още се използуваше за прожекции на триизмерни филми.
Сега служеше за ринг, а Кук заедно с половин дузина техници стоеше на една от страничните линии.
— Това ли са всички? — попита Бигман.
— Майндс и хората му са на Огряваната от Слънцето страна. Десет души са в мините да търсят твоите въжета, а по-голямата част от останалите са при своите уреди — отвърна Кук, а после, изпълнен с опасения, погледна към Ъртейл и попита: — Сигурен ли сте, че знаете какво правите, Бигман?
Ъртейл се беше съблякъл до кръста и разтягаше мускулите си със задоволство на атлет. Гърдите и рамената му бяха окосмени.
Бигман погледна с безразличие към Ъртейл.
— Нагласихте ли гравитацията? — попита той.
— Ще я изключим при подаване на сигнала за започване. Погрижил съм се останалата част от купола да не бъде засегната. Ъртейл съгласи ли се?
— Разбира се — усмихна се Бигман. — Всичко е наред, приятел.
— Надявам се — отвърна пламенно Кук.
— Кога ще почваме? — извика Ъртейл и после, оглеждайки малката група зрители, попита: — Иска ли някой да заложи на маймуната?
Един от техниците погледна Бигман и загрижено се ухили. Бигман, също съблечен до кръста, изглеждаше изненадващо окосмен, но разликата в ръста придаваше на срещата нелеп вид.
— Без облози — каза техникът.
— Аз съм готов — обади се Ъртейл.
Кук облиза побледнелите си устни и превключи главния включвател. Тонът на приглушеното бръмчене на генераторите се промени.
Бигман се залюля от внезапната загуба на тегло. Залюляха се и всички останали. Ъртейл се препъна, но бързо възстанови равновесието си и тръгна предпазливо напред към средата на празното пространство. Той не си направи труда да повдигне ръце и остана да чака в напълно отпусната поза.
— Започни с нещо, буболечко — каза той.
13. РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ЕДИН ДУЕЛ
Бигман напредваше с леки движения на краката, които се превръщаха в бавни грациозни крачки. Изглеждаше сякаш беше на пружини.
В известен смисъл бе така. Гравитацията върху меркурианската повърхност е почти равна на тази върху марсианската, а Бигман беше напълно привикнал към нея. Студените му сиви очи наблюдаваха зорко и отбелязваха всяко полюляване на тялото на Ъртейл и всяко трепване на мускулите му.
Малките грешки в преценките, дори само при запазване на равновесието, бяха неизбежни в гравитация, към която човек не е привикнал.
Бигман заподскача внезапно от крак на крак и насам-натам в едно неравномерно движение, което приличаше на забавен танц и беше напълно объркващо.
— Какво е това? — попита, загубил търпение, Ъртейл. — Марсиански валс ли, що ли?
— Един от видовете — отвърна Бигман.
Ръката му се стрелна и юмрукът срещна брадата на Ъртейл. Едрият мъж залитна.
— Браво, момче! — ахна публиката.
Бигман стоеше с ръце на кръста и чакаше Ъртейл да възстанови равновесието си.
Той стори това за пет секунди. Едно червено петно имаше сега отстрани на брадата му и две още по- червени от гняв на двете бузи.
Той замахна мощно с полуотворената длан на дясната си ръка, сякаш да премахне завинаги жилещото насекомо пред себе си.
Ударът обаче не срещна нищо и повлече Ъртейл след себе си. Бигман се беше навел, оставяйки частица от инча между себе си и ръката на Ъртейл със сигурната преценка на една съвършена координация на тялото. Усилието на Ъртейл да спре своя неточен удар го обърна е гръб към Бигман.
Дребосъкът леко го ритна по задника. Оттласкването му позволи лесно да отскочи назад върху другия крак, а Ъртейл падна бавно с нелепи движения по лице.
Сред наблюдаващите ги избухна смях.
— Промених си намерението, Ъртейл. Обзалагам се — извика някой.
Ъртейл с нищо не показа, че го е чул. Той отново бе с лице към Бигман, а от ъгъла на устата му капчица полутечна слюнка се стичаше надолу по брадата.
— Увеличете гравитацията! — извика дрезгаво той. — Увеличете я до нормалната!
— Какво има, дебеланко? — подигра го Бигман. — Ни ти ли е достатъчно предимството от четиридесет фунта?
— Ще те убия! Ще те убия! — викаше Ъртейл.
— Хайде де — подкани го подигравателно с ръка Бигман.
Но Ъртейл не си беше загубил напълно ума. Той обикаляше около Бигман, подскачайки малко тромаво.
— Краката ми ще привикнат към тази гравитация, буболечко, а частта, която докопам, ще бъде изтръгната от тялото ти.
— Хайде, давай!
Сред зрителите настъпи неловко мълчание. Ъртейл стоеше разкрачен и приведен с широко разперени ръце. Той запазваше равновесие, очевидно вече привикнал към гравитацията.
В сравнение с него Бигман беше фиданка. Той бе грациозен като танцьор, но все пак изглеждаше ужасно малък.
Бигман сякаш не беше обезпокоен. Той подскочи напред с внезапно отблъскване от пода, което го изхвърли високо във въздуха. Ъртейл се хвърли към издигащата се фигура, но Бигман вдигна краката си и се приземи зад своя противник, преди последният да успее да се обърне.
Последваха гръмки аплодисменти и Бигман се усмихна.
Той почти направи пирует, гмуркайки се под едната от огромните ръце, които го заплашваха и нанесе саблен удар по бицепса на Ъртейл.
Мъжът подтисна вика си и отново се обърна. Вече запазваше зловещо спокойствие при всички демонстративни провокации. Бигман, от друга страна, използуваше всяка възможност да подиграе Ъртейл и да го подтикне към необмислени действия, които биха го извадили от равновесие.
Той атакуваше и отстъпваше, нанасяйки бързи редки удари, които, макар и леки, жилеха.
Едно ново уважение към Ъртейл се оформяше в главата на дребния марсианец. Приятелчето го заслужаваше. Пазеше своя периметър като мечка, която парира атаката на ловджийско куче. Бигман беше ловджийското куче, което можеше само да се върти по края, да се зъби и ръмжи, и да се пази от лапите на мечката.
С огромното си космато тяло, кръвясали очички и покрито с четина лице Ъртейл дори приличаше на мечка.
— Бий се, приятелче — подиграваше се Бигман. — Само аз правя зрелището.
Ъртейл бавно поклати глава.
— Ела по-близо — каза той.
— Разбира се — отвърна Бигман, стрелкайки се към него. Със светкавично движение улучи челюстта на Ъртейл и почти мигновено след това се мушна под ръката му и отскочи настрана.
Ръката на Ъртейл се придвижи донякъде, но много закъсня и движението остана недовършено. Той леко се олюля.
— Опитай пак — каза той.
Бигман се опита отново. Този път се изви, гмурна се под другата му ръка и завърши с лек поклон, получавайки одобрителните викове на публиката.
— Опитай пак — изхриптя Ъртейл.
— Разбира се — отвърна Бигман и отново се стрелна.
