Предполагам, че знаете за него, нали?
— Да.
— Всички знаят с изключение на мен. Така ли е?
— Вие не бяхте в състояние…
— Кажете на доктор Пивърейл, че ще присъствувам на процеса. Да не започва без мен,
— Ще му кажа — отвърна д-р Гардома. — А сега ще е по-добре да поспите. Бигман, елате с мен.
— Само една секунда — възпротиви се Бигман и бързо пристъпи към леглото на Лъки. — Слушай, Лъки, не се тревожи. Контролирам положението.
Лъки повдигна вежди.
— Исках да те изненадам, дявол да го вземе! — наду се важно до пръсване Бигман. — Мога да докажа, че нямам нищо общо със смъртта на Ъртейл. Разплетох случая. — Той се потупа по гърдите. — Аз, Бигман, зная кой е виновен за всичко!
— Кой? — попита Лъки.
— Не! Няма да кажа! — извика веднага Бигман. — Искам да ти покажа, че мисля и за нещо друго, освен за бой с юмруци. Този път аз ще водя представлението, а ти ще ме гледаш. Това е всичко. Ще разбереш на процеса.
Лицето на дребния марсианец се набръчка от самодоволна усмивка и той напусна триумфиращо стаята, следвайки с танцова стъпка д-р Гардома.
15. ПРОЦЕСЪТ
На следващия ден, малко преди два часа след обяд, Лъки престъпи прага на Пивърейловия кабинет.
Другите вече се бяха събрали. Д-р Пивърейл, който седеше зад старо и отрупано с папки бюро, му кимна с любезна усмивка, на която Лъки отговори само с едно сериозно „Добър ден, сър“.
Всичко много напомняше вечерта на банкета. Кук беше тук, разбира се и както винаги изглеждаше нервен и някак си изтощен. Седна в едно огромно кресло от дясната страна на д-р Пивърейл, а дребното тяло на Бигман се сви и почти се загуби в също така огромното кресло от лявата му страна.
Присъствуваше и Майндс със своето изпито начумерено лице и сплетени пръсти, които отвреме-навреме се разделяха, за да барабанят по бедрата му. До него седеше безучастен д-р Гардома. Тежките му клепачи се повдигнаха, за да хвърли неодобрителен поглед на влизащия Лъки. Шефовете на отдели също бяха тук.
Всъщност, единственият участник в банкета, който отсъствуваше сега, беше Ъртейл.
— Можем да започваме — заговори веднага с тихия си глас д-р Пивърейл. — Най-напред няколко думи за мистър Стар. Разбирам, че Бигман ви е описал събирането като съд. Моля ви, бъдете уверен, че не е нищо подобно. Ако трябва да има съд, а аз се надявам, че не е необходимо, той ще се състои на Земята с квалифицирани съдии и законни адвокати. Тук ще се опитаме само да съставим доклад, който да бъде предаден на Научния съвет. — Д-р Пивърейл подреди някои неща на бюрото си и продължи. — Позволете ми да обясня защо е необходим подробен доклад. На първо място, в резултат на проникването на мистър Стар на Огряваната от Слънцето страна беше обезвреден саботьорът, който разстройваше проекта на Майндс. Последният се оказа сириусианско производство, но вече не функционира. Мистър Стар…
— Да? — обади се Лъки.
— Въпросът бе толкова важен, че си позволих да ви разпитвам веднага щом ви донесоха в купола, докато все още бяхте в полусъзнание.
— Спомням си твърде добре — каза Лъки.
— Бихте ли потвърдили сега някои от отговорите, за да бъдат записани?
— Да.
— Първо, замесени ли са други роботи?
— Роботът не каза, но не вярвам да е имало други.
— Но той със сигурност не е заявил, че е единственият робот на Меркурий, нали?
— Не, не е.
— Тогава може да има много други.
— Не мисля.
— Все пак това е вашето собствено мнение. Роботът не е казал, че няма други.
— Не, не каза.
— Много добре. Тогава колко сириусианци са били замесени?
— Роботът не би казал. Така е бил инструктиран.
— А посочи ли къде е разположена базата на сириусианските нашественици?
— Не каза нищо подобно. Изобщо не спомена за сириусианци.
— Но роботът беше сириусианско производство, нали?
— Той си призна.
— Аха — усмихна се кисело д-р Пивърейл. — В такъв случай, мисля, е очевидно, че на Меркурий има сириусианци, които действуват срещу нас. Научният съвет трябва да бъде осведомен за това. Трябва да се организира претърсване на Меркурий, а ако сириусианците ни се изплъзнат и напуснат планетата, поне ще осъзнаем по-добре сириусианската заплаха.
— Да не забравяме въпроса за местните форми на живот, доктор Пивърейл — намеси се неловко Кук. — Научният съвет трябва да бъде информиран и за тях. — Той се обърна към събранието. — Вчера бе заловено едно от съществата и…
— Точно така, доктор Кук — прекъсна го с известно отегчение старият астроном. — Разбира се, че Научния съвет ще бъде информиран. Въпреки това първо трябва да бъде решен сириусианският въпрос. Другите неща трябва да отстъпят пред лицето на непосредствената опасност. Аз например предлагам доктор Майндс да изостави своя проект докато Меркурий не стане безопасен за земляните.
— Чакайте — извика бързо Майндс. — В проекта са вложени много пари, време и усилия…
— Казах само, докато на Меркурий стане безопасно. Нямам предвид изоставянето на проекта „Светлина“ въобще. Но поради необходимостта да се постави на преден план сириусианската заплаха трябва да сме сигурни, че няма да се даде възможност на покровителя на Ъртейл, сенатора Свенсон, да осуети това наше намерение, занимавайки ни с второстепенни въпроси.
— Искате да кажете, — намеси се Лъки, — че желаете да подарите на сенатора Свенсон една изкупителна жертва в лицето на Бигман с вързани ръце и крака и надлежно поставен етикет. А докато той се занимава с Бигман и го разкъсва на парчета, преследването на сириусианците ще може безпрепятствено да продължи.
— Изкупителна жертва ли, мистър Стар? — попита астрономът, повдигайки учудено белите си вежди. — Ние искаме само да изясним фактите.
— Добре, тогава продължавайте — каза Бигман, въртейки се неспокойно на стола си. — Ще получите фактите.
— Чудесно — продължи д-р Пивърейл. — Желаете ли да започнете вие, като основно действуващо лице? Разкажете със собствени думи всичко, което е станало между вас и Ъртейл, но по възможност по- кротко. И не забравяйте, че целият ви разказ ще бъде записан на звуков микрофилм.
— Искате ли да се закълна? — попита Бигман.
— Това не е официален съд — поклати глава Пивърейл.
— Както обичате — отвърна Бигман и с учудващо безпристрастие разказа историята. Започна с това, как Ъртейл го обиди на ръст, продължи през срещата в мините и завърши с дуела. Не спомена само заплахите на Ъртейл за съдебен процес срещу Лъки Стар и Съвета.
След него д-р Гардома потвърди случилото се при първото спречкване между Ъртейл и Бигман и описа за протокола и разигралата се сцена. Той продължи с описание на лечението на Ъртейл след завръщането му от мините.
— Той се възстанови бързо от хипотермията — каза д-р Гардома. — Не го питах за подробности, а и той не каза нищо. Но за Бигман попита. Когато отвърнах, че Бигман е напълно здрав, по изражението на лицето му прецених, че го мрази повече от всякога. От държането на Ъртейл не личеше, че Бигман е спасил живота
