Са̀мия чудесно знаеше, че строго научните й занимания предизвикват насмешка у хора, които са свикнали да мислят, че аристократките на Сарк трябва да се посвещават единствено на блясъка на отбраното общество и в крайна сметка да играят ролята на инкубатор на поне двама, но не повече бъдещи Скуайъри на Сарк. Но тя пет пари не даваше за тях.
Често я питаха:
— Наистина ли пишеш книга, Са̀мия? — искаха да се убедят и се кискаха.
Това бяха обикновено жени. С мъжете беше още по-лошо, с тяхното деликатно пренебрежение и видимата им самоувереност, че е достатъчно само да я погледнат или да обгърнат кръста й с ръка, за да я излекуват от нейните глупости и да насочат вниманието й към истински важните неща.
Всичко започна много отдавна, едва ли не откакто се помнеше, защото винаги е била влюбена в кирта, докато за повечето хора той бе нещо обикновено. Кирт! Крал, император,
От химическа гледна точка киртът не беше нищо повече освен особен тип целулоза. Химиците се кълняха в това. И въпреки апаратурата и богатия си арсенал от теории те не можеха да обяснят защо само на Флорина и никъде другаде в цялата Галактика целулозата ставаше кирт. Твърдяха, че е въпрос на физическо състояние. Но ако ги попиташ по какво точно физическото състояние на кирта се отличава от това на обикновената целулоза, не можеха да кажат.
Това невежество Са̀мия бе видяла у своята дойка.
— Защо свети, нани?
— Защото е кирт, Миакинс.
— Защо другите неща не светят, нани?
— Защото не са кирт, Миакинс.
Ето, на масата пред нея сега лежеше двутомна монография, написана само преди три години. Беше я прочела внимателно, но в крайна сметка всичко можеше да се сведе до обясненията на дойката й. Киртът е кирт, защото е кирт. А всичко онова, което не е кирт, не е, защото не е кирт.
Разбира се, че сам по себе си киртът не светеше, но правилно изпреден, придобиваше на слънчева светлина метален блясък и грееше с багрите на определена гама или във всички цветове. Със специална обработка можеше да се постигне диамантен блясък на нишката. Освен това на киртовата тъкан много лесно можеше да се придаде топлоустойчивост до 600°С и пълна неподатливост на въздействието на почти всички видове химически вещества. От нишките на кирта можеше да се напреде конец по-тънък и от най-фината синтетика, който в същото време съперничеше по издръжливост и на най-яката стоманена сплав.
Киртът имаше по-голяма приложимост от който и да е материал, познат на човека. Ако не беше така скъп, можеше да замести стъклото, металите или пластмасата почти навсякъде. Той бе едва ли не единственият материал, който се използваше при оптическите уреди, при леенето на специални сплави, необходими за хиператомните двигатели, а също и като свръхлека нишка там, където металът бе прекалено чуплив или прекалено тежък.
Широката употреба на кирт бе забранена. Преобладаващата част от реколтата на Флорина отиваше за изработване на платове, от които се шиеха най-фантастичните облекла в историята на цялата Галактика. Флорина обличаше аристокрацията на един милион светове и реколтата й трябваше да се разпредели равномерно сред тях. Около двадесет жени в един свят можеха да имат облекло от кирт, още две хиляди можеха да си позволят официален жакет или поне чифт ръкавици. Останалите двадесет милиона само гледаха отдалеч и въздишаха.
Във всички светове на Галактиката бе разпространен един израз, с който характеризираха сноба. Израз, който винаги и навсякъде разбираха веднага, и той гласеше:
— Човек ще рече, че си бърша носа с кирт!
Когато поотрасна, Са̀мия попита веднъж баща си:
— Какво е кирт, татко?
— Това е твоят хляб, Мия.
— Моят ли?
— Не точно твоят, но на Сарк.
Тя много лесно разбра причината. Нямаше свят в Галактиката, който да не се бе опитал да отглежда кирт. В началото Сарк въведе смъртно наказание за всеки, който бъде заловен да изнася киртово семе от планетата. Това съвсем не спря крадците. След известно време законът бе премахнат. Който искаше да купи семена, можеше да дойде и да си купи, но на цената на киртовото платно, разбира се. Станало бе ясно, че кирт расте почти на всички планети в Галактиката, но с изключение на кирта на Флорина си е чиста целулоза. Бял, слаб, безжизнен и неизползваем. Дори не истински памук.
Изказваха се най-различни предположения. Някои смятаха, че тайната е в почвата, други — в особената характеристика на радиацията на слънцето на Флорина, трети виждаха причината в по-особения вид бактерии. Всичко опитаха. Взимаха проби от почвата, възпроизведоха светлинния спектър на слънцето на Флорина. Пренесоха флорински бактерии в почвите на другите планети. В крайна сметка киртът растеше винаги бял, слаб, безжизнен и неизползваем.
За кирта имаше да се кажат още толкова много неща, които липсваха в научните доклади и в статиите на изследователите. От пет години Са̀мия мечтаеше да напише истинска книга за историята на кирта, за земята, на която расте, и за хората, които го отглеждат.
Обикновено я осмиваха за това, но тя не се отказваше. Настояла бе да замине на Флорина. Смяташе да прекара един сезон в полето и два месеца във фабриките. Искаше да…
Всъщност какво значение имаше какви намерения е имала? Нареждат й да се върне.
С типичната за нея импулсивност тя взе решение. Ще се справи с тия на Сарк. Най-тържествено си обеща след седмица да се върне на Флорина.
Извърна лице към капитана и попита:
— Кога тръгваме?
Са̀мия стоя пред екрана на командното табло, докато Флорина започна да се вижда като малко топче. Покрит със зеленина свят, с много по-приятен климат от този на Сарк. Толкова много бе искала да опознае местните жители. Флорините, живеещи на Сарк, не й харесваха — безлични мъже, които съгласно закона не смееха да я погледнат и се обръщаха с гръб, щом тя минеше покрай тях. В собствения си свят, а това се споменаваше във всички доклади, те бяха щастливи и безгрижни. Безотговорни, естествено, като деца, но имаха своя чар. Капитан Расети прекъсна мислите й.
— Не бихте ли се прибрали в каютата си, госпожо?
Тя вдигна очи и тъпичка вертикална гънка преряза челото й.
— Каква нова заповед получихте, капитане? Вече и затворничка ли съм?
— Не, разбира се. Предпазна мярка. Космодрумът бе необичайно пуст, преди да излетим. Изглежда, е станало още някакво убийство, защото почти цялата охрана на космодрума беше изтеглена към вътрешността на Града.
— Каква връзка има това с мен?
— При тези обстоятелства би трябвало да сложа и наша охрана (не бих искал да омаловажа по този начин своята вина), защото напълно е възможно случайни лица да са се промъкнали на кораба.
— И защо им е да се вмъкват?
— Трудно ми е да отговоря, но във всеки случай не за да ни доставят удоволствие.
— Вие фантазирате, капитане!
— Боя се, че не. Нашите енергометри, които в обсега на слънцето на Флорина са на практика неизползваеми, сега вече действат и забелязвам, че от аварийните складове има изтичане на топлинна енергия.
— Сериозно ли говорите?
Изпитото безизразно лице на капитана придоби малко високомерен вид.
— То е равностойно на изтичането, което би се получило от присъствието на двама души.
— Да не би някой да е забравил да затвори някой кран?
— Не е забелязано изтичане от енергетичния източник. Трябва да се приготвим за претърсване и ви молим само да се приберете в каютата си.
