Немезида

позволил това, ако проектът не беше към края си. Той е болен на тема сигурност, почти колкото беше Танаяма.

— Да, що се отнася до хиперполето, корабът е готов.

— Летял ли е?

— Още не. По него все още има работа, но тя не включва хиперполето.

— Предполагам, че ще трябва да бъдат направени пробни полети.

— Разбира се, с екипаж на борда. Без екипаж няма начин сме сигурни, че животоподдържащите работят. Дори полетите с животни няма да ни дадат нужната сигурност.

— Кой ще участвува в първия полет?

— Доброволци, избрани измежду хората, които работят по проекта и отговарят на изискванията.

— А ти?

— Единствено аз няма да бъда доброволец. Аз трябва да участвувам. Не мога да се доверя на никой друг да взима решения при евентуална критична ситуация.

— Значи тръгвам и аз, — каза Крайл.

— Не, ти не.

Лицето на Фишър потъмня от гняв.

— Уговорката беше…

— Но не на изпитателните полети, Крайл.

— А кога ще приключат те?

— Трудно е да се каже. Зависи от проблемите, които могат да възникнат. Ако всичко мине гладко, може да са достатъчни два или три полета. Въпрос на месеци.

— Кога ще се състои първият изпитателен полет?

— Това не знам, Крайл. Все още работим по кораба.

— Ти каза, че е готов за тръгване.

— Да, що се отнася до хиперполето. Но в момента инсталираме невронните детектори.

— Това пък какво е? Никога не съм чувал да ги споменаваш.

Уендел не отговори веднага. Тя се огледа наоколо мълчаливо и замислено и след това каза:

— Привличаме внимание, Крайл, а подозирам, че тук има хора, които се дразнят от твоето присъствие. Хайде да тръгваме.

Фишър не помръдна от мястото си.

— Да разбирам ли, че отказваш да говориш за това с мен? Въпреки че за мен е от жизнено значение.

— Ще говорим… в къщи.

53.

Крайл Фишър беше нервен и гневът му нарастваше. Той отказа да седне и остана прав пред Теса Уендел, която сви рамене и седна на бялото самомоделиращо се канапе и сега гледаше нагоре към него намръщена.

— Защо се ядосваш, Крайл?

Устните на Фишър трепереха. Той ги стисна и изчака преди да отговори, сякаш с усилие на мускулите си налагаше да остане спокоен. Накрая каза:

— Ако екипажът се сформира без мен, това ще бъде краят. Никога няма да ме включат. От самото начало трябва да стане ясно, че аз ще бъда на всеки полет на кораба, докато не стигнем до Звездата Съсед… и Ротор. Не искам да остана извън играта.

— Защо бързаш да си вадиш заключения? — каза Уендел. — Няма да бъдеш забравен в решаващия момент. Корабът дори не е завършен.

— Ти каза, че корабът е готов, — каза Фишър. — Какви са тези невронни детектори, за които заговори изведнъж? Това е начин да ме накарате да си затворя устата, да отвлечете вниманието ми и след това да се измъкнете с кораба, преди да усетя, че съм изоставен. Ето какво правят те. А ти играеш по свирката им.

— Крайл, ти си луд. Невронният детектор е моя идея, мое настояване, мое желание. — Тя го гледаше втренчено и предизвикателно, без да мига.

— Твоя идея! — избухна той. — Но…

Тя му направи знак с ръка да запази тишина.

— Това е нещо, по което работим успоредно с кораба. Не е в моята специалност, но доста безмилостно настоявах неврофизиците да го направят. А каква е причината? Именно, че искам ти да бъдеш на кораба, когато тръгнем за Звездата Съсед. Разбираш ли?

Той поклати глава.

— Разбери, Крайл. Щеше да разбереш, ако не беше заслепен от ярост без никаква основателна причина. Съвсем ясно е. Става дума за невронен детектор. Той открива нервна дейност от разстояние. Комплексна нервна дейност. С две думи, открива наличието на разум.

Фишър я зяпна.

— Имаш предвид това, което лекарите използуват в болниците?

— Разбира се. Това е обикновен уред в медицината и психологията за откриване на умствени увреждания в ранен стадий — но на метри разстояние. На мен ми е необходим за астрономически разстояния. Това не е нещо ново. То е нещо старо със силно увеличен обсег на действие. Крайл, ако Марлейна е жива, тя ще бъде на Колонията, на Ротор. Ротор ще бъде там някъде и ще обикаля около звездата. Казах ти, че няма да е лесно да бъде открит. Ако не го открием за кратко време, можем ли да сме сигурни, че наистина не е там и че не сме го подминали, както може да бъде подминат остров в океана или астероид в космоса? Месеци и години ли ще трябва да продължим търсенето, за да сме сигурни, че не сме го изпуснали, че наистина го няма?

— А невронният детектор…

— Ще открие Ротор вместо нас.

— Няма ли да е също толкова трудно да бъде открит…

— Не, няма. Във Вселената има безброй източници на светлинни и радио лъчи и всякакви видови радиация и ние ще трябва да различим един източник измежду хиляди, ако не и милиони други. Това е възможно, но не е лесно и може да отнеме време. Съвсем различно нещо е обаче да засечем именно това електромагнитно излъчване, свързано с невроните в техните комплексни взаимодействия. Малко вероятно е да има повече от един такъв източник… или, ако има, то ще е, защото Ротор е построил още една Колония. Това е. Аз съм също толкова решена да намеря дъщеря ти, колкото си и ти. Това е така, защото съм решена да те взема с нас на полета. Ще дойдеш.

Фишър я гледаше изумен.

— И ти убеди всички, които работят по проекта, да се съгласят с това?

— Имам значително влияние над тях, Крайл. Има и още нещо. Това е строго секретно, затова не можех да ти го кажа при кораба.

— О? И какво е то?

Уендел отвърна тихо:

— Крайл, аз мисля за теб повече, отколкото предполагаш. Нямаш представа колко силно искам да ти спестя разочарованието. Представи си, че не открием нищо при Звездата Съсед. Какво ще стане, ако едно изследване на небето покаже, че никъде около нея няма разумни форми на живот? Да се върнем веднага обратно и да докладваме, че не сме открили и следа от Ротор, така ли? Хайде, Крайл, не се поддавай на настроенията си. Не казвам, че неуспехът ни да намерим разумен живот около Звездата Съсед ще означава непременно, че Ротор и хората на него не са оцелели.

— Какво друго може да означава?

— Може Звездата Съсед толкова да не им е харесала, че да са решили да продължат нататък. Може да са останали достатъчно дълго, за да сондират някои астероиди за нови материали за конструиране и подновяване на двигателите с микросинтез. А след това да са продължили.

— И ако това е така, как ще разберем къде са?