— Бяхте ли там по време на пиратското нападение през миналата година? — попита с усмивка Лъки.
— Не — отвърна с усмивка и Кук, — но старецът беше. Чували сме няколко пъти тази история. Много го беше ядосала. На практика той никога не боледува, но този път напълно излязъл от строя. Пропуснал всичко.
— Е, значи така са протекли нещата… А сега мисля, че ще е по-добре да преминем към най-важната работа. Не бих желал да безпокоя доктор Пивърейл. Както казвате, той е стар човек. Вие сте вторият по старшинство и сте доста по-млад… — усмихна се Лъки.
— Да, разбира се. С какво мога да ви бъда полезен?
— Става дума за мините. Предполагам, че някъде в купола се намират архиви, карти, диаграми, които да ни подскажат разположението на главните шахти и т.н. Очевидно не можем да бродим напосоки.
— Сигурен съм, че има — съгласи се Кух.
— А вие можете да ги вземете и евентуално да ги разгледате с нас, нали?
— Да, разбира се.
— Предполагам, че добре познавате мините, доктор Кук, и се надявам, че са в добро състояние. Искам да кажа, че няма опасност от срутване или нещо подобно, нали?
— О, не. Сигурен съм, че такава опасност е изключена. Куполът е построен точно над някоя от шахтите и ние трябваше да проверим състоянието им, когато започна изграждането на обсерваторията. Шахтите са добре укрепени и напълно безопасни, особено в условията на меркурианската гравитация.
— Защо мините са били закрити, щом са в такова добро състояние? — попита Бигман.
— С право ме питате — отвърна Кук и лека усмивка наруши меланхоличното изражение на лицето му. — Кое обяснение искате: истинското или интересното.
— И двете — отвърна Бигман.
Кук им предложи да запушат, но получи отказ. После запали една цигара, след като я почука разсеяно върху опакото на ръката си.
— Историята е следната — започна той. — Меркурий е с твърде висока плътност и имаше надежда, че е богат източник на тежки метали като олово, сребро, живак и платина. И така беше. Не както очаквахме, но достатъчно богат. За беда добиването им беше скъпо. Поддържането на мините тук и извозването на рудите за обработване до Земята или дори до Луната повишаваше твърде много цената им. Колкото до интересното обяснение, това е съвсем друга работа. Преди петдесет години, когато бе сложено началото на обсерваторията, мините бяха все още действуващи, въпреки закриването на някои от шахтите. Първите астрономи са слушали разказите на миньорите и ги предавали на новодошлите. Те са част от меркурианската легенда.
— Какво се казва в разказите? — попита Бигман.
— Изглежда, че в шахтите са умирали миньори.
— Марсиански пясъци! — извика сприхаво Бигмаи. — Те умират навсякъде. Да не мислите, че някой живее вечно?
— Тези миньори са умирали от замръзване.
— Така ли?
— Замръзването е било мистериозно, защото в онези дни шахтите са били добре отоплени и енергийните източници на скафандрите са действували. Разказите непрекъснато са били украсявани, така че накрая миньорите са искали да влизат само в главните шахти и то на групи, а страничните шахти са игнорирали напълно. Затова мините са били закрити.
— Ще донесете ли плановете на мините? — попита Лъки.
— Веднага. И ще подменя този топлоизолиращ скафандър.
Започнаха да се стягат като за важна експедиция. Донесоха и изпробваха един нов топлоизолиращ скафандър, но се отказаха от него. Всъщност им трябваше само обикновен скафандър, предназначен за Тъмната страна.
Разучиха донесените планове. Лъки и Кук екипираха възможния път за изследване, следвайки главните шахти.
Лъки остави Бигман да се погрижи за опаковането на допълнителните рациони с хомогенизирана храна и с вода (които можеха да поглъщат без да снемат скафандъра), да се увери, че акумулаторите са заредени и налягането в кислородните бутилки е нормално и да провери производителността на системата за изхвърляне на отпадъците и тази на овлажнителя.
Самият Лъки предприе кратко пътуване до техния кораб „Светкавичния Стар“. Пътуването извърши по повърхността, носейки една полева раница, чието съдържание запази в тайна от Бигман. Той се върна без нея, но с два малки извити предмета наподобяващи токи от дебел колан с матово стоманеносиво покритие и гладък като стъкло червен правоъгълник в средата.
— Какво е това? — попита Бигман.
— Микроергометър — отвърна Лъки. — Опитен образец. Знаеш ли, подобен е на ергометрите на патрулен кораб, само дето неговите са закрепени за пода.
— Какво могат да откриват тези уреди?
— Е, радиусът им на действие не е двеста хиляди мили подобно на един корабен ергометър, но могат да откриват източници на атомна енергия на разстояние от около десет мили. Виж, Бигман, от тук се пуска в действие. Разбра ли?
Лъки натисна с нокътя на палеца си малко отвърстие от едната страна на механизма. Един метален сектор влезе навътре, после излезе навън и червеното петно на повърхността му веднага засвети ярко. Лъки насочи ергометъра последователно в няколко посоки. В една от тях червеното петно засвети с енергията на нова звезда.
— Вероятно в тази посока се намира електроцентралата на купола. Можем да нагласим механизма да заличи резултата. Малък трик. — Той усърдно се зае с нагласяването на две малки лостчета, така вградени наравно с повърхността, че бяха почти невидими. Той се усмихваше докато работеше, а младото му лице сияеше от удоволствие. — Знаеш ли, Бигман, не се е случвало да посетя чичо Хектор и той да не ме натовари с последните изобретения на Съвета. Твърди, че при рисковете, които поемаме винаги с теб (ти знаеш маниера му на говорене), се нуждаем от тях. Макар понякога да мисля, че иска от нас просто да изпробваме тези уреди при полеви условия. Този все пак може би ще ни бъде от полза.
— Как, Лъки?
— По следния начин, Бигман. Ако в мините има сириусианди, те сигурно притежават малка атомна централа. Няма начин, защото ще се нуждаят от енергия за отопление, електролиза на водата и т.н. Този ергометър би я открил от достатъчно голямо разстояние. Служи и за още нещо…
Той млъкна и Бигман огорчен стисна устни, защото знаеше какво означава мълчанието. В главата на Лъки се въртяха мисли, за които по-късно щеше да заяви, че са били твърде неясни, за да ги изложи.
— За мен ли е единият от ергометрите? — попита Бигман.
— Позна — отвърна Лъки и го подхвърли към него. Бигман го улови във въздуха.
Когато излязоха от стаята, Хенли Кук вече ги чакаше. Той носеше скафандрите им.
— Мисля, че ще мога да ви заведа до най-близкия вход към шахтите — каза той.
— Благодаря — рече Лъки.
Периодът за сън в купола беше към своя край. Хората от Земята винаги установяват редуване на будуване и сън подобно на земното, дори когато липсват ден и нощ, от които да се ръководят. Лъки умишлено избра това време, тъй като не искаше да влезе в мините начело на шествие от любопитни. В това отношение д-р Пивърейл му оказа съдействие.
Коридорите на купола бяха пусти, а осветлението слабо. Около тях изглежда цареше гробна тишина, на фона на която отекваха само стъпките им.
Кук спря.
— Това е вход номер две — каза той.
— Добре — кимна Лъки. — Надявам се, че скоро ще се видим отново.
— Точно така.
Кук управляваше шлюза с присъщата му мрачна тържественост, докато Лъки и Бигман поставяха шлемовете си, притискайки ги силно по линията на съединяване. Лъки бе така свикнал с консервирания
