Са̀мия мълчаливо кимна и напусна помещението. След две минути спокойният глас на капитана се разнесе от говорителите:
— Проверка на аварийните складове.
Ако Мерлин Теренс бе отпуснал макар и само за миг нервите си, щеше много лесно да изпадне в истерия. Закъсня само няколко минути с връщането си в магазина на Коров. Те вече бяха излезли и само по една щастлива случайност ги откри отново. По-нататъшните му действия бяха продиктувани от обстоятелствата, изобщо нямаше място за избор, и ето Пекаря лежеше прострелян в краката му.
Валона и Рик бяха повлечени от тълпата, въздушните коли на патрулите, на истинските патрули, кръжаха над главите им, а мъжете в тях вече се държаха като същински лешояди, нима можеше да направи нещо сам?
Той бързо потисна първия си порив да последва Рик. Нямаше никакъв смисъл. Надали щеше да го открие, а вероятността патрулите да не го изпускат от очите си бе твърде голяма. И той пое в обратна посока към пекарната.
Единствената му надежда бе в организацията на патрулите. Поколения наред жителите на Флорина не бяха създавали никакви проблеми — близо два века не бе имало въстание. Институцията на Пълномощника (Теренс се усмихна злобно при тази мисъл) бе извършила чудеса. И през всичкото това време патрулите изпълняваха съвсем формално чисто полицейски функции. Вече не умееха да работят в екипи като преди, екипи, които при по-сурови условия положително щяха да поддържат висок професионализъм.
Същата сутрин призори бе влязъл в един патрулен участък, където описанието му положително вече беше пристигнало, но надали го бяха погледнали внимателно. Дежурният, който го посрещна, бе олицетворение на безразличието и досадата. Попита Теренс по каква работа идва, а в отговор той го халоса с дебело парче пластмаса, която бе откъртил от една разнебитена ограда някъде в покрайнините.
След това му взе дрехите и оръжието. Списъкът на престъпленията му набъбна неимоверно много и затова дори не си направи труда да види убил ли е човека, или не. И въпреки всичко още беше на свобода, докато ръждясалата машина на полицейското правосъдие поскърцваше след него.
Скоро се озова в пекарната. Възрастният помощник на Коров стоеше на прага и се взираше в тълпата, а когато зърна черните одежди на човека пред себе си, изскимтя слабо и отстъпи навътре.
Пълномощникът го последва и го сграбчи за набрашнената яка.
— Закъде беше тръгнал пекарят?
Старецът отвори уста да каже нещо, но не издаде никакъв звук.
— Преди две минути убих един човек, така че все ми е едно дали ще убия още един.
— Моля ви, моля ви, не зная нищо!
— Значи ще умреш за нищо.
— Но той на мен нищо не ми казва. Направи някаква резервация.
— Значи това успя да чуеш? Какво друго чу?
— Спомена веднъж и Вотекс. Струва ми се, че резервацията беше за космически кораб.
Теренс го блъсна настрани. Налагаше се да почака, за да стихне малко бъркотията навън. В същото време рискуваше в пекарната да нахълтат патрули.
Нямаше да е за дълго. Опита се да си представи какво ли ще предприемат доскорошните му спътници. Трудно бе да предвиди поведението на Рик, но Валона беше интелигентно момиче. Така побягнаха, че сигурно го бяха взели за патрул. По всяка вероятност Валона щеше да реши, че единственото им спасение е да изпълнят плана на Пекаря.
Пекаря бе направил резервация за тях. Щяха да се качат на космически кораб. Значи — към космодрума.
На всяка цена трябваше да стигне преди тях.
Имаше нещо отчаяно в ситуацията. Всичко друго вече беше без значение. Загубеше ли Рик, губеше потенциалното оръжие срещу владетелите на Сарк, губеше смисъл и животът му.
Ето защо, когато излезе отново, вече беше съвършено спокоен, макар навън да бе ясен ден и патрулите да знаеха, че човекът, когото търсят, е с тяхна униформа, при това две от въздушните им коли кръжаха съвсем наблизо.
Теренс знаеше кой космодрум да търси. На планетата имаше само един за тази цел. В Горния град бяха построени още десетина по-малки, предназначени за космически яхти, а на планетата имаше стотици големи космодруми, от които отлитаха големите товарни кораби, превозващи огромните топове с киртово платно към Сарк, а пристигаха натоварени с машини и най-обикновени стоки за флорините. Един-единствен космодрум посрещаше и изпращаше обикновени пътнически кораби за по-бедните саркити, за служителите флорини и за малцината чужденци, които успяваха да получат разрешение да посетят Флорина.
Човекът на контролния пост на входа на космодрума забеляза Теренс отдалеч и го очакваше с видим интерес. До него вече не стигаше никаква информация и очевидно изгаряше от любопитство.
— Здравейте — пръв поздрави той нетърпеливо. Не беше шега работа, убиваха патрули. — В града май не е много спокойно.
Теренс не се улови на въдицата. Спуснал бе визьора на шлема и бе закопчал догоре туниката си.
— Минаха ли оттук двама пътници, мъж и жена, за Вотекс? — грубо попита той.
Човекът се стъписа за миг, попреглътна и накрая с доста глух глас промълви:
— Да, преди половин час, а може би и по-малко — най-неочаквано лицето му почервеня. — Да не би да има някаква връзка между тях и… Но резервациите им бяха редовни. Никога не бих пуснал чужденци, без да имат необходимите документи.
Теренс го слушаше разсеяно. Необходимите документи! Пекарят бе успял да ги уреди само за една нощ. Всемогъща Галактика! Колко ли дълбоко в администрацията на Сарк бе проникнала мрежата на транторския шпионаж?
— С какви имена се представиха?
— Гарет и Ханза Барн.
— Отпътува ли техният кораб? Хайде де, говори!
— Не.
— На кой изход е?
— Седемнадесети.
Теренс едва се удържа да не хукне, но макар и ходом, той почти подтичваше. Ала наблизо имаше някакъв патрул, това не твърде авторитетно подтичване щеше да му коства свободата.
На входа на кораба стоеше човек от екипажа в офицерска униформа.
— Качиха ли се вече на кораба Гарет и Ханза Барн?
— Не, не са — флегматично отговори човекът. — Искате да им предадете нещо?
— Как така не са се качили? — с потрепващ от нетърпение глас попита нашият патрул.
— Ами така. И няма да ги чакаме. Ще тръгнем по разписание, независимо дали са на борда, или не.
Теренс се върна обратно. Скоро се озова отново пред контролния пост.
— Да не са се върнали?
— Да са се върнали ли? Кой по-точно?
— Онези Барн. Дето щяха да летят за Вотекс. Няма ги на борда на кораба. Да не са се отказали?
— Не зная. Оттук поне не са минавали.
— А от другите изходи?
— Няма други изходи. Това е единственият.
— Обади се да провериш, нещастнико!
Видимо разстроен, човекът веднага вдигна слушалката на апарата за връзка с другите служби на космодрума. Досега нито един патрул не бе говорил с него така и при мисълта какво щеше да последва, целият настръхна. След две минути вече беше проверил навсякъде.
— Никой не е напускал космодрума.
Ред беше на Теренс да ококори очи. Пепеляворусата му коса бе залепнала под черния шлем. Струйки пот се стичаха и по двете му страни.
— Откакто пристигнаха тук, отлетя ли някакъв кораб?
Човекът от охраната погледна разписанието пред него.
