радиани. Благодарение на тези три букви всяка звезда в Космоса можеше да бъде локализирана с абсолютна точност.
Разбира се, на строго определена дата. Защото в добавка към звездната позиция по време на стандартния ден, за който бяха извършени тези изчисления, трябваше още да се знаят посоката и скоростта на движение на звездата. Тази малка корекция беше абсолютно необходима. Милион мили са нищо, сравнени със звездните разстояния, но за корабите са дълъг път.
Освен това значение имаше и позицията на кораба. Разстоянието до Родиа например можеше да се определи и по стойностите на корабния масаметър, или по-точно — разстоянието до родианското слънце, тъй като неговото гравитационно поле надхвърляше по сила гравитационните полета на отделните планети. Далеч по-трудно щеше да е, ако трябваше да определят посоката, в която летят спрямо галактическата осова линия. Първо Байрън трябваше да набележи две други звезди. Знаейки тяхното местонахождение и положението на родианското слънце, той би могъл да изчисли точния курс.
Горе-долу това бяха изчисленията, които трябваше да направи. Веднъж определил местоположението на кораба и на лингейнското слънце, оставаше само да насочи кораба и да включи хипердвигателя.
Внезапно Байрън се почувства самотен и тъжен. Но не и уплашен! Не можеше да понесе подобна мисъл. Вече шест часа се занимаваше с определяне на параметрите на Скока. Необходимо му беше още време, за да провери изчисленията си. А така му се искаше да подремне! Пренесъл бе койката от кабината тук, до него.
Другите двама пътници вероятно спяха отдавна. Реши, че така е по-добре и че не желае никой да го безпокои, но когато зад вратата се разнесоха тихи стъпки, той вдигна развълнувано очи.
— Здравей — рече Байрън. — Защо не спиш?
Артемизия бе спряла нерешително на прага.
— Имаш ли нещо против да вляза? — попита тихо тя. — Ще ти преча ли?
— Зависи какво ще правиш.
