Абел забеляза лекото свиване на устните на Джунц и нервното движение, с което космоаналитикът потупваше късата си къдрава коса, и си помисли колко ли забавна щеше да бъде реакцията на Джунц, ако Стийн се бе появил в типичните си багри — с руж на бузите и медночервени нокти.
— Днес се проведе междуконтинентално съвещание — рече Стийн.
— Така ли?
Абел слушаше разказа, без нито един мускул да трепне на лицето му.
— Дадоха ни срок от двадесет и четири часа — продължи Стийн възмутен. — В момента тече шестнадесетият.
— Да не би вие да сте този „Х“ — провикна се Джунц, който ставаше все по-неспокоен. — Значи вие сте този „Х“. И сте дошли тук, защото той ви е разкрил. Ами това е чудесно. Ето и нашето доказателство за откриване на личността на космоаналитика, Абел. Ще можем да го използваме.
Стийн правеше отчаяни опити да надвика с тъничкия си гласец клокочещия баритон на Джунц.
— Не, вижте! Ама, чуйте ме! Вие направо сте луд! Спрете за миг! Оставете ме да говоря… Ваше превъзходителство, как беше името на вашия гост? Все не мога да го запомня.
— Доктор Селим Джунц, Скуайър.
— Чуйте ме, доктор Селим Джунц. Никога през живота си не съм виждал този идиот или космоаналитик, или какъвто и да е той. Това е истинска лудост! И съвсем не съм този „Х“! Ще съм искрено задължен, ако не използвате тази тъпа буква. Как може да повярвате на нелепата мелодрама на Файф.
— Защо побягнахте тогава? — не се предаваше Джунц.
— Всемогъщи Сарк! Нима не е ясно? Направо ще се задуша! Вие наистина ли не разбирате каква е целта на Файф?
— Ако ни обясните, Скуайър, никой няма да ви прекъсва — кротко се обади Абел.
— Много ви благодаря — и той се приготви да продължи с вид на дълбоко засегнат. — Останалите ме гледат с пренебрежение, защото не виждам смисъла да се занимавам с документи и статистики и всички там скучни подробности. И наистина за какво е Гражданската служба, щом като Великият Скуайър не може да е истински Велик Скуайър. И въпреки всичко съвсем не мисля, че съм някой мухльо само защото държа на удобствата си. Не знам, може другите да са заслепени, но за мен е пределно ясно, че Файф не дава пукната пара за космоаналитика. Дори си мисля, че такъв въобще няма. Файф си го измисли миналата година и оттогава размахва тази идея. Държи се с нас като със съвършени тъпаци. Каквито всъщност са останалите. Отвратителни тъпаци! Той измисли цялата тази история за идиота и за космоаналитика. Няма да се учудя, ако местният, на който се приписват поне дузина убийства на патрули, е чисто и просто един от агентите на Файф, но с червеникава перука. А и дори да е истински местен, положително Файф го е наел. Напълно е способен на подобно нещо. Би използвал местни срещу собствения си народ. Достатъчно подъл е, за да го направи. А му е нужно, за да унищожи нас — останалите четирима, и да стане пълновластен диктатор на Сарк. За вас не е ли очевидно? Не съществува никакъв „Х“. Ако не бъде спрян, утре Файф ще пусне съобщения по цялата планета за заговори и декларации за тревога, след което ще се обяви за Водач. Водач не е имало от петстотин години, но това няма да спре Файф. Просто ще суспендира конституцията. Ще видите! Само аз искам да го спра. И затова избягах. Ако бях останал на Стийн, вече щях да съм под домашен арест. Веднага след края на съвещанието проверих личното си летище и се оказа, че хората му са го окупирали. Това е грозно нарушение на континенталната автономност. Така постъпват само мерзавците. Наистина! Но колкото и да е противен, не е достатъчно умен. Въобразява си, че някои от нас ще се опитат да избягат от планетата, и затова е поставил наблюдение на космодрумите, но… — и той се усмихна с лисича усмивка — не се е сетил за жиролетищата. Може би си въобразява, че няма места на планетата, където ние да не можем да се скрием на сигурно място. Но аз се сетих за посолството на Трантор, за разлика от останалите. До гуша са ми дошли. Особено Борт. Нали познавате Борт? Много е недодялан и си е направо мръсен. Разговаря с мен, сякаш съм престъпник само защото държа да съм чист и да мириша хубаво.
Великият Скуайър Стийн докосна нос с върха на пръстите си и пое въздух.
Абел докосна леко китката на Джунц, виждайки, че той се размърдва неспокойно на стола си.
— Оставил сте семейството си. Не мислите ли, че Файф може да ги използва срещу вас?
— Нямаше как да натоваря скъпите същества в своя жирокораб. — Стийн леко се изчерви. — Файф няма да посмее да ги пипне. При това утре се връщам на Стийн.
— Какво? — изненада се Абел.
Стийн го изгледа удивен.
— Предлагам ви съюз, ваше превъзходителство. Само не ми казвайте, че Трантор не се интересува от Сарк. Няма съмнение, че ще се погрижите да кажете на Файф, че всеки опит да промени конституцията на Сарк ще предизвика намесата на Трантор.
— Не ми е много ясно как ще стане това, колкото и да съм убеден, че правителството ми трябва да ме подкрепи — рече Абел.
— Че как така? — възмутено попита Стийн. — Сложи ли ръка върху цялата търговия с кирт, Файф ще вдигне цените, ще поиска концесии за по-бързо пласиране и всичко останало.
— Нали вие петимата контролирате цените?
— Вярно е, но не зная подробности! — облегна се назад Стийн. — Остава да ме попитате и за някои цифри. И вие не сте по-добър от Борт. — Великият Скуайър бързо дойде на себе си и се изсмя: — Шегувам се, разбира се. Исках да кажа, че отстрани ли Файф, Трантор може да преговаря с останалите. А заради вашата помощ с пълно основание Трантор ще може да претендира за предимства или дори за малък процент от печалбата при търговията.
— А как ще сме сигурни, че няма да се разгори галактическа война?
— Наистина ли не разбирате? Съвсем ясно е. Вие няма да се явите в ролята на агресори. Само ще предотвратите гражданската война, за да не се стигне до разруха на киртовото производство. Аз ще излезна с призив. Ще поискам официално помощ от вас. Цялата Галактика ще бъде на ваша страна. А какво ще спечели Трантор след това, не влиза в работата на никого.
Абел съсредоточено разглеждаше изкривените си старчески пръсти.
— Не мога да повярвам, че наистина искате да съедините силите си с Трантор.
Зад усмивката на Стийн пробягна мимолетна омраза.
— По-добре Трантор, отколкото Файф!
— Не ми харесва заплахата със сила. Не може ли да изчакаме и да видим как ще се развият нещата…?
— Не, не! — провикна се Стийн. — Нито ден. Наистина! Ако сега, точно сега не проявите твърдост, после ще бъде късно. Изтече ли обявеният от него срок, той ще е готов на всичко, само и само да не се изложи. Подкрепите ли ме сега, народът на Стийн ще застане зад мен, и останалите Велики Скуайъри ще са с мен. Ако закъснеете дори с един ден, пропагандната машина на Файф ще се завърти с пълни обороти. Ще ме помете като ренегат. Аз! Аз — ренегат! Ще пусне в ход всички антитранторски предразсъдъци, които му дойдат наум.
— А ако поискаме да ни даде възможност да се срещнем с космоаналитика?
— Каква полза от това? Ще започне двойна игра. Пред нас ще заяви, че Флоринският идиот е космоаналитик, а пред вас — че космоаналитикът е флорински идиот. Не го познавате. Той е
Абел потъна в размисъл. Пръстът му тихичко почукваше по масата.
— Нали знаете, че държим Пълномощника — обади се той по едно време.
— Какъв Пълномощник?
— Онзи, който уби патрулите и саркита.
— Така ли? А смятате ли, че Файф много ще се разстрои от това, при условие че има възможност да завладее целия Сарк?
— Мисля, че да. Не е важно, че Пълномощникът е в наши ръце. Важни са обстоятелствата, при които сме го хванали. Струва ми се, Скуайър, че Файф ще се вслуша в думите ми, и то много внимателно.
За първи път, откакто познаваше Абел, Джунц усети, че в гласа му се прокрадва нетърпение, нотка на самодоволство — почти триумф.
