му, нито забелязах да е обладан от чувство за признателност.
— Това си е ваше мнение — намеси се бързо д-р Пивърейл — и бих препоръчал да не объркваме протокола с такива изявления.
Следващият по ред беше д-р Кук. Той концентрира вниманието си върху двубоя.
— Бигман настояваше да се бият — каза той. — Това е. Стори ми се, че ако уредя боя да се състои при слаба гравитация, както предложи Бигман, и пред свидетели, нищо лошо няма да се случи. Можехме да се намесим, ако нещата станат сериозни. Страхувах се, че ако откажа, боят между тях може да се състои без свидетели и да има тежки последствия. Разбира се, те едва ли можеха да се окажат по-тежки от тези, които се получиха на практика. Аз обаче не успях да ги предвидя. Признавам, че трябваше предварително да се консултирам с вас, доктор Пивърейл.
— Разбира се, че трябваше — съгласи се д-р Пивърейл. — Но факт е, че Бигман е настоявал да се бият и двубоят да се състои при слаба гравитация, нали?
— Точно така.
— И той ви увери, че при тези условия ще убие Ъртейл.
— Точните му думи бяха „ще убия подлеца“. Мисля обаче, че го каза в преносен смисъл. Сигурен съм, че не е планирал истинско убийство.
— Имате ли някакви забележки във връзка с това? — обърна се д-р Пивърейл към Бигман.
— Да, имам. И тъй като д-р Кук изказва становище по въпроса, аз искам да го разпитам.
— Това не е съд — каза д-р Пивърейл, който изглеждаше изненадан.
— Слушайте — започна разпалено Бигман, — смъртта на Ъртейл не беше нещастен случай, а убийство и аз искам да ми позволите да докажа това.
Тишината, настъпила при изявлението на Бигман, продължи не повече от няколко секунди. Последваха смутени шушукания.
— Аз се заемам с разпита на д-р Кук — гласът на Бигман се извиси до пронизителен писък.
— Предлагам да разрешите на Бигман да го извърши, доктор Пивърейл — каза хладно Лъки Стар.
Старият астроном имаше много смутен вид.
— Всъщност, аз не… Бигман не може… — запелтечи той и млъкна.
— Първо, доктор Кук, откъде Ъртейл е узнал пътя, по който Лъки и аз тръгнахме в мините? — попита Бигман.
— Не подозирах, че е знаел пътя — изчерви се Кук.
— Той не беше ни последвал директно. Използувал е път, успореден на нашия, сякаш е възнамерявал да ни догони и следва в непосредствена близост без да разберем, а ние да си мислим, че сме сами и никой не ни следи. За да стори това, той трябва да е знаел предварително пътя, по който смятахме да минем. А ние съставихме този план с вас и никой друг. Лъки не го е издал на Ъртейл, нито пък аз. Тогава кой?
Кук се огледа неспокойно, сякаш търсеше помощ.
— Не зная — отвърна той.
— Не е ли очевидно, че този човек сте вие?
— Не. Може би е подслушвал.
— Той не може да чуе знаците върху една карта, доктор Кук… Но нека продължим. Аз победих Ъртейл и ако гравитацията бе останала като нормалната меркурианска, той щеше да е още жив. Тя обаче не остана, а внезапно отскочи нагоре до нормалната земна гравитация, точно за да предизвика убийството на Ъртейл. Кой направи това?
— Не зная.
— Вие пръв се озовахте при тялото на Ъртейл. И какво правехте? Уверявахте се, че не е мъртъв, нали?
— Това ме обижда, доктор Пивърейл… — обърна Кук пламтящото си лице към своя шеф.
— Обвинявате доктор Кук в убийството на Ъртейл? — попита с раздразнение д-р Пивърейл.
— Вижте какво — каза Бигман. — Внезапната смяна на гравитацията ме дръпна към пода. Когато се изправих на крака, всеки от останалите или също се изправяше или още беше на пода. Не можете да станете бързо, когато на гърба ви се стоварят без предупреждение от 75 до 150 фунта. Но Кук беше успял. Той не само бе на крака, но и бе коленичил до тялото на Ъртейл и се бе надвесил над него.
— Какво доказва това? — попита Кук.
— Доказва, че не сте паднал, когато се повиши гравитацията, иначе нямаше да стигнете там навреме. А защо не сте паднал? Защото сте очаквал повишаването й и сте се подготвил за него. А защо сте очаквал да се повиши? Защото сам сте преместил ръчката.
— Това е лудост! — извика Кук, обръщайки се към д-р Пивърейл.
Но д-р Пивърейл гледаше своя помощник поразен от ужас.
— Позволете ми да възстановя случката. Кук е действувал заедно с Ъртейл. Единствено по този начин последният е могъл да научи нашия път в мините. Кук му е сътрудничил от страх. Може би Ъртейл го е изнудвал. Във всеки случай, единственият начин да се отърве от Ъртейл е бил да го убие. Когато казах, че мога да убия подлеца при слаба гравитация, може да съм го подсетил как да го стори, а докато ние се биехме, той е стоял до превключватела и е чакал. Това е всичко.
— Чакай! — извика настойчиво, почти шокиран, Кук. — Всичко това е… всичко това е…
— Няма защо да се оправдавате с мен — каза Бигман. — Ако теорията ми е вярна, в което съм сигурен, Ъртейл сигурно притежава нещо написано или нещо записано на магнетофонна лента или филм, с което да заплашва Кук. В противен случай той не би стигнал до убийство. Така че претърсете вещите на Ъртейл. Сигурно ще намерите каквото търсите.
— Аз съм съгласен с Бигман — каза Лъки.
— Предполагам, че това е единственият начин да се уредят нещата — каза слисаният д-р Пивърейл. — Все пак, как…
Д-р Кук, явно загубил самообладание, стоеше бледен, разтреперан и безпомощен.
— Чакайте — помоли той със слаб глас. — Ще ви обясня.
Всички се обърнаха към него.
Мършавите бузи на Хенли Кук бяха покрити с капчици пот. Почти умоляващо вдигнатите му ръце силно трепереха.
— Скоро след пристигането си на Меркурий Ъртейл дойде при мен — започна Кук. — Той каза, че ще прави разследване на обсерваторията. Каза също, че сенаторът Свенсон има доказателства за нейната неефективност и ненужност. Освен това според него било очевидно, че доктор Пивърейл трябва да се пенсионира, защото е вече стар и не е в състояние да носи отговорност. Ъртейл заяви още, че е логично да стана негов заместник.
— Кук! — извика д-р Пивърейл, който слушаше с израз на крайна изненада.
— Съгласих се с него — продължи мрачно Кук. — Вие сте твърде стар. Във всеки случай, аз върша цялата работа, докато вие сте зает с вашата сириусианска мания. — Той отново се обърна към Лъки. — Ъртейл каза, че ако му помогна в разследването, ще се погрижи следващият директор да бъда аз. Повярвах му. Всеки знае, че сенаторът Свенсон е влиятелен човек. Дадох му много информация. Част от нея бе написана и подписана от мен. Необходимо било за официалните документи при обсъждането. И тогава… тогава започна да ме държи в шах с написаната от мен информация. Оказа се, че той далеч повече се интересува от проекта „Светлина“ и от Научния съвет. Искаше да използува положението и да ме направи нещо като негов личен шпионин. Даде ми ясно да разбера, че ако откажа, ще отиде с дадената му от мен информация направо при доктор Пивърейл, което би означавало край на моята кариера и край на всичко. Караше ме да шпионирам за него. Трябваше да му дам информация за пътя, по който Стар и Бигман ще минат в мините. Държах го в течение на всичко, което вършеше Майндс. След всяко предадено сведение оставах все по-безпомощен. А след известно време разбрах, че един ден ще ме довърши, колкото и да му помагам. Такъв човек беше той. Започнах да чувствувам, че единственият начин да се спася е да го убия. Само ако знаех как… После при мен дойде Бигман със своя план да се бие с Ъртейл при слаба гравитация. Той бе абсолютно уверен, че ще го тръшне. Тогава си помислих, че мога… Шансът беше едно на сто или дори едно на хиляда, но какво щях да загубя? И така, аз застанах при командното табло на псевдогравитацията и зачаках своя шанс. Той дойде и Ъртейл умря. Работих перфектно. Мислех, че ще мине за нещастен случай. Дори Бигман да има неприятности, Съветът щеше да го избави от тях. Нямаше да
