Този път Ъртейл се беше подготвил добре. Не мръдна нито глава, нито ръка, а само издаде десния си крак напред.
Бигман направи лъжливо движение във въздуха или по-скоро се опита без да успее да го завърши. Глезенът му бе достигнат и грубо прикован за момент от обувката на Ъртейл. Бигман извика от болка.
Бързото движение отнесе Ъртейл напред, а Бигман с отчаян тласък в гърба му го ускори.
Този път обаче попривикналият към гравитацията Ъртейл не залитна много и успя да възстанови равновесието си по-бързо, докато Бигман се движеше несръчно наоколо с парещ го глезен.
Ъртейл атакува с бесен вик, а Бигман, завъртайки се на здравия крак, не беше достатъчно бърз. Дясното му рамо бе уловено от един юмрук подобен на свински бут, а десният му лакът от другия. Двамата паднаха заедно на пода.
Вик на неодобрение се изтръгна почти едновременно от всички зрители.
— Спрете борбата — извика Кук, който ги наблюдаваше с пепеляво-сиво лице, но никой не му обърна внимание.
Ъртейл се изправи на крака, повдигайки малкия марсиаиец, сякаш бе перце. Бигман се бореше да стъпи на пода с изкривено от болка лице.
— Мислеше се за много умен, като ме накара да се бия при слаба гравитация — подшушна на ухото му Ъртейл. — Още ли мислиш така?
Бигман не си губеше времето в мислене. Той трябваше да стъпи поне с единия крак на пода… или да го задържи върху колянната капачка на Ъртейл, защото десният му крак попадна за момент върху него. Той направи точно това. После се отблъсна силно и дръпна тялото си назад.
Ъртейл залитна напред. Това само по себе си не бе опасно за него, но балансиращите го мускули надцениха действието на слабата гравитация и за да запази равновесие, той се наклони назад. Тогава Бигман, който очакваше тази реакция, премести тежестта си и го блъсна с всичка сила.
Ъртейл се намери на пода така ненадейно, че зрителите не успяха да разберат как стана това. Бигман се поосвободи и стъпи на крака, но не успя да измъкне дясната си ръка. Той постави лявата ръка върху китката на Ъртейл и го удари рязко с коляно по лакътя.
Ъртейл изохка и охлаби хватката, сменяйки положението си, за да запази от счупване ръката си. Бигман със светкавична бързина използува своя шанс. Докато държеше китката на Ъртейл, той извъртя ръката си и я освободи напълно. После я постави над лакътя на Ъртейл. И така, вече държеше лявата му лапа с двете си ръце.
Противникът му се изправи с мъка на крака, а в това време тялото на Бигман се огъна и тръбните му мускули се издуха от усилието. Вдигна се, следвайки линията, по която се изправи и Ъртейл.
Мускулите на Бигман в комбинация с инерцията от Ъртейловото изправяне откъснаха това огромно тяло от пода като във филм със забавени движения, демонстрирайки човешките възможности в едно слабо гравитационно поле.
С напрегнати до скъсване мускули Бигман изхвърли тялото на Ъртейл още по-нагоре и после го пусна, наблюдавайки параболичната му траектория. Движението изглеждаше нелепо бавно за земните представи.
Вперили поглед в двамата, всички бяха изненадани от внезапната смяна на гравитацията. Пълното земно притегляне ги удари със силата и скоростта на гръмотевица, а Бигман падна на колена, извил болезнено навехналия си глезен. Зрителите също изпопадаха, викайки в хор от болка и учудване.
Бигман улови само миг от това, което се случи с Ъртейл. Смяната на гравитацията го бе заварила почти в най-високата точка от параболата и рязко го стовари на пода. Главата му се удари с трясък в предпазната ограда на един от генераторите.
Бигман се опита да проясни размътения си мозък, изправяйки се с мъка на крака. Той забеляза проснатото на пода тяло на Ъртейл и коленичилия до него Кук.
— Какво се случи? — попита Бигман. — Какво стана с гравитацията?
Останалите повториха въпроса като ехо. Доколкото Бигман можеше да установи, Кук единствен не бе изненадан от промяната.
— Остави гравитацията — отвърна Кук. — Ъртейл е пострадал.
— Боли ли го? — попита Бигман.
— Вече не — отвърна Кук, докато се изправяше. — Сигурен съм, че е мъртъв.
Всички направиха кръг около тялото.
— По-добре да извикаме доктор Гардома — предложи Бигман като едва чу думите си.
Беше му хрумнала една велика мисъл.
— Ще си имаме неприятности — отбеляза Кук. — Ти го уби, Бигман.
— Силата на гравитацията го е сторила — възрази Бигман.
— Трудно ще бъде да се обясни. Ти го хвърли.
— Ще се справя с всяка неприятност. Не се безпокойте.
Кук облиза устни и се огледа.
— Ще отида да доведа доктор Гардома — каза той.
Гардома пристигна пет минути по-късно и краткостта на прегледа бе достатъчно доказателство, че Кук е бил прав.
Лекарят се изправи, бършейки ръце с носната си кърпа.
— Мъртъв е — каза мрачно той. — Фрактура на черепа. Как стана това?
Няколко души заговориха едновременно, но Кук им даде знак да млъкнат.
— В борба между Бигман и Ъртейл, които си имаха зъб.
— Между Бигман и Ъртейл ли? — избухна д-р Гардома. — Кой позволи това? Луди ли сте да очаквате от Бигман да устои на…
— Спокойно — намеси се Бигман. — Аз съм цял целеничък.
— Точно така, доктор Гардома — каза ядосан Кук. — Не той, а Ъртейл загина. А Бигман настояваше да се бият. Не отричате, нали?
— Признавам, че беше така — отвърна Бигман. — Но казах, че борбата трябва да се състои в условията на меркурианска гравитация.
— Меркурианска гравитация? Тук? — учуди се д-р Гардома и погледна ходилата си, сякаш да се увери, че сетивата не го лъжат и той е наистина по-лек, отколкото се чувствува.
— Меркурианската гравитация вече я няма — каза Бигман, — защото псевдогравитационното поле бе превключено в решителния момент на пълна земна гравитация. Бам! Това уби Ъртейл, а не аз.
— Поради каква причина псевдогравитационното поле е било включено на земно равнище? — попита Гардома.
Гробно мълчание.
— Може да е станало късо… — започна Кук.
— Глупости — Прекъсна го Бигман. — Ръчката на главния включвател е бутната нагоре. Това не може да стане от самосебе си.
Последва неловко мълчание.
Един от техниците се прокашля.
— Може би, развълнуван от борбата, някой е минал близо до него и без да забележи е бутнал ръчката с рамо — каза той.
Другите бързо се съгласиха с него, а един от тях извика:
— Космос, точно това е станало!
— Ще трябва да докладвам подробно за инцидента — отбеляза Кук. — Бигман…
— Значи съм арестуван за убийство, така ли? — попита спокойно Бигман.
— Н-не — отвърна несигурно Кук. — Аз няма да ви арестувам, но ще трябва да докладвам и накрая ще бъдете арестуван.
— Аха… Е, все пак благодаря за предупреждението.
За първи път, откакто се бе завърнал от мините, Бигман се сети за Лъки. Голяма неприятност го чака, когато се върне, помисли си той.
И все пак едно странно вътрешно вълнение изпълваше дребния марсианец, защото беше сигурен, че ще се отърве от неприятностите… и ще може да покаже някои неща на Лъки по време на процеса.
