— По-важно е какво аз мога да направя за теб, Уилямс. Ти си в беда и можеш да изпаднеш и в още по- голяма. Страхувам се, че не знаеш какви са условията на Марс. Мистър Макиан има законното право да нареди да те разстрелят, ако се усъмни, че смъртта на Грисуълд е предизвикана от предумишлено убийство.
— Без съд ли?
— Не, но Хенес винаги би могъл да намери двадесет земеделски работници, които да кажат каквото им нареди.
— Но в такъв случай ще има неприятности с останалите, нали?
— Да. Миналата нощ многократно му го повторих. Не мисли, че се разбираме с него. Държи се като диктатор. Следва само собствените си идеи. Например, както ти споменах онзи път, умира да се прави на частен детектив. И мистър Макиан е напълно съгласен с мен. Оставил е Хенес да се грижи за всички преки взимания-давания с работниците и затова вчера не се намеси, но после му каза в лицето, че няма намерение да допусне фермата му да бъде унищожена заради един глупав негодник като Грисуълд. Хенес обеща да остави нещата да се уталожат, но няма да забрави скоро за случилото се. Не е за препоръчване да имаш враг като него тук, на Марс.
— Ще трябва да поема този риск, нали?
— Можем да намалим риска до минимум. Затова поисках разрешение от Макиан да те използувам тук. Можеш да ми бъдеш много полезен, макар да нямаш научна подготовка. Ще ми помагаш като храниш животните и почистваш клетките им. Мога да те науча как да ги упойваш и инжектираш. Това не е много, но ще те държи далеч от Хенес и ще предотврати размириците във фермата, които не можем да си позволим. Приемаш ли?
— Това би било обществено падение за мъж, който веднъж е бил провъзгласен за земеделски работник — заяви тържествено Дейвид.
— О, Уилямс, не вземай насериозно казаното от тези глупаци! — намръщи се ученият. — Замеделски работник! Пфу! Това звание е прищявка на тъпи бачкатори и нищо повече. Глупаво е да се вслушваш в техните изкривени представи за обществен статус. По-добре работи за мен и ми помогни да разкрием мистерията с отравянето. Така ще отмъстиш и за смъртта на сестра си. Нали затова дойде на Марс?
— Ще работя за вас — съгласи се Дейвид.
— Отлично — каза Бенсън и се усмихна с облекчение.
Бигман надникна дискретно през вратата.
— Хей! — подвикна тихо той.
— Хелоу, Бигман! — отвърна Дейвид и затвори вратата на клетката.
— Тук ли е Бенсън?
— Не. Няма да го има целия ден.
— Това е добре.
Бигман влезе, движейки се внимателно, сякаш да предпази дрехите си от случаен контакт с някой предмет от лабораторията.
— Само не казвай, че имаш нещо против Бенсън.
— Кой, аз ли? Той е само малко… нали разбираш… — и Бигман почука с пръст по слепоочието си. — Кой нормален човек би дошъл на Марс, за да се занимава с разни животинки? Освен това се смята за по-добър сцециалист от нас и непрекъснато ни проучва как да отглеждаме растенията. Какво знае той? В един колеж на Земята не можеш да научиш нищо за селскостопанската дейност на Марс. А той се прави на по-добър от нас. Нали разбираш какво имам предвид? Трябва отвреме-навреме да му смачкваме по малко фасона. — Той погледна навъсено Дейвид.
— Я се погледни. Издокарал те е в нощница и те кара да играеш ролята на бавачка на мишки. Защо му позволяваш?
— Това е само временно — отвърна Дейвид.
— Добре — каза Бигман и след кратко размишление му подаде ръка. — Дойдох да се сбогувам с теб.
— Напускаш ли? — попита Дейвид и пое ръката му.
— Моят месец изтече. Получих документите си и ще потърся работа другаде. Радвам се, че те срещнах, Земни. Може би ще се видим отново, след като ти изтече договорът тук. Нали не искаш да останеш завинаги подчинен на Хенес?
— Почакай — задържа ръката му Дейвид. — Отиваш в Уинград, нали?
— Да, но само докато си намеря работа.
— Отлично. От една седмица чакам тази възможност. Не мога да напускам фермата, Бигман, така че би ли ми направил една услуга?
— Разбира се. Само кажи за какво се отнася.
— Малко е рисковано. Ще трябва да се върнеш тук.
— Няма значение. Не ме е страх от Хенес. Освен това има начин да се срещнем, без той изобщо да узнае. Работил съм във фермата на Макиан много по-дълго от него.
Дейвид накара Бигман да седне, а той клекна до него.
— Слушай — зашепна Дейвид на ухото му, — на пресечката на улиците Канъл и Фобос в Уинград-сити, на един от ъглите има библиотека. Искам да ми вземеш от нея няколко филми и един проектор. Информацията за необходимите ми филми е в този запечатан…
Бигман сграбчи десния ръкав на Дейвид и го запретна нагоре.
— Ей, какво правиш? — попита Дейвид.
— Искам да видя нещо — отвърна Бигман. Той бе заголил китката на Дейвид и я гледаше със затаен дъх.
Дейвид не направи опит да си издърпа ръката. Той наблюдаваше собствената си китка без интерес.
— Е, какво си намислил?
— Не е тази — промърмори Бигман.
— Наистина ли? — попита отново Дейвид, като освободи без усилие ръката си от хватката на Бигман и му показа другата китка. Държеше ги и двете пред очите му. — Какво търсиш?
— Ти знаеш какво. Още като дойде тук си помислих, че лицето ти ми е познато. Не можах да се сетя откъде. Кой землянин би могъл да дойде тук и за по-малко от месец да бъде оценен наравно с всеки местен земеделски работник? И трябваше да чакам да ме изпратиш в библиотеката на Научния съвет, за да се досетя.
— Все още не те разбирам, Бигман.
— Мисля, че ме разбираш, Дейвид Стар — произнесе триумфално той.
8. НОЩНА СРЕЩА
— Ей, по-тихо. — прошепна Дейвид.
— Виждал съм те често по късометражните видеофилми — прошепна Бигман. — Но защо китките ти не показват отличителния знак? Чувал съм, че всички членове на Съвета го имат.
— Къде си чул това и кой ти каза, че библиотеката на Канъл и Фобос е на Научния съвет?
— Не гледай отвисоко на земеделския работник, мистър — изчерви се Бигман. — Аз съм живял в града. Дори съм ходил на училище.
— Извинявай. Не исках да те обидя. Ще ми помогнеш ли?
— Не, преди да съм наясно защо не са татуирани китките ти.
— Много просто. Татуировката е безцветна и потъмнява на въздуха само ако искам.
— Как така?
— Въпрос на емоции. Всяка човешка емоция се съпровожда от един особен хормон в кръвта. Само един вид от тези хормони задействува татуировката, а аз знам емоцията, която го поражда.
Дейвид не направи нищо забележимо, но от вътрешната страна на дясната му китка бавно се появи и потъмня едно петно. Златните точки на Голямата мечка и Орион изгряха за момент и бързо се скриха.
Лицето на Бигман грейна, а ръцете му се спуснаха надолу за механичното плясване по ботушите, но
