пострада никой освен Ъртейл, а той хиляди пъти си го заслужаваше. Във всеки случай, това е цялата истина.
— При тези обстоятелства — каза с пресипнал глас д-р Пивърейл в последвалата тишина, — вие, Кук, разбира се, можете да се считате освободен от длъжност и под ар…
— Хей, почакайте — извика Бигман. — Изповедта още не е завършила. Слушайте, Кук, това бе вторият ви опит да убиете Ъртейл, нали?
— Вторият опит ли? — вдигна тъжните си очи Кук.
— Какво ще кажете за повредения топлоизолиращ скафандър? Ъртейл ни предупреди да внимаваме. Значи и на него му е бил направен този номер. Ъртейл изкара, че Майндс го е сторил, но той бе лъжец и не можеше да му се вярва за нищо. Аз бих казал, че вие сте се опитал да убиете Ъртейл по този начин, но той е открил повредата и ви е принудил да го преместите в нашата стая. После ни предупреди, за да помислим, че е на наша страна и за да причини неприятности на Майндс. Не е ли така?
— Не е! — извика Кук. — Не! Нямам нищо общо с този топлоизолиращ скафандър! Нищо!
— Хайде, хайде — започна Бигман, — няма да повярваме…
Тогава обаче стана Лъки.
— Всичко е наред, Бигман — каза той. — Кук няма нищо общо с топлоизолиращия скафандър. Можеш да му вярваш. Отговорен за повредата му е същият човек, който е отговорен за робота.
— Сириусианците ли имаш пред вид, Лъки? — попита Бигман, поглеждайки недоверчиво приятеля си.
— Никакви сириусианци — отвърна Лъки. — На Меркурий няма сириусианци и никога не е имало.
16. РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ СЪДА
— Няма сириусианци ли? Чувате ли се какво говорите, Стар? — попита с дрезгав от слисване глас д-р Пивърейл.
— Напълно — отвърна Лъки. Той отиде до бюрото на Пивърейл, седна на крайчеца му и се обърна към събранието. — Сигурен съм, че доктор Пивърейл ще потвърди казаното от мен, когато обясня доводите си.
— Ще потвърдя казаното от вас ли? В никакъв случай, уверявам ви — намуси се старият астроном и лицето му доби израз на горчиво неодобрение. — Това едва ли си струва да се дискутира… Между другото, трябва да поставим Кук под арест. — При тези думи той се надигна от мястото си, но Лъки го побутна леко да седне отново.
— Всичко е наред, сър — каза Лъки. — Бигман ще има грижата да наблюдава Кук.
— Няма да ви създам никакви неприятности — промълви глухо отчаяният Кук.
Въпреки това Бигман приближи стола си до неговия.
— Доктор Пивърейл, да се върнем във вечерта на банкета и на вашите собствени думи относно сириусианските роботи… Впрочем, вие отдавна знаете, че на тази планета има робот. Не е ли така?
— Какво искате да кажете? — попита, почувствувал се неловко, астрономът.
— Доктор Майндс ви е разказвал, че забелязвал движещи се човекоподобни фигури в нещо като метални скафандри, които изглежда понасяли слънчевото излъчване по-добре, отколкото би могло да се очаква от човек.
— Разбира се — намеси се Майндс, — и би трябвало да се досетя, че виждам робот.
— Вие нямате опита на доктор Пивърейл с роботите — каза Лъки и се обърна отново към стария астроном.
— Сигурен съм, че сте заподозрял съществуването на роботи сириусианска конструкция на планетата веднага, щом Майндс ви е докладвал какво е видял. Описанието му пасва отлично.
Астрономът бавно кимна.
— Самият аз — продължи Лъки — още по-малко от Майндс подозирах, че става дума за роботи, когато той ми разказа своята история. След банкета обаче, на който вие, доктор Пивърейл, говорихте за Сириус и неговите роботи, много натрапчиво ме изпълни мисълта, че именно в тях се крие обяснението. Вие също би трябвало да сте помислил така.
Д-р Пивърейл кимна отново.
— Аз осъзнавах — каза той, — че ние не бихме могли да направим нищо срещу едно сириусианско нахлуване. Затова обезкуражавах Майндс в стремежа му да изясни случая.
(На това място Майндс пребледня и започна да мърмори нещо под носа си).
— Защо никога не сте докладвали на Научния съвет? — попита Лъки.
Д-р Пивърейл се колебаеше.
— Страхувах се, че няма да ми повярвате и само ще ускоря пенсионирането си — започна той. — Честно казано, не знаех как да постъпя. Очевидно беше, че Ъртейл не може да ми бъде от полза. Интересуваше се само от собствените си планове. Но когато дойдохте вие, Стар — гласът му стана по-дълбок и по-плавен, — аз най-сетне имах съюзник и се почувствувах в състояние да говоря за сириусианците, за носената от тях заплаха и за роботите им.
— Добре — каза Лъки. — А спомняте ли си как описахте привързаността на сириусианците към техните роботи? Използувахте думата „обич“. Вие казахте, че те ги глезят и обичат и че за тях няма нищо по-ценно. Казахте още, че за тях един робот струва колкото сто земляни.
— Разбира се — съгласи се д-р Пивърейл. — Това е точно така.
— Тогава, щом обичат така много своите роботи, биха ли изпратили един от тях на Меркурий неизолиран и непригоден за слънчево излъчване? Биха ли осъдили един от своите роботи на бавна и мъчителна смърт?
Д-р Пивърейл не отговори. Долната му устна трепереше.
— Дори аз едва ли бих помислил да разруша робота с бластера си — продължи Лъки — макар да застрашаваше живота ми, а не съм сириусианец. Тогава може ли един сириусианец да е така жесток към робот?
— Важността на мисията… — започна Пивърейл.
— Допустимо е — прекъсна го Лъки. — Не казвам, че сириусианците не биха изпратили робот на Меркурий с цел саботаж, но, Велика галактико, те най-напред биха му изолирали мозъка! Даже ако оставим настрана любовта им към роботите, в това има здрав смисъл. Така биха могли да извлекат по-голяма полза от него.
Сред събралите се се разнесе одобрителен шепот.
— Н-но — заекна д-р Пивърейл, — ако не са сириусианците, тогава кой…
— Е, нека видим с какви факти разполагаме — каза Лъки. — Първо, Майндс на два пъти открива робота и последният на два пъти изчезва при опит да бъде доближен. По-късно роботът ме информира, че са му дадени указания да избягва хората. Очевидно е бил предупреждаван, когато Майндс е излизал да търси саботьора. Очевидно е също, че го е предупреждавал някой от купола. За мен не е бил предупреден, защото казах, че отивам в мините. Второ, когато роботът умираше, аз го попитах още веднъж, кой му е дал тези указания. „Ъ-ъ-ъ…“ можа само да каже той. Радиото му замлъкна, но устата му се отвори така, сякаш произнесе две срички.
— Ър-тейл! — извика внезапно Бигман, чиято светлочервена коса бе щръкнала от вълнение. — Роботът се е опитвал да каже Ъртейл. Значи той е бил саботьорът. Това пасва точно!
— Може би — отвърна Лъки. — Ще разберем това. На мен обаче ми хрумна, че е възможно роботът да се е опитвал да каже „Ъртмен“4.
— А може би е било само неясен звук, издаден от един умиращ робот и не означава нищо — каза сухо Пивърейл.
— Възможно е — съгласи се Лъки, — но сега преминаваме към третия факт, а той веднага ни убеждава в друго. Ето го и него: Роботът беше сириусианско производство, а кой от хората в купола е имал възможност да се сдобие с него? Посещавал ли е някой от нас планетите на Сириус?
— Аз съм ги посещавал — присви очи д-р Пивърейл.
— Точно така — каза Лъки, — само вие и никой друг. Това е отговорът.
Последва голяма суматоха и Лъки призова за тишина с авторитетен глас и строго изражение на
