— Сами ли възнамерявате да отидете? — попита рязко д-р Гардома.
— Защо не? — намеси се Ъртейл. — Лесно е да се перчиш. Разбира се, че ще отидат сами. Там няма никой и нищо, и те го знаят.
— Желаете ли да се присъедините към нас? — попита Бигман. — Ако оставите голямата си уста, ще можете да се поберете в скафандъра.
— А на вас няма да ви стигнат и два с вашата — изръмжа в отговор Ъртейл.
— Няма смисъл да отивате сами, ако… — започна отново д-р Гардома.
— Едно предварително проучване няма да навреди — каза Лъки. — Всъщност, може би Ъртейл е прав. Възможно е да няма никой там. Ще държим връзка с вас в купола и се надявам, че ще успеем да се справим с всеки срещнат сириусианец. С Бигман сме свикнали да се оправяме в трудни положения.
— Да не говорим за това, че ние с Лъки ги обичаме — добави Бигман и малкото му лице се разтегли в усмивка.
Лъки се усмихна и стана.
— Бихте ли ни извинили… — каза той.
Ъртейл стана веднага, обърна се и излезе. Лъки замислено го проследи с поглед.
После спря минаващия покрай него Хенли Кук с леко докосване по лакътя. Кук вдигна очи. Погледът му изразяваше загриженост.
— Какво има, сър? — попита той.
— Бихте ли дошли веднага в нашата стая? — попита тихо Лъки.
— До петнадесет минути ще бъда там. Това устройва ли ви?
— Напълно.
Кук закъсня съвсем малко. Той пристъпи тихо в стаята им със загрижено изражение на лицето, което изглежда го съпътствуваше постоянно. Наближаваше петдесетте. Имаше ъгловато лице и светлокестенява коса, която бе започнала леко да посивява.
— Забравих да ви кажа къде се намира нашата стая. Извинявайте — каза Лъки.
Кук изглеждаше изненадан.
— Аз знаех къде сте настанени.
— Е, добре. Благодаря ви, че се отзовахте на нашата молба.
— О! — каза Кук и след малка пауза бързо добави — Ще се радвам, ако мога да ви бъда полезен с нещо.
— Има един малък проблем с изолираните скафандри в тази стая — каза Лъки. — Тези, които са предназначени за използуване на Сгряваната от Слънцето страна.
— Топлоизолиращите скафандри ли? Не сме забравили филма с инструкцията, нали?
— Не, не. Аз го прожектирах. Става дума за съвсем друго нещо.
— Да няма повреда? — попита Кук.
— Има повреда — каза злорадо Бигман. — Вижте сам.
Той протегна ръце, за да покаже разрезите.
— Не разбирам… Това е невъзможно… Тук, в купола!
— Главното е да бъде подменен — каза Лъки.
— Но кой би го направил? Ще трябва да разберем.
— Няма смисъл да безпокоим доктор Пивърейл.
— Не, не — съгласи се веднага Кук, сякаш не бе и помислял за това.
— Ние ще установим подробностите, когато му дойде времето. Междувременно бих желал скафандърът да бъде сменен.
— Разбира се. Ще гледам да стане бързо. Нищо чудно, че сте искал да ме видите. Велики Космос… — Той стана мълчаливо и тръгна да си отива, но Лъки го спря.
— Почакайте, това е по-маловажно. Има други неща, които трябва да обсъдим. Между другото, преди да стигнем до тази дискусия… аз приех, че вие не сте съгласен с виждането на доктор Пивърейл за сириусианците.
— Предпочитам да не дискутирам това — намръщи се Кук.
— Наблюдавах ви, докато той говореше. Мисля, че не одобрявате казаното от него.
Кук седна отново, а кокалестите му пръсти се вплетоха здраво.
— Пивърейл е стар човек — каза той. — Години наред е имал вземане-даване със сириусианците. Вманиачил се е. Вижда ги дори под леглото си. Обвинява ги за всичко. Откакто се е върнал от Сириус, съвсем е озлобял поради трудностите, които са му създали.
— Какви трудности?
— А, сигурно не е било кой знае какво. Но те са го сложили под карантина. Настанили го в отделна сграда. Понякога били твърде вежливи, а друг път крайно груби. Предполагам, че по никакъв начин не е могло да му се угоди. Освен това го принудили да приеме позитронен робот, който да се грижи за личното му обслужване.
— И срещу това ли е възразявал?
— Той твърди, че са постъпили така, за да не се доближават до него самите те. Това исках да кажа. Приел е всичко като обида.
— Вие бяхте ли с него?
Кук поклати отрицателно глава.
— Сириус би приел само един човек, а той е най-старшият. Трябваше да отида аз. Той е твърде стар, наистина твърде стар.
Кук говореше дълбоко замислен.
— Между другото, всичко това е строго поверително — вдигна внезапно поглед той.
— Ще си остане между нас — увери го Лъки.
— А приятелят ви? — попита недоверчиво Кук. — Зная че е почтен, но понякога… ъ… малко се горещи.
— Хей — подвикна наежен Бигман. Лъки постави нежно ръка върху главата на дребния си приятел и поглади перчема му напред към челото.
— Той наистина е гореща глава — съгласи се Лъки, — както сам видяхте на банкетната маса. Не винаги успявам да го спра навреме. Понякога, когато е ядосан, използува езика и юмруците си, вместо главата. Това е нещо, което винаги трябва да имам предвид. Все пак, когато го помоля специално да мълчи, той го прави и това е достатъчно.
— Благодаря ви — каза Кук.
— Да се върнем към първоначалния ми въпрос — продължи Лъки. — Съгласен ли сте с доктор Пивърейл относно връзката на сириусианците с настоящия случай?
— Не. Откъде биха могли да знаят за проекта „Светлина“ и защо би ги интересувал? Не мисля, че ще изпратят кораби и хора и че ще рискуват да си имат неприятности в Слънчевата система, само за да прекъснат няколко кабела. Разбира се, доктор Пивърейл се чувствува засегнат от известно време…
— По каква причина?
— Е, Майндс и неговата група се настаниха в Купола, докато той беше на Сириус. Завари ги тук, като се върна. Знаеше, че все някога ще дойдат. Идването им е било запланувано от години. Въпреки това този факт беше удар за него.
— Опитвал ли се е да се отърве от Майндс?
— О, не. Нищо подобно. Дори беше приятелски настроен към него. Присъствието на Майндс го кара да чувствува, че някой ден ще бъде заменен и може би твърде скоро ще трябва да се пенсионира. А той предполагам избягва да мисли за този момент. Така за него беше удоволствие да инсинуира тази афера със сириусианците. Тя е негово творение, нали разбирате.
Лъки кимна.
— Кажете ми, бил ли сте някога на Серес? — попита той.
Кук се изненада от смяната на темата, но каза:
— Случвало ми се е. Защо?
— С доктор Пивърейл или сам?
— Обикновено с него. Той ходеше по-често от мен.
